Много са заболяванията, след които за пълно или дори частично възстоновяване е необходима рехабилитация. Ежегодно от такава се нуждаят и пациентите с хронични болести или хора претърпели операция. Как се развива физикалната медицина и рехабилитацията у нас, пред какви проблеми са изправени специалистите и болните, разговаряхме с д-р Татяна Ангелова, председател на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.– Д-р Ангелова, как се развиват физикалната медицина и рехабилитацията в България?
– Нашата специалност е интердисциплинарна. Тя граничи с много други, като неврология, неврохирургия, ортопедия и травматология, ревматология, и други. Днес специалистите по ФРМ работят в колаборация с лекарите от изброените специалности. От клиниките и отделенията за активно лечение се изпращат болни за рехабилитация както в условията на доболничната, така и на болничната помощ. През 2014 и 2015г. се появиха негативни практики в областта на нашата специалност, касаещи процеса на хиперхоспитализация. Този проблем не е тясно специфичен само за нашата специалност. Той касае и другите направления на медицината. НЗОК за да ограничи нарушенията, изработи нови правила за хоспитализиране на болните, нуждаещи се от рехабилитация. Най-общо казано, пациентите, за да достигнат до рехабилитация, трябва да са провели лечение в специализирани клиники или отделения и те да ги насочат. Другият път е – да започнат рехабилитация в амбулаторни условия и ако не е задоволителен резултатът, да бъдат насочени за хоспитализация. Всичкото това е много добре. Но има хронично болни, които не се нуждаят от активно лечение, а от ежегодно провеждане на един или два курса на рехабилитация. Защо тези пациенти трябва да се хоспитализират в клиники и отделения за активно лечение и чак тогава да получат възможността за рехабилитация при стационарни условия? Защо изкуствено се увеличават хоспитализациите в структурите за активно лечение? Още при преговорите с НЗОК за НРД 2015 г. представителите на нашата Асоцияация многократно предупреждавахме за очаквания ефект, но думите ни не бяха взети под внимание.
Защо в началото на годината на сайта на НЗОК се изписа, че от доболничната помощ за насочване за хоспитализация за рехабилитация имат право само специалистите по ФРМ, след като са провели курс на лечение на пациента и резултатите не са задоволителни? Защо да нямат възможност това да го правят ортопеди, невролози, ревматолози, след като НРД го позволява? Има болни, които не могат да провеждат в амбулаторни условия рехабилитация. Защо объркваме непрекъснато специалистите как да работят, вместо да бъдат оставени да обслужват болните, а не да се чудят как да подготвят документите, за да не бъдат санкционирани от органите на здравната каса?
– Кои са основните пречки в работата ви и как да се отстранят?
– Според мен трудностите идват от разнородния контингент. Има пациенти, които са много тежки. Те изискват много внимание и труд. Трябва да се знае, че рехабилитацията в голямата си част е ръчен труд, което изисква време, постоянство и търпение. Примерно, един хронично болен с болестта на Бехтерев. Комплексът при този пациент включва електротерапия, ако има възможност балнео или калолечение, аналитична кинезитерапия, масаж и т.н. Какво да кажем за пациент с множествена склероза. При него се изисква и много внимателно провеждане на кинезитерапия с чести интервали на почивка. И при двете заболявания се препоръчва т.нар. двуразова рехабилитация – двукратно в деня, сутрин и след обяд. Защо тези пациенти, без да имат пристъп на заболяването си, трябва да се хоспитализират съответно в отделения по ревматология и неврология, за да им се издаде документ за рехабилитация при болнични условия? Защо на тези пациенти не им се улесни достъпът, като неврологът, ревматологът или специалистът по ФРМ директно да ги насочи? Азбучна истина е, че тези пациенти докато са живи трябва да провеждат непрекъснато рехабилитация. Или да вземем посттравматичните състояния. Оперирани в съответните структури по ортопедия и травматология или неврохирургия. Преминава острият стадий и пациентите трябва да се рехабилитират докато започнат да се самообслужват и не зависят от чужда помощ. Този контингент е голям. Изисква активна работа, включително и обучение на роднините, които ги обгрижват. Това е труд продължителен, с бавен ефект, изискващ активно участие на всички нива на рехабилитационния екип.
– Достатъчно ли са клиничните пътеки в тази област?
– Категорично не! Под претекста, че няма пари, от балнеолечение и климатолечение са лишени големи групи от хора, страдащи от тежки хронични белодробни болести, от бъбречно-каменна болест, хронични възпалителни заболявания на пикочо-половата система, гастроентерологични заболявания, метаболитни, хронични възпалителни гинекологични и андрологични заболявания. На практика тези заболявания са тотално изключени и са извън вниманието на здравната каса. Така става, че дори днес голяма част от преподавателите в нашите университети не знаят, че има такъв тип лечение. Ние реално загърбихме тотално възможностите на естествените ни лечебни фактори – минерални води и климат. Ще припомня, че когато внедриха литотрипсията при бъбречно-каменната болест като лечебен метод в България, уролозите започнаха масово да изпращат пациенти за балнеолечение в Горна баня и в Хисар, където имаше обособени отделения за бъбречно-урологични заболявания. Имаше разработени методики на диетично хранене, електротерапия и балнеолечение при болни с нефролитиаза. Днес това е абсолютно непознато! Жалко е, но е абсолютен факт!
– Във физикалната и рехабилитационна медицина са най-дългите листи на чакащи. Как ще се отрази на работата ви разделянето на пакетите?
– Нормално е да са най-дългите листи на чакащите. Трябва да си дадем ясна сметка за следния факт. България е с най-тежкия демографски проблем на стария континент: ниска раждаемост, голям брой на възрастното население, тежка емиграция на хората в активна възраст. С други думи казано в страната остава възрастното население, което съвсем естествено е с по-висока заболеваемост. Ето защо листата на чакащите ще е дълга. Ами ако се включат и тези заболявания, които са извън вниманието на здравната каса? Работата по пакетите цели да се избегнат някои слабости в организацията и системата на рехабилитация, но не съм убедена, че ще се постигне този ефект. Ще видим!
Тук искам да вметна, че ежегодните промени на правилата на работа по клинични пътеки водят до грешки и не винаги корекциите са добре обмислени. Аз съм от по-старото поколение лекари. Свидетел съм на един много добър ред в здравеопазването, когато най-важното беше пациентът да бъде огледан от много страни, така че да не лекуваме само заболяването – разбирай нозологията по клиничната пътека, а проблемите му да бъдат разгледани в цялата му съвокупност и след провеждане на консилиум да се намери най-правилното терапевтично решение. Колегите от моето поколение много дабре си спомнят за онзи добър ред в медицината. Но това е един друг и то много сложен въпрос.
– Възможно ли е качествено лечение без рехабилитация?
– Зависи от заболяването. Единствено комплексността на медицинската услуга е правилното решение при възстановяване здравето на болния човек. В тази комплексност последният етап е отреден на рехабилитацията. Много са щастливите усмивки на пациентите, когато идват на инвалидна количка и си тръгват с патерици или идват с патерици и си отиват на собствен ход без помощни средства.
Искам дебело да подчертая, че днес в света никъде няма рехабилитационно лечение с продължителност на курса 7 или 10 дни. Това е бавен, труден, продължителен и с много търпение изпълняван лечебен процес, който трябва да има възможност да бъде удължаван в зависимост от тежестта на заболавянето, както е в западноевропейските държави.
– Достатъчно ли са кадрите или избягаха в чужбина?
– За съжаление много интелигентни, добре обучени и можещи колеги напускат страната. Известно е, че в Германия има недостиг на лекари, в южна Франция – също. Това улеснява намирането на работни места. Там им се предоставят добри възможности.
На този етап в различни краища на страната има тежък недостиг на лекари със специалност ФРМ. Има големи градове, където няма и един лекар. На някои места работят колеги отдавна излезли в пенсия, без да имат по-млади заместници.
– Имат ли дългове болниците по рехабилитация и как могат да се справят с тях?
– Клиничните пътеки в областта на рехабилитацията са най-ниско остойностените. Как си представяте 330 лв. за седем дни престой в болницата. Реално се получава около 47 лв. на ден. Какво може да се плати с това – храна, отопление, заплатите на лекар, рехабилитатор, медицинска сестра, процедурчик, санитар, обслужващ персонал. Ето защо заплатите в болниците за рехабилитация са ниски. Ако трябва да се повишат, ще трябва да има съкращения. Това ще бъде за сметка на медицинската услуга. Кой ще страда? Естествено пациентът!
– Имаше обвинения, че някои болници са увеличили приема с 200%. От къде идва този скок?
– Още в началото на нашия разговор загатнах за нарушения в системата и редът на приемане на пациенти в някои специализирани болници за рехабилитация през 2014 и 2015г. На съвместно заседание между представители на НЗОК и УС на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация през 2015г. заявихме, че категорично организацията ни се разграничава от т.нар. автобусен здравен туризъм, когато на големи групи се извозват граждани до някои лечебни заведения за рехабилитация. В тази връзка заявихме, че след като е констатирано нарушение, контролните органи на здравната каса имат пълното право да санкционират съответните болнични заведения.
– Има ли напредък в спа и уелнес-туризмът след като голяма част от минералните извори бяха дадени на концесия?
– На концесия се отдават минерални водоизточници, които ще се използват за бутилиране. Инвеститорите в областта на спа и уелнес туризма имат разрешителен режим за водоползване на определени количества, необходими за съответните центрове. Важно е да се отбележи, че спа туризмът в страната бележи непрекъснат ръст, което не ни отличава от водещите в балнеологията големи европейски страни като Германия, Франция, Италия. Този вид туризъм няма сезонност. Реално той зае второ място през лятото след морския и през зимата – след ски туризма.
– Как се отрази новият закон за туризма върху тази дейност? Има ли точни стандарти и спазват ли се в хотелите?
– Очакванията от новия Закон в туризма и последвалата наредба са, спазвайки съответните стандарти и изсквания, да се сложи ред в тази индустрия. Да се предпази България от рекламирането й като „менте“ спа дестинация. Не може хотел, разполагащ с едно джакузи, да бъде рекламиран и представян за спа или уелнес хотел.
– Успяваме ли максимално да се възползваме от богатството на
минералните води?
– Далече сме от максимално възползване от природните ни дадености и не мисля, че е необходимо. Дано достигнем оптимален вариант. Намирайки се на тази географска ширина, страната ни разполага с голямо богатство от минерални води, лечебни калонаходища и прекрасен климат. Когато рекламираме страната си като туристическа дестинация, на първо място трябва да посочим блогоприятният климат, позволяващ ни развиването целогодишно на различните видове туризъм.
– Какво трябва да се направи, за да стане България една от най-търсените дестинации в Европа за спа и уелнес туризъм?
– България не е позната на международния пазар като страна богата на минерални води и предлагаща съвременни спа и уелнес центрове, поради липсата на ефективна реклама, която да покаже най-силните ни страни. От друга страна курортните ни селища трябва да имат добра инфраструктура така, че излизайки от хотела, туристът да може да посети различни атракции. Да се запознае с исторически, културни и други забележителности. Да има възможност за различни видове спорт и т.н. Здравният туризъм в лицето на спа и медикъл спа направлението не е само процедури и масажи. Той е цяла философия, за която трябва да се работи. С други думи казано – държавата е длъжник на бизнеса! Без добра реклама, без добра инфраструктура, хотелските комплекси остават като едни прекрасни оазиси, но това не е достатъчно!
Автор: Лиляна Ламбева
Източник: https://clinica.bg/