Д-р Ивайло Димитров е специалист по психиатрия, психотерапия и хомеопатична терапия. В своята практика той успешно прилага психотерапия в комбинация с хомеопатия за овладяване и пълно излекуване на тревожни и депресивни състояния; за бързо и ефективно справяне с паническите атаки; за лечение на различни зависимости. Д-р Димитров е единственият европеец – член на международен екип от лекари и изобретатели, който е разработил и създал т.нар. Индивидуална диамантена скенер терапия (Individual Diamand Scaner Therapy). През 2016 г. той се сдоби с патент за тази революционна нелекарствена терапия, както и с един от всичките пет апарата за цял свят, използвани в тази технология. Член е на Българския лекарски съюз, Българската психиатрична асоциация и Българската хомеопатична организация. Директор е на Балканския офис на организация ЕСАД (Европейски градове срещу наркотиците).
Акцент в този разговор с д-р Ивайло Димитров е правилната тактика за справяне с наркотичната зависимост.
– Д-р Димитров, бихте ли обяснили по какъв начин влияят наркотиците на човека, най-общо казано?
– Приемането на наркотици е форма за консуматорско изживяване на живота. Като казвам наркотици, имам предвид всичко, що е дрога. Като се започне от марихуана, хероин, кокаин, амфетамини, екстази, както и алкохол. Защото всяко вещество, което променя психиката и физиката на човека, всъщност е наркотично вещество, по отношение на което човек много бързо загубва контрол. Като казвам това, си давам сметка, че традиционната салатка с ракийка на българина е нещо естествено за него, но нека никога не забравяме, че има едни 10-15% от хората, за които това вече не е навик и ритуал, а се превръща в проблем. Както за тях, така и за техните семейства.
– Предполагам, че тези 10-15% не го осъзнават?
– Да, голяма част от хората не го осъзнават, за съжаление. И аз работя точно с този тип хора, които отначало имат нужда от осъзнаване точно на това – какво всъщност им пречи в нормалното функциониране. Най-трудното нещо в началото е да признаеш пред себе си, че имаш проблем. Обикновено това изисква малко време и от страна на родителите, на близките, на семействата на наркозависимите и алкохолнозависимите. Истината е, че на практика това е най-важната първа стъпка, през която трябва да премине човекът и да разбере всъщност, че той има проблем, който е лично негов и никой не може да му помогне да спре или да му повлияе да продължи. Т.е., той трябва да започне да осъзнава, че всъщност хората около него не му пречат да се справи, а по-скоро се опитват да му помогнат. За самите зависими това е най-трудното в началото – да приемеш хората, които доскоро са те дебнели дали имаш наркотици в джобовете, къде са ти парите и т.н. Да ги приемеш всъщност не като фактора, който застава между теб и т.нар. консуматорско удоволствие, наречено дрога. А да ги приемеш като хора, които искат да ти помогнат и са гарант за това да продължиш живота си напред. Ето това е най-трудното.
– Искам да ви попитам за вас лично като специалист как протичат тези първи срещи със зависими хора?
– За мен обикновено първите няколко срещи са най-трудни точно от тази гледна точка – да мотивирам човека да вземе решението. Както и да започнем процеса на осъзнаване, че той ще премине през три трудни фази на самия процес на осъзнаване, които продължават около 6 месеца
Ние ги наричаме абстинентни кризи. Те са различни както като продължителност, така и като усещане за човека. И за мен е най-трудно да подготвя не само него, но и семейството му за това, че ще има моменти, когато ще се изисква голямо търпение за решаване на проблема.
Тук е мястото да отбележа, че съм малко нетрадиционен като начин на работа, но истината е, че през всичките 20 години практикувам този метод и имам много благодарни пациенти. Те от своя страна са споделили с много други хора и, повярвайте, на практика се получава като снежна топка, която с времето нараства и нараства…
Със съжаление казвам, че всяка седмица към мен се обръщат по 3, 4, 5 нови случая. Търсят ме от цяла България, правя консултации и по интернет. Големият проблем е, че всъщност в началото има голямо напрежение в семействата на зависимите, т.нар. подкрепяща среда, която доскоро е “подкрепяла” този човек в употребата на наркотика. Това е т.нар. съзависимо поведение, семействата, без да искат, се държат по този начин. Те просто, реагирайки изплашено, агресивно, объркано, всъщност засилват още повече мотивацията за употреба на наркотици.
– Д-р Димитров, вие сам казахте, че сте малко нетрадиционен като начин на работа. В крайна сметка стигате ли до решаване на проблема въпреки много трудното начало?
– Много е трудно, но когато се сложи началото, в рамките на 6 месеца ние постигаме абсолютно трайно приключване на проблема веднъж завинаги. Това е нещото, по което моят метод се различава от тези дългосрочни програми, наречени комуни. Знаете, там ги държат години наред, но те пак правят грешки и отново се връщат обратно. Това според мен е абсолютно излишно. Защото животът е прекалено кратък и не е необходимо да го губим в безсмислени каузи.
– Т.е., това затваряне на децата в комуни не дава никакъв резултат?
– Аз ги наричам бели роби, защото там ги използват за какво ли не, за съжаление им промиват мозъците с различни религиозни тези, но това е друга тема. Важното всъщност е следното: в рамките на 6 месеца този човек на практика отново си хваща живота в ръце. Като преминава през трите фази.
Първата фаза е осъзнаването му като личност, с неговите силни страни, с неговите слаби страни и страхове. Втората част е изграждане на много ефективна емоционална защита – изграждане на модела, в който човекът, вече осъзнат, търси начин да защити себе си в социума. И на трето място, естествено, това е мисията на човека, посоката в неговия живот. Тези три части някак си неусетно минават една в друга в процеса на нашата работа. Понякога има конфликти, друг път нещата тръгват много лесно. Всеки човек е индивидуален, има различна социална среда, която го провокира за щуротии, свързани с употребата на дрога и алкохол. Но истината е, че вземеш ли решение, оттам нататък като че ли вече има яснота.
И аз обикновено работя с хората, които ясно и категорично са заявили, че искат да променят живота си. Повярвайте ми, много щастлив човек съм не само като лекар, но и като личност, че в годините съм помогнал на страшно много хора, които вече са стабилни – имат семейства, бизнес и т.н.
Истината е, че опитът в стандартната терапия в психиатрията показва следното: ако от 10 човека 1 е излекуван, това е успешна терапия. Докато с начина на терапия, който аз установих, всъщност терапията помага на 8 от всеки 10. Тези двамата, които се отказват, обикновено го правят още в началото на терапията с мотива, че се иска много от тях. Те се отказват, така че аз ги слагам в групата на неуспелите, макар че не са преминали пълния курс на терапия. Но всеки, който е дошъл и каже: да, аз искам да се променя, го постига.
– Дълго време ли е нужно, за да се развие зависимост към някое наркотично вещество?
– При всяко вещество периодът на преминаване през пътя на зависимост като време е различен. Например 5 до 7 години са нужни да се развие зависимост към цигарите; при алкохола този период е до 10 години, докато при хероина например са достатъчни 10 опита; при марихуаната – не повече от 20 опита. Много е важно това да се разбере и е хубаво, че хората четат медицински издания, интересуват се, търсят информация – особено семействата на такъв тип деца. Това наистина е страхотно, човек да знае, че има възможност да помогне на детето си, на съпруга си, на съпругата си, на близкия приятел. Защото винаги има възможност зависимият да установи контрол и да приключи завинаги с наркотичната зависимост.
– Как да се държим с тези хора? Каква е правилната тактика?
– Единственото, което можем да направим, е абсолютно категорично приятелско поведение, и то партньорско приятелско поведение. Нещо, което препоръчвам още на първа среща, което договаряме със семействата и аз го наричам: дайте доверие на кредит! Малко странно понятие. Да, вие сте разочаровани, вие сте притеснени, вие сте ядосани на близкия, който употребява наркотици. Но точно израз на любов е това да му се доверите, защото той има нужда от това, за да рестартира целия си живот. И ако сега не му го дадете, а връщате постоянно лентата назад: какво направи вчера, пък миналата седмица, пък миналата година, това на практика отново го вкарва в капана да отиде да ви “накаже”, като пак посегне към наркотика.
Това, както казах по-горе, е процесът на съзависимостта. И става една война безкрай, която е водена дълго време, преди да дойдат при мен. Затова предпочитам този вариант: дайте доверие на кредит, дайте на човека възможността да ви докаже, че може да живее без наркотици, преминавайки през тези три трудни периода на абстинентни кризи. И обикновено при такова поведение нещата винаги са със сполучлив край. Партньорският модел е моделът, който помага, другият модел е изключително погрешен.
Много конкретни случаи мога да ви посоча, но ще се огранича с една от последните ми пациентки – българка, работеща в Амстердам като проститутка, която наред с колежките й била принуждавана дълги години да взема дрога. Вече трета седмица поддържаме контакт. Дамата вече премина първата вълна на абстиненция, общо взето, доста успешно. Самата тя казва: не мога да повярвам колко лесно се справих, досега не съм имала идеята, че мога да го постигна, докато не се срещнах с вас и се убедих, че това може да се случи.
– Като ви слушам, не ми изглежда толкова трудно. И може би този ваш позитивизъм да е добър мотив и повод за тези, които са се отчаяли и са се отказали да опитат да се променят.
– Отстрани изглежда лесно, но не е така. Да, предпочитам да е така, че хората да имат усещането, че не е невъзможно. Защото обикновено в нашите среди често плашим пациентите: ти не трябва да вземаш дрога, колко време ще изкараш и т.н. Дори им говорят за т.нар. периоди на ремисия, т.е., на временно благополучие, до следващия период. Докато аз въобще не отварям такава тема, защото човек вече като си хване живота в ръцете, той изгражда нов модел. Аз още на първа среща казвам: виж, ти алкохолът и наркотиците в този живот си ги взе, дай да затворим вратата, да изхвърлим ключа и да забравим. Обърни се напред и продължи. Всичко, което искаш, е напред и можеш да го постигнеш. Просто вземи решението и го изпълни.
И трябва да ви кажа, че такъв тип позитивни послания и утвърждавания на човека за самия себе си, носят изключително голяма полза. Аз ви казах, през годините съм имал пациенти, чиито деца са вече по на 15-16-17 години. Виждам ги от време на време: усмихнати, щастливи, доволни, обаждат ми се по различни поводи. За мен те са едно голямо семейство и аз съм много щастлив от това.
Първи признак – промяна в зениците на очите
“Първо да отбележа, че има четири фази на преминаване по пътя към зависимостта. Първата е експериментирането с наркотичното вещество, втората е активното търсене. В тези две фази всъщност употребата на наркотици остава абсолютно скрита от родителите и близките. Но дори и тогава, ако родителите наблюдават зениците на детето си например, ще забележат промяна. Всъщност единствено зеницата, по-скоро промяната в нея, издава употребата на наркотичното вещество. Ако то е стимулант от рода на кокаин, амфетамин, марихуана, пико и т.н., както и тези чайове, които се появиха напоследък, зениците са разширени. Защото тези вещества са блокирали техните зенични реакции към светлина.
Ако наркотикът е от другата група, потискащите типове от рода на хероина, както и метадонът, който, за съжаление, набра жестока скорост в България уж за лечение на зависимостта към хероина, тогава се получава много рязко свиване на зениците на ниво почти точка като главичката на топлийка.
Ето по този белег родителите могат лесно да разберат, но, за съжаление, в началото те не са толкова сензитивни да се взират в зениците на децата си. Обикновено започват да ги забелязват чак от третата фаза нататък, т.е., фазата на т.нар. проблемна употреба. Което означава нужда от нарастващи количества, което пък от своя страна повишава необходимостта от пари. Родителите забелязват, че започват да изчезват пари и вещи от дома и тогава вече осъзнават, че детето има проблем. А четвъртата фаза е на зависимостта.
Може би тук е мястото да кажа нещо много важно: моето мнение се различава от традиционното мнение на психиатрията, че това е болестен процес. Да, ние го имаме описано в нашите учебници и, за съжаление, всички лекари в Европа лекуваме това като болест. Истината е, че години наред това въобще не е болестен процес, а всъщност е само един процес на загуба на контрол. Нашите усилия от самото начало са фокусирани върху основното – човекът да установи контрола върху собственото си поведение и функциониране. Мога да кажа, че наркотичната зависимост наистина се превръща в болест, но в един по-късен етап, когато са минали години след началото на употребата. Тогава, когато човек вече е загубил желанието да спре. Да, тогава мога да кажа, че е болест, обясни експертът.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/