Всяка година трихинелозата изненадва непредпазливите за здравето си хора! Това каза в интервю за в. “Доктор” доц. д-р Борислава Чакърова, дм, специалист по медицинска паразитология в Медицинския факултет при Тракийски университет – Стара Загора.
– Д-р Чакърова, само преди няколко дни се съобщи за 15 нови случая на трихинелоза в Бургаско, в края на миналата година се появи информация за огнища на болестта в Смолянско. А се оказа, че сме на 3-то място в Европа по разпространение. Защо е така според вас? Може би хората не са достатъчно информирани, или неглижират проблема?
– Или забравят, или неглижират проблема, или и двете. Всъщност причините за повишената заболеваемост са комплексни. Миналата година по това време ви посочих в интервю най-честите грешки, които допускат хората. И пак ще ги повторя: консумация на не изследвано от ветеринарните специалисти месо; купуване на месо от нерегламентирани и случайни производители, прекупвачи и търговци; укриване на бракониерски добито месо и смесването му с такова, проверено за трихинелоза; внасяне в заведения за обществено хранене на непрегледано месо от личните стопанства.
Имайте предвид и следното: пренебрегването на специалистите по медицинска паразитология води до забавяне поставянето на клиничната диагноза “трихинелоза”. Укриването на заболелите и подценяването на леко протичащите форми на трихинелозата, които могат да хронифицират, са също пропуски и грешки. Много е важна профилактиката. Всички би трябвало да запомнят, че закланите и убити свине се изследват задължително за мускулни трихинели. Труповете на инвазираните и умрели животни се конфискуват и изгарят. Свинете не трябва да се хранят с термично необработени отпадъци и конфискати. Дератизацията на фермите и местата, където се отглеждат домашните свине, е от особено значение за прекъсване на веригата между природните и другите огнища.
– Можете ли да посочите някакви нови данни или сравнителни такива за нивото на заболеваемост у нас като страна- членка на ЕС?
– През последните години регистрираните взривове у нас са след консумация на недостатъчно термично обработено месо от диви и/или домашни свине. За информация да отбележа, че засега идентифицираните видове трихинели, които са причинители на трихинелозата при хората в България, са T. britovi и T. Spiralis. Заболеваемостта се движи между 0.19 на 100 000 население (такава е била през 2010 г.) и 2.33 на 100 000 население (такава заболеваемост е имало през 2006 г.). За сравнение, средната заболеваемост за страните-членки на ЕС е 0.1 на 100 000 население. За да добиете по-ясна представа къде сме ние, ще ви посоча следните данни: през 2006 г. българските случаи на трихинелоза представляват 25,42 % от европейските, а през 2009 г. те са 54,27 от европейските. Европейският център за контрол и превенция на болестите (ECDC) отбелязва България и Румъния през 2014 г. като страни с най-висока заболеваемост – 0.26-1.11 на 100 000 население.
Искам да кажа, че гостоприемници на паразитите могат да бъдат над 60 вида животни – хищни млекопитаещи, перконоги, гризачи, някои насекомоядни, домашни и диви свине, но също така и коне, магарета, овце.
Човек става случаен гостоприемник – при консумация на недобре термично обработено трихинелозно месо. С изключение на Австралия във всички континенти има формирани природни огнища и навсякъде се регистрират взривове на трихинелоза сред хората. Съобщава се, че около 12% от възрастните ескимоси са заразени с трихинелоза в резултат от консумирането на сурово и инфектирано месо от морж, тюлен и арктически бели мечки. Може би ще е любопитно за вашите читатели да научат, че първата експедиция до Северния полюс през 1887 г., извършена от шведски учени с научна цел, се проваля поради смъртта на всички участници в нея. В началото учените не са имали особени проблеми, дори успели да убият бяла мечка, която ги спасила от гладна смърт. Цяла седмица се изхранвали с месото от нея… След това обаче се появили признаци на някакво заболяване и за три месеца всички загинали. Дълго време причините за фаталния край са неясни. Едва след откриването на паразита Trichinella след повече от 50 години, датският изследовател Трайд обърнал внимание на симптомите на заболяването. Връщайки се към останките от експедицията и изследване на остатъците от консумираното месо от бялата мечка, хипотезата на учения се потвърдила – смъртта е настъпила вследствие на трихинелоза.
– Д-р Чакърова, да се върнем в днешния ден и да припомни основното за това заболяване.
– В днешно време трихинелозата е заболяване, което при навреме поставена диагноза и започнато лечение обикновено завършва с оздравяване. При неправилно избрана схема на лечение обаче може да хронифицира, а при закъсняване с терапията – да завърши и със смърт. При трихинелозата има известна сезонност, свързана с периода, през който се колят най-голям брой свине в домашни условия и откриването на сезона на лов на глигани. Инкубационният период е между 5 и 45 и повече дни, най-често – 15-20 дни. В първите дни от консумацията на трихинелозно месо може да има прояви като диария, коремни болки, бързопреходни обриви и температура. В разгара на заболяването обаче се проявяват отоци по лицето, около очите, по китките и глезените. Телесната температура може да достигне до 39-40 градуса, най-често с втрисане, болки по мускулите на горните и долни крайници. Дълбоките вдишвания са съпроводени с остри болки в междуребрените мускули, както при дъвченето и преглъщането. Движението на очните ябълки също е смутено и съпроводено с болка. Всички тези прояви възникват, тъй като трихинелите се локализират и в гълтателните, дъвкателните, очедвигателните мускулни групи, както и в тези на диафрагмата. В сърцето трихинели не се локализират, но то може да се увреди по автоимунен механизъм. Пациентите забелязват точковидни кръвоизливчета по конюнктивите, такива могат да се появят и по кожата и под ноктите. Гледането на телевизия пък е съпроводено със сълзотечение и светло боязън. Тук е мястото да отбележа, че заразените в грипния сезон, както и болните с остри респираторни заболявания, имат почти същите оплаквания – висока температура, мускулни болки, гърлобол, светло боязън и сълзотечение, както и отоци край очите.
– Какво е различното при тези заболявания, за да се постави точната диагноза?
– Често в началото се мисли за грип или вирусна инфекция. Изследването на кръвта е нещото, което променя диагнозата и лечението. По-точно, поставя се точната диагноза. При кръвните изследвания се установява високостепенна левкоцитоза. И, което е особено характерно при трихинелозата – висок процент на т.нар. еозинофилни клетки. Повишават се значително и стойностите на ензимите, говорещи за мускулна некроза
Диагнозата “трихинелоза” не е трудна за поставяне от паразитолозите. Тя се изгражда на базата на добре снета анамнеза за консумация на нетрихинелоскопирано свинско месо и данните от клиничната картина. Особено важно е, че серологичните изследвания в началото на заболяването не са водещи за поставянето на диагнозата трихинелоза. Те се позитивират по-късно.
В крайна сметка клиничните признаци, броят на заболелите, данните за консумация на недобре термично обработено месо и опитността на паразитолога са достатъчни, за да започне специфичното лечение. Затова при съмнение за трихинелоза е задължителна консултация с клиницист, специалист по медицинска паразитология. Изследват се и остатъците от консумираното, съмнително за трихинелоза месо. Етиологичната диагноза е особено важна за избора на схема на лечение и прогнозата за изхода на заболяването. Усложнената трихинелоза се лекува в болнични условия.
– Какви усложнения могат да настъпят, кога възникват и как се проявяват?
– Усложнения могат да настъпят още в хода на заболяването – трихинелозна пневмония, сърдечна аритмия, тежка алергия. Тежки усложнения обаче могат да се проявят и по-късно – токсоалергичен миокардит, полимиозит, епизодична миалгия и еозинофилия, менинго-енцефалит, миокардит, хроничен хепатит, пиелонефрит, тромбофлебит, хронична трихинелоза. Сърдечните проблеми са резултат на автоимунни процеси с трайни последици.
Не подценявайте опасността от заразяване, бъдете внимателни и бдителни какво консумирате и откъде сте го купили. Обръщайте се навреме към специалист при появяване на първите симптоми. А още по-добре – и преди това, ако се появи съмнение за консумиране на заразено месо.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: http://zdrave.to