Най-добре всички болници да са без лимити и ние да плащаме там, където отиде пациентът, какъвто е смисълът на здравно-осигурителния модел. Ние мислим поетапно да тръгнем в тази посока, но с много строг контрол за индикации на хоспитализация и дехоспитализация. Това заяви подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров пред „Дарик“ в събота.
Той каза още, че ръководството на НЗОК няма нищо против да падне монопола на Здравната каса. „Това обаче е труден и продължителен процес и трябва да стане поетапно, защото съществуват рискове да се насочат платежоспособните пациенти само към определени фондове, а други, включително и НЗОК да остане само с тези, които са с висок разход, а с ниски вноски“, поясни д-р Петров.
По думите му дълговете на болниците в момента са около 530 млн. лв, от които 190 просрочени. „От какво са натрупани обаче тези дългове е комплексна причина. Вярно е, че част от пътеките са недофинансирани, но вярно е също, че голяма част от болниците нямат добър мениджмънт“, каза той.
Като част от причините за възникналото напрежение между НЗОК и болниците д-р Петров посочи появата на нови болници и новите дейности, финансирани от Касата.
„Ние сме договорили в болничната помощ същата сума, каквато е миналата година – 1,613 млрд. лв. Това значи 137,2 млн. на месец за болниците, които касата ще заплати.
Тъй като в НРД е предвидено болниците да имат 3% буфер, т.е. да могат да надвишават тези 137.2 млн., но в първоначално раздадените бюджети тези 3% те не ги виждат, няма ги и заради това има около 4 млн. по-малко, т. е. 133.5 млн. да речем на месец, но те тези 3% ще ги усвоят най-вероятно точно юни месец, последния“, обясни д-р Петров.
Подуправителят на НЗОК обаче допълни, че от тези 133.3 млн. лв., 30 млн. лв. са за плащания в т.нар. Приложение 1. „Дейности, които не ги лимитираме по никакъв начин. Плащаме ги така, като са извършени и отчетени. Там са онкологията, в смисъл химиотерапия и лъчелечение, интензивните грижи, пет-скена, също така всички раждания, дейности в неонатологията и хемодиализата. Тези дейности се увеличават постоянно. Те бяха около 30 млн., а сега са около 34-35 млн. на месец, съответно другата компонента е намаляла. Преди ако сме раздавали от 133 да речем 103, сега раздаваме 99-100. Това е втората причина, по която има леко намаление на тази част, която се раздава като бюджети“, каза д-р Петров.
По думите му основното увеличение е от химиотерапията. „Болните не са повече като нови болни, но понеже с новите терапии животът им се удължава, по-дълго се използват тези лекарства. Имайте предвид с новите терапии, онкоболните, те станаха общо взето хронично болни. Те преживяват заболяването, но имат поддържащо лечение, така че това може да е разход, но това е положителен факт. Другият фактор е лъчелечението. Знаете, че по европроекти в България се закупиха множество нови, съвременни, модерни линейни ускорители, които все повече увеличават тази дейност, което увеличава разходите“, каза д-р Петров.
„Допълнително има нови болници. Това са болниците, кардиохирургията в Плевен и болницата в Панагюрище, която реално тази година заработи с пълен капацитет. Както и различни нови дейности в съществуващите болници. Това също води до допълнителен разход, който се дърпа от тези пари. Поради това всичко практически тази част, която те получават, болниците като бюджети, т.е. тези болници, които нито имат нови дейности, нито да речем имат химиотерапия, тъй като химиотерапията или лъчелечение има в 30-40 болници някъде“, допълни той.
В „Пирогов“ практически има едно намаление с около 150 хил. лв. годишно, което на фона на бюджета на „Пирогов“ месечно, е някъде около 2%, коментира ситуацията в института д-р Петров. „Пирогов“ обаче има друг проблем. Той разходва много средства за лечение на неосигурени пациенти. Има пуснато писмо до Касата, но това не е проблем на касата. Касата не може по никакъв начин и няма никакво законово основание да плаща за пациенти, които са неосигурени. Това може да стане през социално министерство, те са малко сложни и т.н. Ако по друга причина, те не всички болни са неплатежоспособни, които влизат, въпреки че са неосигурени, има начини пациентът да си плати след това лечението“, допълни той.
Според него към момента изобщо не може да се говори за актуализация на бюджета на НЗОК, тъй като не е ясно до Нова година ще има ли дефицити или не, въпреки прогнозата за 116 млн. лв.
„Главното, което не се знае, е до каква степен ще има надсъбрани здравноосигурителни вноски, които могат без актуализация да се използват за плащания. Всяка година има такива. И второ, това е някаква прогноза на този етап. Касата е предприела някои мерки, особено по отношение на лекарствата, които очакваме да дадат ефект. Така че този дефицит може и да не се случи, така че да се говори отсега за актуализация не е реално. Само ще ви дам за пример, преди може би две години в същия период имаше едни прогнози, и то от външни източници, не от самата каса, за около 280-300 млн. дефицит. В края на краищата тя завърши с 50“, каза д-р Петров.
Той допълни, че за лекарствата са нужни кардинали мерки, тъй като тази дейност не е регулирана по никакъв начин.
„За лекарства в извънболнична помощ бюджетът е около 573 млн., за онкологичните, които плащаме в болничната помощ е около 225, но това са малко условни числа, в смисъл занижени спрямо миналогодишното изпълнение, тъй като обикновено около 100-120 млн. от големия резерв на касата от 340 млн. така или иначе е предвиден да отиде там. Общо взето брутната сума, която очакваме да платим за двата вида лекарства е между 1 млрд. и 1, 5 млрд. лв., но имайте предвид, че ние събираме обратно около 102 млн. по разчети отстъпки от фирмите за продукти, които са оригинални и са сами в група, не се реферират по друг начин. Очакваме още може би около 10 млн. допълнително да нараснат тези отстъпки, за да станат около 110-112 млн., така че трябва да ги извадим тях. Има и още един фактор, останали са около 29 млн. неразплатени лекарства и 8 млн. медицински изделия от миналата година. ние ги платихме с бюджета за тази година. Което ни тежи допълнително“, поясни д-р Петров.
Източник: http://www.zdrave.net