Фармацевтичният съюз иска уреждане на проблема с нов закон
Без денонощни аптеки са 11 областни градове, което е близо половината от областните центрове в страната, установи репортерска проверка на „Монитор”. Сред тях са Видин независимо, че някои от аптеките там работят на удължено работно време, и Монтана. Във Велико Търново денонощната аптека е само една и е в края на града, в Горна Оряховица работи само до 22 часа. От нея пазаруват хората от Дебелец, Килфарево и дори от отстоящите на по 40 км Полски Тръмбеш и Павликени. Денонощните аптеки започнаха да изчезват дори от София.
Понякога идват да пазаруват дори хора от Свищов, разказаха фармацевти.
Когато се наложи да се търси лекарство срещу висока температура, вдигната посреднощ от детето, хората обменят информация в социалните мрежи и си услужват с недоизпити медикаменти от техните деца, допълниха те.
В други 7 области на страната Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Търговище и Ямбол няма нито една аптека, която да изпълнява целия пакет от услуги, предназначени за домашно лечение, които се покриват изцяло или частично от НЗОК. Това пък показват данните от уеб платформата „мАптека“ (www.mapteka.bg), която Българският фармацевтичен съюз разработи през миналата година. Според статистиката в област Варна в 10 общини липсват аптеки предоставящи тези услуги. Това са община Аврен, Аксаково, Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол и Суворово, които са с общо население над 100 000 души.
Затова Българският фармацевтичен съюз настоява да се приеме Закон за аптеките. Целта е с бъдещият нормативен документ да се гарантира равномерният и непрекъснат достъп до лекарства и фармацевтични услуги в страната, поясниха от съсловната организация.
България е на трето място в Европейския съюз по брой на аптеките на глава от населението, но на последно по достъп до фармацевтични услуги, каза главният секретар на съюза Светослав Крумов.
По думите му фармацевтичната услуга се определя не от броя на аптеките, а от разпределението на аптечната мрежа, обема дейности, които тя осигурява, магистър-фармацевтите, които ги извършват и цената на извършваните услуги.
Причината за тази негативна тенденция е липсата на демографски, географски критерии и механизми за ефективна държавна регулация при разкриването на аптеки, категорични са от Българския фармацевтичен съюз.
Към момента държавата, на практика, абдикира от отговорността за гарантиране на равномерен достъп до фармацевтична услуга и лекарствена терапия, заяви председателят на съсловната организация проф. Илко Гетов. Според него, както и колегите му, най-добрият начин за решаването на този проблем е в приемането на отделен закон за разпространението и достъпа до лекарства. В него трябва да бъдат разписани националните решения и държавната политика, които ще гарантират достъпа на гражданите до лекарства и фармацевтични услуги.
От Българския фармацевтичен съюз смятат, че ненормалната конкурентна среда и изкривяванията на пазара както при аптеките, така и при търговците на едро, стимулират сивия сектор от паралелния износ на жизненоважни и животоспасяващи лекарства. Само през януари на горещата телефонна линия на съсловната организация са постъпили над 130 сигнала от пациенти за частична или пълна липса на определени видове инсулин в различни части на страната.
Източник:http://www.monitor.bg/a/view/71922-%D0%91%D0%B5%D0%B7-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5