Спешните медици масово отказват да издават съобщение за смърт при установяване на починал пациент, с аргумента, че това е задължение на общопрактикуващия лекар, алармират Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България в писмо до МЗ.
В него пише следното:
„В централата на НОСПЛБ постъпиха писма от колеги, които поставят въпроси, свързани с проблеми по извършване на мъртвопроверителство и издаване на съобщение за смърт. Колегите алармират за отказ на работещите в ЦСМП (лекар или фелдшер) и други ЛЗ да извършват мъртвопроверителство и да издават съобщение за смърт, дори след като са установили смъртта, с мотива, че това е единствено и само ангажимент на ОПЛ.“
Същевременно в Наредба 14 на МЗ за медицинските критерии и реда за установяване смърт изрично е посочено, че установяването на смърт, настъпила извън лечебно заведение, се извършва от лекар, а при липсата му – от фелдшер.
„Явно е, че установяването на смъртта и издаването на съобщение за смърт не е задължение и ангажимент единствено и само на ОПЛ. Такова не произтича от нито един нормативен документ“, отбелязват от НСОПЛБ.
И още:
„Факт е и че ОПЛ са в обективна невъзможност да извършват изцяло тази дейност, дори да им беше вменена. Например, през нощта, при отсъствие от населеното място, ако човекът е починал в друг град или държава и др.“
Към своето писмо от сдружението прибавят и писмата на свои колеги от Разград, Свиленград и Харманли, които визират един и същ проблем: при сключен договор с ЦСМП, работещите в спешната помощ отказват да установяват смърт и да издават съобщение за смърт на починал пациент.
„В нарушение на Наредба 14 лекарите и фелдшерите, работещи в ЦСМП Свиленград, много често отказват да издават съобщение за установена смърт, при извършено посещение и констатирана такава по време на дежурство. Мотивират се, че имат заповед да не освидетелстват смъртни случаи – от кого е заповедта е неизвестно. С особена сила възникна проблема след сключване на договори между ЦСМП и ОПЛ в града за оказване на неотложна помощ в извънработното време на общопрактикуващите лекари, които не са задължени в извънработно време да са в населеното място. Това доведе до там, че близки на починалия обикалят по къщите на други лекари и молят да им се издаде съобщение за смърт, която е установена от дежурен лекар или фелдшер в Спешна помощ“, пишат ОПЛ от Свиленград.
Те дават за пример и случай от 26-ти юли, при който пациент е починал в дома си, дежурният лекар в ЦСМП е установил смъртта, но категорично е отказал да издаде „Съобщение за смърт“ с мотива, че не му влиза в задълженията.
„Считаме, че това е меко казано не етично спрямо починалия, близките и колегите.Ако колегите се чувстват некомпетентни, да се помисли за допълнителната им квалификация“, се изтъква в писмото.
Ситуацията в Харманли е аналогична и възниква след подписване на договор между ОПЛ и спешна помощ.
„Още в самото начало се появи проблемът с установяване на смъртта на пациент и със съставяне на съобщението за смърт. Честа практика е близките да чакат ОПЛ за издаване на съобщението за смърт, след като екип на ЦСМП е установил смъртта. Подобни практики обезсмислят сключването на договори между ОПЛ и ЦСМП.“
„Общопрактикуващият лекар е длъжен да посети починалия в уговорено с близките време и едва тогава да вземе решение за издаване на съобщение за смърт. Остават обаче нерешени въпроси: какво се случва със здравнонеосигурените лица, как се процедира при настъпване на смърт в друго населено място, как се постъпва, когато се случва на публично място, а ОПЛ не е в състояние да пристигне своевременно. Налага се логичният извод, че отново има ангажимент ЦСМП. Нужна е колегиалност, нужно е разбиране в част от случаите. Важно е уреждането на тези въпроси в договорите за дежурните кабинети.“, твърдятв писмото семейните лекари.
Източник:http://medicalnews.bg/2016/08/16/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8F%D1%82/