По-малко от 1% от тях се лекуват
По-малко от 1% от българите, болни от хепатит С, се лекуват, каза по време на кръгла маса, организирана от комисията по здравеопазване към Народното събрание, посветена на лечението на болестта, проф. Крум Кацаров, началник на Клиниката по гастроентерология във ВМА, председател на Българското дружество по гастроентерология.
“В света 170 млн. души живеят с хроничен хепатит С, като само 25 на сто от тях са диагностицирани. По-голям процент на заболеваемост се отчита в Централна и Източна Европа. У нас има около 110 000 души, заразени с хепатит С, но от тях само 10% знаят, че имат този вирус. Годишно се лекуват по-малко от 0,5% от заболелите, което само по себе си е притеснително”, заяви още проф. Кацаров.
– Какви са финансовите и социалните измерения на борбата с хепатит С. Справяме ли се, според досегашния ви опит, проф. Кацаров?
– Трудно е да се очертаят тези измерения с две думи. Финансовите проблеми, свързани с елиминирането на хепатит С в страната, са твърде големи, защото новите терапии са безспорно скъпи – над 10 млн. лв. струва лечението на година за 539 българи, болни от хепатит С. Но за сметка на това много ефикасни, защото излекуването от тази коварна болест стига 95-100%, което не сме постигали при нито едно подобно заболяване.
Що се отнася до България, стоим добре. България стои достойно на картата на Европа по отношение на борбата с хепатит В и С. През целия период на лечение на вирусните хепатити В и С може да се каже, че следваме тенденциите по света – да, с известно закъснение, но то е пренебрежимо малко. Здравната ни политика към хроничните вирусни хепатити е на сравнително добро европейско ниво.
– Колко са болните в момента?
– Около 110 000 са българите с хепатит С у нас. Числото обаче е предполагаемо, тъй като няма национално епидемиологично проучване и не знаем колко точно са хората, носители на вируса на хепатит С в България. На лечение от хепатит С, минали през Здравната каса за 2015 г., са били 539 души, което е сравнимо с болните в останалите страни в Европа, съотнесено към броя на населението.
– А за колко хора подозирате, че са в състояние, за което не знаят и не го лекуват?
– Нямаме точно епидемиологично проучване, но ако се направи екстраполация от други данни, у нас има около 110 000 души. А годишно от тях са на лечение 0,3-0,5% от общото число болни. Това е т.нар. обърната пирамида, която е характерна за целия свят. Да, цифрата на заболелите е голяма, от тях реално само около 10% знаят, че имат вируса.
– Има ли възраст болестта? Кои органи в човешкото тяло са най-засегнати от нея?
– Заразата се среща най-често сред хората в активна възраст между 30 и 60 г. Заради хепатит С всяка година у нас умират около 840 души. Обикновено пациентите с хепатит С се диагностицират твърде късно, когато пораженията върху черния им дроб са нелечими. Хроничната С инфекция оказва влияние и върху много функции извън черния дроб и може да доведе до, например, белодробна фиброза, когнитивни нарушения, кардиологични заболявания, диабет, порфирия и лимфом. Тази инфекция атакува целия организъм и само за 5 г. може напълно да разруши черния ни дроб. Проблемът е, че заболяването протича без симптоматика, а първите остри оплаквания идват едва когато пациентът вече е с фиброза, цироза или карцином. Затова наричат хепатит С “тихия убиец”…
– Кой е най-големият проблем – диагностицирането или отговорността или безотговорността на самите хора за собственото им здраве?
– Намаляването на случаите на хепатит С зависи от провеждането на масов скрининг, защото така болестта ще се лекува в ранен стадий. Също така ще са нужни точни епидемиологични данни и провеждането на образователна кампания. Необходимо е да бъде създаден и национален план за елиминиране на хепатита.
За щастие, вече имаме начина и средствата да откриваме и лекуваме това заболяване, практически независимо от стадия, на който се намира то. Основният проблем да се лекуват толкова малко хора на фона на голямото число заразени е в недобрата превенция.
Липсват ни национален хепатитен план, липсва и национална стратегия, които вероятно ще се съставят в скоро време, не без помощта на дискусии и подобни кръгли маси по темата. Малко късно е, но както казват мъдрите, по-добре късно, отколкото никога.
Доц. Михаел Околийски: От тази болест умират повече хора, отколкото от СПИН
“В Глобалната стратегия срещу хепатит в Европа на Световната здравна организация се посочва, че 400 млн. души в света живеят с хроничен вирусен хепатит, като 240 млн. от тях са с хепатит В, а останалите – с хепатит С”, каза доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България.
“Броят на умиращите от болестта е по-голям от този на умиращите от СПИН и туберкулоза заедно. В стратегията на СЗО е залегнала цел да се елиминира вирусният хепатит до 2030 г., което означава да се намалят до 90 на сто новите инфекции от хепатит В и С, както и 65% намаляване на смъртността от хепатит В и С. От 6-10 млн. новоинфектирани през 2015 г. през 2030 г. заразените ще бъдат 900 000.
В глобалната стратегия на СЗО за борба с епидемията от вирусен хепатит са се включили 124 държави. България също участва чрез включването на хепатита в двугодишното споразумение на Министерството на здравеопазването със СЗО.
В региона годишно умират 171 хиляди души от различен тип вирусен хепатит. През 2013 г. от хепатит В са починали 57 600, а от хепатит С – 112 800 души. Като главна причина за 98% от смъртните случаи от СЗО посочват усложненията от хепатита като цироза и рак на черния дроб.
Все още няма ваксина срещу хепатит С. В България липсват данни, ангажираност, финансиране, план и действия по отношение на заразените с хепатити. Липсва и национален план за борба с хепатита, което трябва да се промени”, коментира доц. Околийски.
Д-р Станимир Хасърджиев: Можем да елиминираме заразата
“Днес хепатит С е напълно лечим, лекарствата са чудесни, но проблемът е достъпът до новата терапия”, каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и секретар на Националното сдружение за борба с хепатита “Хепасист”. Според него “голяма грешка е, че у нас не лекуваме наркоманите, дори бившите, от хепатит С. Трябва да лекуваме определен процент от тях, за да постигнем напредък в борбата с вируса. Към момента от иновативните терапии за лечение на хепатит С се възползват само крайно болните и затова инвестициите в тях няма да доведат до намаляване на инфекцията. Напротив. Тепърва започват цирозите в България. Защото с тези темпове на лечение не правим нищо на практика. Спасяваме хората, които си отиват, но не решаваме проблема с епидемията и огромните разходи за цирози”, категоричен е д-р Хасърджиев.
http://www.blitz.bg/article/45187