Нивата на заблуди в обществото ни са толкова високи, че вече никой не може да разбере защо лекарите недоволстват от наложените им нови правила. Може би защото те се представят от здравното министерство и касата като нещо позитивно, което ще спре изтичането на финансов ресурс и ще подобри съществено качеството на обслужване в болниците. Дали обаче действително е така?!
Може би малцина са наясно с проблемите в здравния сектор. Дори опитните журналисти вече затънаха в нормативната база. Дни преди националните лекарски протести от дума на дума стана ясно, че нито един колега, в това число и аз, не е в състояние да обясни на простичък език, защо реформата „Москов“ не решава проблемите в сектора, а генерира нови.
Тогава шефът на пловдивска частна болница – Красимир Грудев, реши да внесе малко ред в хаоса. Той разказа какво е да развиваш бизнес в една среда с непрекъснато променящо се законодателство. При това авторитарно. За целта той замени лекарите с журналисти, здравното министерство – с министерство на истината, а НЗОК – с Национална информационна каса. И ето какво се получи.
Да речем, че човек реши да издава вестник по правилата в здравната система. За него се знае, че е завършил журналистика с пълно отличие. Специализирал е 2 години във френски ежедневник. Владее перфектно няколко езика. Работи в централен вестник с висок тираж. Има различни награди за добра журналистическа работа и високи постижения в професията си. В даден момент обаче иска да продължи да се развива, правейки собствен вестник със свои колеги.
Първо, за да може да си направи вестник, той трябва да получи лиценз от т. нар. Министерство на истината. Отива и обяснява какви са му намеренията. Оттам приветстват идеята му и заявяват, че държавата поощрява инициативността сред журналистите. Тогава той заявява, че редакцията на новия вестник ще е в София. И се сблъсква с неодобрението на чиновниците в министерството. Казват му, че има Национална информационна карта, според която медиите в столицата са твърде много. Може да има вестник, но трябва да го издава в малко населено място, където нямат средства за масова информация.
Въпреки неодобрението, което получава от страна на съпругата си, журналистът все пак успява да убеди всички в любовта си към професията и да премести цялото си семейство в провинцията. Наема помещения, хора и техника. Започва да отпечатва своя вестник и да плаща заплати. От ресорното министерство идват на проверка и след няколко месеца му издават разрешението за дейност. И тогава журналистът открива с изненада, че му е дадено първо ниво на компетентност.
Отива той отново в столицата да пита защо е подценен толкова. Все пак е специализирал във Франция и лично е правил интервю с Франсоа Оланд, т.е. доказал е, че е професионалист в работата си. Оттам обаче му обясняват, че засега може да отразява само дребни селски инциденти и местни спортни прояви, тъй като разполагал само с двама-трима журналисти. Каква е връзката между броя на журналистите и качеството на тяхната работа, така и не става ясно.
На връщане от министерството журналистът среща свой стар приятел, който му дава съвет да назначи 5-6 пенсионери на фиктивни договори, за да си вдигне нивото на компетентност. Това ще му даде възможност да отразява и събития от общински характер. Речено-сторено. Оказва се обаче, че за да се развива и да отразява национални събития, той трябва да влезе в общата информационна система, да получи квота за това, колко и какви събития може да отразява, както и да му бъде определена цена за всяка новина. Уж професията е свободна, но не съвсем.
Тук идва и въпросът за контрола, който Националната информационна система упражнява върху дейността на клетия журналист с новия вестник. За всяка написана от него статия се изисква ЕГН, точен адрес и пръстов отпечатък от интервюирания в материала. По време на проверката инспекторите ще разпитват източниците му на информация дали са доволни от това, как са цитирани.
Освен това журналистът ще трябва да представи писмена обосновка защо и как е написал новината. Към нея трябва да има и достатъчно събран доказателствен материал. А като капак на всичко това журналистът ще бъде проверен за правописни и стилови грешки, които ще бъдат строго наказани. Така накрая ще се окаже, че глобите, които се плащат, са в пъти повече от приходите във вестника. И на журналиста с отлично образование, квалификация и награди ще му се наложи да закрие вестника и да замине с цялото си семейство за Франция.
Източник:http://www.hospital.bg/news-8034-kak-meditsinata-se-izgubi-v-zakonodatelstvoto.html