Само за 3 години България успя да постигне пълна дигитална трансформация в сектора на здравеопазването. Това обяви Борис Костадинов, директор „Софтуерна интеграция“ в Информационно обслужване по време на Втората международна конференция за технологии и иновации в Югоизточна Европа. Организатор на събитието, което се проведе в Солун на 16.06.24г. е Международният център за цифрова трансформация и цифрови умения на Cisco и е под егидата на Министерството на здравеопазването, както и на Министерството на цифровото управление на Гърция. Подробности разказа Борис Костадинов, директор „Софтуерна интеграция“ в Информационно обслужване.
По думите му дигиталната трансформация в здравеопазването е от критична важност и това е като при другите сектори, където ползите от нея са безспорни и до голяма степен надминават всички необходими стъпки, които трябва да се вземат, за да се постигне тя. Автоматизирането на процесите, минимилизиране на човешките грешки, както и проследимостта са главните нейни компоненти. От декември 2020 година до момента са генерирани над 350 милиона електронни документа. От тях над 55 милиона са изпълнените електронни рецепти, отбеляза Костадинов.
„Нашият екип е винаги насреща за да подпомагаме процеса, имаме съпорт център, който е 24/7. Ако все още има потребители, които изпитват затруднения, или имат въпроси, екипът винаги е насреща. Бих казал, че генерално медицинските лица се справят страшно добре с използването на новата дигитална система“, каза той.
Има ли разделение между българските лекари по отношение на електронните рецепти?
Костадинов поясни, че това е абсолютно нормално за всеки процес на дигитална трансформация. Сблъсъкът на новото с непознатото, с промяната на начина на работа, по който медицинските лица са свикнали, са сред главните фактори за разделението. Той уточни, че това недоверие е започнало да отминава, но по-големият проблем се наблюдава в ниската информираност на пациентите.
„Не трябва да забравяме, че събирането на цялата медицинска документация на едно място в съответното пациентско досие, дава първо за пациентите един много добър начин да видят всички услуги, които са се изпълнявали през годините. Тази информация може да бъде споделена с роднина и личен лекар много по-лесно, отколкото да носим папки с хартиени документи и всякакви CD-та с диагностика, различни разпечатки и т. н. Всеки пациент може да си достъпи досието както през уеб приложение, така и през мобилно приложение. И тук бих казал, че ползите са много, но трябва да работим в посока да информираме хората, че те съществуват вече“, сподели Костадинов.
Къде се намира страната ни на картата на Европа в това отношение?
„Единици държави имат подробна централизирана здравна система. Отделни здравни каси, или болнични вериги имат, може би дори по-напреднали системи, но те са отделни и много трудно могат да споделят информация на национално ниво, което е сериозен минус, ако пациентът си смени лекаря, или лечебното заведение, което посещава“, каза Костадинов. И допълни, че информационната кампания е основна задача както на Министерство на здравеопазването, така и на свързаните институции.
Той посочи, че личните данни на пациентите са изключително силно защитени и те самите се съхраняват в два много модерни дейта центрове с последно поколение хардуерни и софтуерни инструменти. Отделът, който отговаря за информационната сигурност също е високо компетентен.