Слънцето през лятото, освен приятно, е и опасно. Неговите лъчи могат да бъдат рисков фактор за появата на рак на кожата. Той е е сред най-често срещаните тумори. Освен това е почти единственото „видимо” злокачествено образувание, а фактът, че можем да го пипнем, ни кара да бъдем още по-изплашени. Затова трябва да внимаваме с появата на всички съмнителни образувания по тялото си и да не забравяме да се печем на плажа с мярка.
Ракът на кожата се формира, когато определени клетки започнат да се делят неконтролиреумо. Обикновено това са клетки с увредено ДНК, които под влияние на различни провокиращи фактори (ултравиолетови лъчи, канцерогени и прочие) се активират и се разрастват до раково образувание. Обикновено промените започват в най-външния слой на кожата, затова симптомите се различават сравнително рано, но има и скрити мутации, които изискват повече внимание.
Карциномите на кожата се разделят в две групи – немеланомни, които се срещат най-често, и малигненият меланом, който обикновено се свързва с бенките по тялото. Когато туморните клетки произхождат от базалния слой на кожата се формира т. нар. базоцелуларен карцином – заболяване между доброкачествените и злокачествените тумори. Те са такива, защото метастазират само в 1% от случаите, но същевременно имат висока локална агресивност. Може да образуват язвичка, която разрушава тъкани, кръвоносни съдове и нервни окончания в дълбочина.
Този вид рак обикновено се провокира от продължително излагане на слънце и обикновено
прилича на малка раничка,
сноп червеникави петна или възелчета, в които се виждат капиляри. По-опасен от него обаче е спиноцелуларния карцином, защото е по-злокачествен и дава метастази. Той е свързан и с по-висока смъртност. Обхваща предимно кожата по бузите, ушните миди, челото, окосмената част на главата, горните крайници, долната устна и външните полови органи. Разпознава се лесно, тъй като прилича на брадавица и лесно кърви при незначително травмиране.
За сравнение злокачествените образувания, които създават повече проблеми, водят началото си от доброкачествените образувания по тялото (бенки, кожни изменения, брадавички и прочие) и в много редки случаи възниква върху видимо непроменена кожа. Малигненият меланом, например, е пряко свързан с бенките, но с тази разлика, че не всяка бенка има свойството да се превръща в раково образувание. Всъщност много малък процент от тях са форма на рак. От значение са най-вече
големината и формата на бенките.
Тези с неправилна форма, с различен цвят или тези, които са увеличили размера си през последните месеци, трябва задължително да бъдат прегледани. На пациентите обикновено се прави дермаскопия със специален апарат – нещо средно между лупа и микроскоп, който помага на лекарите да разпознаят проблематичната кожа. Ако бенката е доброкачествена, се счита, че няма индикации за оперативното й премахване. Все пак, това може да стане по желание на пациентите и в случаите, когато бенката се намира в близост до презрамки и ластици, които често я травмират и разкървавяват. Така се предотвратяват бъдещи инфекции и се осигурява по-голям комфорт за пациента. В случай, че събуди каквото и да е подозрение у дерматолога обаче, бенката задължително се отстранява, а ако се окаже меланом, се дава за хистологично изследване. Стъпката е важна, за да се определи в какъв стадий на развитие е ракът, тъй като е от значение за бъдещата терапия.
Критериите за оперативно лечение
са различни при отделните видове кожен рак. Например, когато немеланомният рак се намира на труднодостъпни места, които не позволяват операция, може да се приложи лъчетерапия. При много големи базалноклетъчни карциноми пък може да се приложи таргетна терапия. Пластичната и реконструктивна хирургия също се използва при затварянето на дефекти или когато се търси по-добър козметичен ефект. Ако пациентът обаче пренебрегне състоянието си и не се лекува, може да се достигне до доста тежки и разрушаващи тъканите форми на базалноклетъчен карцином или спиноцелуларен такъв. При малигнените меланоми може да се достигне до нелечимо състояние с множество метастази по цялото тяло, предупреждават експертите.
Главният виновник за кожния рак за съжаление е слънцето и по-точно част от лъчите, които то разпръсква. Близо 90% от немеланомния и 65% от меланомния рак се провокират от
ултравиолетовата радиация.
Това са популарните UVA и UVB лъчи, които проникват в кожата и се натрупват с времето, докато не провокират опасни кожни изменения. Важен фактор е също стареенето на кожата, тъй като тогава тя не може да противостои толкова активно на неблагоприятните външни фактори. Затова и кожният рак се наблюдава предимно в по-късна възраст, обикновено при хората над 50 години.
Специалистите обръщат внимание и на още една особеност на силното слънце. В планината ултравиолетовото лъчение е по-ниско заради по-малкия слой въздух, който има филтриращ ефект. Но на морето водата и пясъкът до голяма степен отразяват слънчевите лъчи, затова те могат да бъдат опасни дори, когато хората са под чадъра. Дерматолозите обичат да казват, че
няма здравословен тен,
но истината е, че слънцето не е чак такъв злодей. Всъщност е полезно тялото да получава известна доза ултавиолетови лъчи, защото те са важни за синтеза на Витамин D. За целта обаче не е нужно да прекарваме целия ден на плажа. Достатъчни са 10-15 минути дневно, за успее организмът ни да получи дозата, от която има нужда, без да се излага на риск от изгаряне.
В борбата с опасните лъчи обикновено помагат слънцезащитните кремове и лосиони. Те задължително трябва да притежвата UVA филтър, тъй като много от кожните заболявания се провокират от UVA лъчите. От друга страна UVB лъчите са тези, които предизвикват зачервяването на кожата, но също така образуват и трайния тен, който я защитава. Затова е добре филтрите срещу тях в лятната козметика да бъдат с по-нисък фактор.
За да не проваляме лятната си ваканция с кожни изгаряния и проблеми, дерматолозите съветват да избягваме най-горещите часове на деня – между 11 и 16 часа. Препоръчително е да носим светли дрехи, отразяващи слънчевата светлина и да предпочитаме сенките на крайбрежните капанчета пред пека на крайбрежните шезлонги.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/