Здравейте. много моля за професионален отговор на това каква е разликата между твърда простата и увеличена простата? Знаем за възпалена простата – простатит, и увеличена – аденом. Къде тук е мястото на твърдата простата? Аз съм на 75 години, засега съм здрав, единствено страдам от твърда простата. Приемам препарат за омекотяване от 5-6 години, но пак се налага да ставам през нощта по един-два пъти. Искам да попитам дали билкови отвари за увеличена простата могат да се пият и за твърда простата? Например отвара от върбовка на мен не ми действа. Или решението е операция?

Георги Георгиев – гр. Белица 

За да отговорим на въпросите на нашия читател, потърсихме за коментар и съвети  уролога д-р Пенчо Генов, д.м. – специалист в урологичен кабинет на Медицински център “Св. София” в Бургас. Д-р Генов работи във всички области на урологията и андрологията като приоритет в неговата практика са: увеличена простата – диагностика, лазерни и отворени операции; камъни в бъбреците, уретрите и пикочния мехур; остри и хронични възпалителни заболявания на пикочоотделителната система; превенция и лечение на мъжки стерилитет; еректилни дисфункции; преждевременна еякулация – консервативно и оперативно лечение; рак на простатата – диагностика и лечение; проблеми на свръхактивен пикочен мехур и др.

-Д-р Генов, каква е разликата между увеличена простата и твърда простата?

– За да стане ясно какво изразяват тези две понятия – уголемена простата и твърда простата, трябва първо да обясня анатомичната структура на жлезата. Тя се състои първо от мускулни елементи, т.е. от мускулна тъкан и второ – от жлезиста тъкан, т.е. жлезите, които секретират простатния секрет, който пък взема участие в състава на семенната течност – еякулата. С една дума – простатата има две чисто анатомично различни структури. Всички знаем, че проблемите с простатата се появяват при мъже над 50-годишна възраст. Тогава започва да се увеличава простатната жлеза, но в интерес на истината пак тогава, след 50-годишна възраст, се получава и другото състояние – твърда простата.

Ние сме обсъждали в какво се изразява хиперплазията на простатната жлеза, аз ще го обясня отново. Увеличава се големината на нейните жлези. Искам да изтъкна, че не се увеличава техният брой, а именно големината им. Точно това представлява хиперплазията на простатата, или уголемена простата – увеличава се жлезистата структура на жлезата, увеличават се жлезите.

-А кога говорим за твърда простата?

– За твърда простата говорим тогава, когато поради една или друга причина се увеличи мускулната тъкан на жлезата. Обикновено става вследствие на хормоналното въздействие и на понижаване на активния тестостерон в кръвта. Т.е., когато се увеличи предимно мускулната компонента на простатата, тогава говорим не толкова за увеличена простата (тя може да е и нормална, но може да бъде и леко увеличена като размери), а за въпросната твърда простата. Но веднага искам да отбележа, че именно тя създава много по-големи проблеми при уринирането, отколкото доброкачествената простатна хиперплазия.

На всички уролози е ясно, че големината на простатата, т.е., размерът на увеличението на простатата, няма пряка зависимост със симптомите на затруднено уриниране. Обяснено на по-достъпен език, ситуацията изглежда така: мъже с много силно увеличена простата нямат почти никакви симптоми, могат да уринират нормално. Докато при мъже, при които увеличението е за сметка на тази фибромускулна тъкан на простатата, уринирането е по-затруднено, въпреки че или са с много леко увеличение, или без увеличение на жлезата. А това е така, защото се получава по-голямо притискане на уретрата и съответно смущенията са по-изразени.

– Д-р Генов, патология ли е твърдата простата? И как се лекува?

– Да, разбира се, че е патология и се лекува почти по същия начин, както и доброкачествената хиперплазия. Но все пак има разлика. Твърдата простата се лекува с т.нар. алфа-блокери. Когато разрастването е за сметка на фибромускулната тъкан на простатата, тогава алфа-блокерите имат много по-ефективно действие по отношение облекчаване на уринирането. И съответно, когато разрастването е за сметка на увеличение на жлезите, тогава по-ефективно действат т.нар. 5 алфа редуктазни инхибитори. Те водят до много по-облекчено уриниране – във времето, разбира се.

– Нашият читател споделя, че пие отвара от билката върбовка. Удачно ли е точно такава отвара да приема в случая?

– В интерес на истината, отварата от върбовка е с доказано добро действие върху простатата. Определено народната медицина има своя дял в лечението на простатните нарушения и заболявания. Естествено, не с толкова добре изразено действие, а чисто спомагателно. Тя намира място и при съвсем начални симптоми, и като профилактика.

– По какъв начин е свързано нивото на тестостерона с болестите на простатата, в т.ч. и простатен карцином?

– Нивата на тестостерона са свързани с доброкачественото увеличение на простатата, защото с напредване на годините при мъжа става разграждане на активния тестостерон на дехидротестостерон. Това е ензим, който е производен на тестостерона и който не е активен. По тази причина това хормонално изменение при мъжете след 50-годишна възраст води до стимулиране на простатата. Тя е свързана с тестостерона и е половозависима жлеза, но води до доброкачествено простатно увеличение. Тук е мястото да обясня, че по принцип само пълната липса на тестостерон изключва развитието на рак на простатата. Това е зависимостта между рака на простатата и липсата на тестостерон. Разбирате, че абсолютна липса на тестостерон има при кастрирани мъже поради една или друга причина в по-ранна възраст.

Ненапразно споменавам тази връзка между тестостерона и рака на простатата. Защото всъщност тя е в основата на следното: дори когато се появи рак на простатата, една голяма група от медикаменти, т.нар. максимална андрогенна блокада, се прилага, за да може да се блокира развитието на рака на простатата. Това е възможно, защото така се блокира отделянето на тестостерона от тестисите и надбъбречните жлези и на практика се блокира развитието на простатния рак. Дано да е станало ясно, а иначе нивата на тестостерона по принцип нямат отношение към появата на карцином на простатата.

За профилактиката 

“Доброкачественото уголемяване на простатата е хормонално свързано заболяване. Затова мъжете не бива да се заблуждават, че ще избегнат това заболяване, независимо дали водят определен начин на живот, спазват диета, отказали са алкохола, цигарите и прочее вредни навици. Защото доброкачественото уголемяване на простатата не се повлиява от такива рискови фактори и почти няма значение начинът на живот, който водят мъжете. 

Но що се отнася до превенцията на карцином на простатата, нещата стоят по друг начин. Непременно се препоръчват профилактичните прегледи при уролог и изследване на туморния маркер. Това трябва да се повтаря и да се запомни. 

Отделно от това, в ранна възраст тези профилактични мерки дават изходните, базисните нива, на които можем да стъпим при интерпретиране на въпросния туморен маркер. Именно това ни помага в много голяма степен за ранното откриване и диагностициране на карцином на простатата, т.е., злокачественото заболяване на жлезата. 

Ние периодично провеждаме такива кампании. Ноември е месецът на мъжкото здраве и по този повод отново ще проведем кампания, насочена именно към превенция и ранно откриване на карцином на простатата”, допълни експертът.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Доц. д-р Ваня Юрукова, д.м., е специалист по вътрешни и белодробни болести, зам.  изпълнителен директор на Университетската болница по белодробни болести “Св. София” в столицата и член на Управителния съвет на Българското дружество по белодробни болести. Научните й интереси са в областта на бронхообструктивните състояния – бронхиалната астма и хроничната обструктивна белодробна болест. Ето какво сподели доц. Юрукова по време на семинар за журналисти на тема “Да сведем до нула астматичните пристъпи”.

– Доц. Юрукова, какви са симптомите при бронхиална астма?

– Стягане в гърдите, задух, затруднено отделяне на секрети. Има светли периоди, без симптоми и периоди на обостряния. Понякога при обостряне се налага постъпване в болница, дори в спешно отделение.

Причина за симптомите при астма е бронхоспазъм на гладката мускулатура на трахео-бронхиалното дърво и увеличено отделяне на слуз, която запушва бронхите. Пациентът може да вдишва, но запушването на бронхите затруднява издишването, бронхите се издуват от задържането на въздух в тях и това се проявява в пристъп на задух. Заедно с това се наблюдава хронично възпаление и задебеляване на бронхиалната стена, където са се инфилтрирали възпалителни клетки. Ако пациентът не бъде лекуван, настъпват необратими поражения – разраства се съединителната тъкан и бронхите стават нечувствителни, резистентни на терапията.

– Кои са факторите, които могат да доведат до обостряния на астма, до астматични пристъпи?

– Основен фактор за астмата е генетична предразположеност – в семейството има близки с атопична алергия или с астма. Хората с генетична предразположеност може да проявят бронхиална хиперактивност при различни стимули: силна радост, гняв или друга емоция, която да доведе до пристъп, както и стресова ситуация.

От друга страна, фактори за пристъп са замърсяване на въздуха, тютюнев дим, полени, домашен прах, физическо усилие, студен въздух или рязка смяна на температурата, силни миризми.

Инфекциите на горните дихателни пътища, които не са достатъчно или правилно лекувани, слизат надолу в бронхиалното дърво и също отключват алергично възпаление.

– Каква е статистиката за това заболяване у нас и по света?

– От астма страдат 340 милиона души в световен мащаб, като смъртните случаи вследствие от болестта са 250 000 на година. Това са данни от 2018 г. Прогнозата е броят на астматиците да нарасне до 400 милиона души в следващото десетилетие. В Европа с бронхиална астма са около 70 милиона души, а в България – 8-9{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от населението. Бронхиалната астма е и най-честото белодробно заболяване в детска възраст. Астмата е хронично заболяване, което за съжаление не може да бъде излекувано напълно, но е възможно да бъде контролирано със съвременните медикаменти. Те са достъпни и за българските пациенти. Напълно възможно е пристъпите да се сведат до нула, при постоянна терапия. Въпреки това, 45{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от астматиците нямат добър контрол на заболяването и това може да доведе до преждевременна смърт.

– Кога астмата е неконтролирана?

– Когато повече от два дни в седмицата се използва инхалатор за облекчаване на симптомите, когато от тези бързодействащи инхалатори се използват два и повече броя на година и когато пациентът се събужда през нощта от задух.

– Кога астмата е контролирана?

– Пациентите трябва да си пият лекарствата постоянно, както го правят хипертониците, за да не получат хипертонична криза. Астматиците трябва да приемат ежедневно своя контролиращ астмата медикамент, който лекува подлежащото възпаление. Може да е самостоятелен противовъзпалителен медикамент или комбинация от медикаменти. Ако терапията за астма се прилага правилно, пациентите нямат симптоми през деня, спят спокойно, не се събуждат нощем, и почти не се нуждаят от бързодействащи облекчаващи медикаменти. Спазващите терапията водят нормален начин на живот, имат нормална белодробна функция.

Но ако получат пристъп, пациентите използват облекчаващи или спасяващи медикаменти, които имат бърз бронходилатиращ (разширяващ бронхите) ефект.

Действието на бронходилататорите настъпва още в първите 1 – 2 минути и пациентите получават моментално облекчение. Проблемът е, че бронходилатиращите медикаменти (под формата на джобни инхалатори) имат само симптоматично действие – намаляват симптомите, но не влияят на подлежащото възпаление. А влошаването, появата на симптомите на астма, се дължи на прогресиращото възпаление.

– В какво грешат най-често пациентите?  

– Не спазват терапевтичния режим, определен от лекаря. Фатална грешка на пациентите е да злоупотребяват с използването на бързодействащите бронходилататори, вместо да приемат контролиращите противовъзпалителни медикаменти. Тези пациенти са с огромен риск от преждевременна смърт. Астмата убива и в днешно време, дори млади хора, само защото не са спазвали терапията и са злоупотребявали с бързодействащите медикаменти. В един момент престават да им действат, може да получат тахикардия и да се стигне до внезапна сърдечна смърт.

– Кога наистина има злоупотреба с бронходилатиращите инхалатори?

– Едно инхалаторче е достатъчно за цяла година. То се използва изключително рядко, ако се прилага ежедневно контролиращата възпалението терапия. Но има пациенти, които използват по 1 – 2 инхалатора на месец. Това за нас, пулмолозите, означава, че тези пациенти злоупотребяват с бронходилататорите. Обикновено това са астматици, които не прилагат противовъзпалителната терапия или забравят да я прилагат ежедневно, защото субективно се чувстват добре.

Във Великобритания преди две години беше направен анализ на използването на инхалаторни устройства от преждевременно починали пациенти с бронхиална астма. За една година са регистрирани 195 смъртни случая във Великобритания. 39{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} или 65 от тези 195 пациенти с астма са използвали годишно повече от 12 инхалаторчета с бързодействащ бронходилататор. Шестима от пациентите са използвали над 50 устройства годишно.

От друга страна, 80{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} (103 пациенти) са използвали много по-малко от 12 устройства с контролиращ възпалението медикамент. По принцип едно такова устройство се прилага един месец и би трябвало астматикът да ползва 12 инхалатора на година. Една част от починалите пациенти са използвали само 4 устройства с медикамент, контролиращ възпалението. Което означава, че само 4 месеца са се придържали към терапията си.

Изводът е, че починалите пациенти не са се придължали стриктно към контролищата подлежащото възпаление терапия и са злоупотребявали с бързодействащите бронходилататори.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: https://zdrave.to/