Home Blog Page 568

Какво включва годишният профилактичен преглед за мъж на 35 г.?

Съпругът ми е с хипертония. Личният лекар по време на задължителния годишен профилактичен преглед му е измерил само кръвното налагане и му е дал направление за изследване на нивата на “лошия” холестерол. Според личния лекар, друго не му се полагало. Съответно, заплатихме си за ПКК, пълен холестеролов профил, плюс триглицериди и кръвна захар, тъй като той е и с наднормено тегло, и метаболитен синдром. Моля за пълна информация относно полагаемите се за здравноосигурен пациент изследвания и прегледи, включени в годишния профилактичен преглед.

Веселина Дойчинова, гр. Варна

Профилактичният преглед за всички хора над 18-годишна възраст – мъже и жени включва: анамнеза и подробен статус, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус, изследване на острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри), измерване на артериално налягане, електрокардиограма (ЕКГ), изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH.

Определяне на кръвна захар на гладно в лаборатория при наличие на риск по FINDRISK ≥ 12 т. се извършва ежегодно за календарна година.

На хората от 30- до 45-годишна възраст (мъже и жени), т.е. и на вашия съпруг, който е на 35 г., се назначава медико-диагностично изследване – пълна кръвна картина (ПКК) – веднъж на 5 години.

Следва да имате предвид, че по преценка на общопрактикуващия лекар някои изследвания, например изследване на пълна кръвна картина (ПКК) и урина, могат да не се провеждат повторно, ако са извършени през предходните 3 месеца.

Изследването на общ холестерол, триглицериди, кръвна захар, ЕКГ, мамография, PSA, HDL-холестерол, LDL-холестерол в рамките на предходните 12 месеца, направено по друг повод, също може – по преценка на личния лекар, да не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

Източник: zdrave.to

Русия патентова лекарство за COVID-19

Федералната агенция за биомедицинска помощ (FMBA) в Русия е патентовала лекарството „Лейтрагин”, което може да предотврати или смекчи усложненията след заразяване с новия коронавирус, съобщи агенцията на своя уебсайт, цитирана от dariknews.bg.

„Това е първият и единствен досега в света агонист на делта-опиоидните рецептори, който навлезе в практическата медицина“, се казва в съобщението.

Учени от FMBA откриха, че лекарството, тествано под оригиналното име „Даларгин“, активно влияе върху заздравяването и регенерацията на тъканите.

В допълнение, веществата от този клас, включени в препарата, участват активно в организирането на имунния отговор, а също така са в състояние да предотвратят или смекчат „цитокинова буря“ – масивно освобождаване на провъзпалителни вещества, което води до развитие на тежки респираторни и общи системни нарушения при пациенти с коронавирусна инфекция.

Източник: zdrave.net

Д-р Евгени Нешев: В хирургията няма демокрация. Решенията се взимат еднолично

Началникът на Първо отделение по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Евгени Нешев е завършил медицина в Медицински университет – София – 1989 г. Придобива специалност по Ортопедия и травматология  през  1996 г. Квалифициране  в лечение на травматичните увреди и реконструктивна хирургия на горен и долен крайници и ендопротезиране на големи стави. Член н е на  Български лекарски съюз, на БОТА от 1996 г., на EFFORT от 2011 г., на EFAS от 2016 г.  и на AO Foundation Europe.

Преди няколко дни, след 4 часова операция, екип от ортопеди-травматолози включващ д-р Евгени Нешев, д-р Бахрам Фирузи и д-р Александър Илиев успя да фиксира откритите фрактури на катастрофирал моторист(откъснат от рамото горен крайник, открита фрактура на подбедрица, открита фрактура на коляно) и да спре кръвозагубата на пострадалия.

Д-р Нешев, как избрахте медицината за своя професия?

Още от ученическите ми години исках да стана лекар. Донякъде има и наследствен момента за това желание. Моят дядо и почти всичките ми роднини са лекари. Цялата фамилия сме лекари.

А как се насочихте към ортопедията и травматологията?

По принцип исках да ставам хирург. Даже мислех, че ще ставам коремен хирург. Завърших по времето на „Голямата екскурзия“, 1989 г. Тогава в тези райони – Разградско, Кърджали, се опразниха от специалисти и то добри специалисти. Тогава ни разпределяха направо там. Свободното място обаче беше за ортопед-травматолог и във времето тази специалност започна много да ме впечатлява и преди всичко новостите, които идват в нея. Има две или три специалности в медицината, които направиха революционни скокове. Както инвазивната кардиология, както в кардиохирургията, както в неврологията. Специалността ме грабна с това, че има бъдеще в технологично естество и развитие, в което искам да участвам. Въпреки иновациите все още една счупена кост трябва да се хвана с двете ръце и да се намести. Няма машина, която да може да свърши това.

Кои са били най-големите предизвикателства пред Вас в кариерата Ви досега?

Ще започна малко по-отдалече. 25 години съм работил в „Пирогов“ и това е школа. Благодарение на цялата наситеност на травмата там, успях да се срещна с изключително много случаи. Ако тръгна подробно да разказвам за всеки един по-тежък от тях, интервюто много ще се удължи във времето.

А имате ли незабравим случай, за който бихте искал да разкажете?

Много такива имам. Ето например това момче, което катастрофира с мотор тази седмица. То ще остане в съзнанието ми завинаги. Има случаи, за които смятам, че не съм направил всичко и когато мисля за тях, не идва съня. Лекарската професия е изключително отговорна, изключително натоварваща особено, когато си хирург, стресът е много голям особено, когато влизаш да работиш по нощите и носиш отговорност. Хирургията е екипна работа, но водещият операцията  е този, който решава. Т.е. основно нещо е екипа, но демокрация няма. Този, който води нещата, взима решенията и казва какво да се прави. Това нещо е изключително натоварващо.

Как решавате проблемите, когато човека, когото оперирате, има редица съпътстващи заболявания и една смяна на става, например, може да създаде големи затруднения?

Никога не съм се срамувал да се консултирам с колега, който има повече опит в дадена област. Медицината е като птица с две крила  – едното е практиката и опита, другото крило обаче е постоянното учене, да си в част с всички новости. Иначе няма как птицата да полети. Членувам в много професионални организации и имам достъп до онлайн операции навсякъде по света. Имам възможност и да задавам въпроси. Практиката и теорията по равно са двете неща, без които не може да върви човек напред.

Въпреки постоянното образование, изглежда сякаш нямате интерес към някоя от субспециалностите в ортопедията и травматологията?

Може би това е от работата ми в „Пирогов“ и съм по-насочен към травматизма. Тук, в университетска болница „Св. Анна“, с гордост мога да кажа, че създадохме екип, в който са доста колеги от „Пирогов“ и наистина в момента сме едни от водещите екипи в травматизма в София. Можем да се справим почти с всичко. Например през миналата година имаме най-много поставени протези в България. Наистина идват тук пациенти от цялата страна. Ние градим име, така че хората да ни търсят и много внимаваме да не направим грешки, така че хората да се откажат.

Имал сте възможност да работите в чужбина, защо останахте в България?

Живял съм в Канада, моята съпруга работеше дълго време в Белгия, но въпреки възможностите, всеки път избирах да съм тук.   Има много добри лекари в България, наистина много добри. Това са ми го казвали и колеги от чужбина, както и пациенти, които идват от сериозни държави с висок стандарт. Те предпочитат тук да се лекуват. Хубавото е, че всички, които останахме в България, извървяваме един път на съзидание, на изграждане на нещо. Не казвам, че на колегите, които заминаха, им е по-лесно. Те имат съвсем други трудности. Познавам наши лекари, които са на много високо ниво в Италия, Германия, водещи хирурзи. Но при нас остана удоволствието да извървим пътя и да създаваме добро здравеопзаване.

Споменахте катастрофиралото момче, че ще е един от случаите, които винаги ще помните. Каква е причината за това?

Трябваше да спасим живота на това 22-годишно момче. Той беше с много тежка кръвозагуба. При него ампутацията нямаше травматична ампутация на ръката тип „гилотина“, а имаше изтръгване с усукване на крайника и то на много високо ниво, отляво, близо до магистрални съдове. Качих пациента в операционната без да искам рентгенови снимки. При показателите, които видях, независимо, че момчето беше в лека еуфория от адреналина и шока и беше контактно. Не мога да не спомена перфектната работа на д-р Николаков  и екипа анестезиолози, които бяха готови, докато още се качвах от Спешното с този болен. Реагирахме да спрем кървенето. В операционната постепенно трябваше да решаваме един по един проблемите, свързани с живота му. Вече тепърва ще има конверсии, реконструкции, тепърва ще има операции по отношение на ампутационния чукан. Гордея се, че успяхме да запазим ставата. Тепърва ще дойде борба та с инфекциите, защото той има открити травми, със стърчащи кости.  Това е алгоритъм, по който се действа при катастрофи, не сме открили топлата вода.

Как се справяте с напрежението?

Опитвам се да си намеря час на ден само за себе си, който е свързан със спорт . Обичам да плувам, да карам колело. Почти всички колеги имат някакво хоби или спортуват. Нужно е, но трябва да бъдем малко егоисти, макар че от това страдат семействата ни. Да са ни живи и здрави, да ни търпят и да ни обичат.

Източник: zdrave.net

Министър Ангелов: Предстои да внесем Националната стратегия за психично здраве в МС

Обмислят преместване на Държавната психиатрия „Св. Ив. Рилски“ в София

„Страната ни трябва да има дългосрочна политика по отношение психичното здраве на българските граждани – такава е начертана в проекта на Националната стратегия за психично здраве, която е с хоризонт до 2030 г. Предстои да я разгледаме на ръководство на МЗ и да я придвижим към Министерски съвет. Важно е в кратки срокове тя да стане факт и работата по разписаните в документа дейности да започне“. Това подчерта министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов при посещение в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, съобщават от пресцентъра на МЗ.

Заедно с директора на лечебното заведение д-р Цветеслава Гълъбова и част от екипа ѝ министър Ангелов и зам.-министър Пенков обсъдиха още необходимостта от преместване на лечебното заведение в рамките на столицата. Здравният министър пое ангажимент да проведе интензивни разговори с други институции, които разполагат с подходящи и неизползваеми терени, респективно – сгради. До тогава трябва да бъде намерено решение на казуса с неизяснената собственост на две от постройките, намиращи се в двора на лечебното заведение в Нови Искър, като за целта ще бъде търсено съдействието на областния управител на София-град.

Работещите в ДПБ „Св. Иван Рилски“ приветстваха увеличението на заплатите в държавните психиатрични болници с 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от 1 август. Д-р Гълъбова подчерта, че и към момента в лечебното заведение са постигнати минималните нива, заложени в Колективния трудов договор, като отчете, че достойните възнаграждения и усилията на министерството да гарантира такива са стъпка към повишаване мотивацията на работещите в психиатричните структури. Д-р Гълъбова допълни, че към момента лечебното заведение е кадрово обезпечено.

Източник: zdrave.net

Русенският университет подаде заявка за патент на маска срещу патогени и вируси

Изобретението е във фаза изследване, не е ясно дали ще има широко приложение

Русенският университет „Ангел Кънчев“ подаде заявка за патент в Патентното ведомство на България на изобретение, представляващо филтър на предпазна маска за лице срещу патогени и вируси. Това съобщи ректорът на висшето училище проф. Христо Белоев, цитиран от БТА.

Автор на концепцията е инж. Койчо Митев, а в екипа участват общо 14 учени от Русенския университет, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Техническия университет в столицата.

Изобретението представлява маска от най-малко един слой текстил, като от двете й страни е нанесено нанопокритие от два различни метала. В случая това са сребро и титан.

„Когато имаме два метала, между тях се създава електрически потенциал. През влажните зони, които се получават при носенето на маската, преминава електрически ток. Той унищожава патогените и вирусите. Така филтърът работи като галваничен елемент в двете посоки – от и към този човек, който е сложил предпазната маска на лицето си“, обясни инж. Митев. Според него недостатък на широко използваните сега маски е, че вирусите, попаднали върху тях, остават жизнеспособни, а при предложеното решение те се унищожават.

Изобретението е във фаза изследване и на този етап не може да се каже кога и дали ще намери широко приложение в практиката. Още няма предположения и за цената. Маските са за многократна употреба и според автора на концепцията филтрите могат да се използват и при производството на защитни облекла за хора, работещи в силно заразна среда.

Източник: zdrave.net

Ст. л-т д-р Адриана Камбурова: Не всеки може да бъде военен лекар

В Международния ден на милосърдието и „Лекарите в света за мир“, честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война”, старши лейтенант д-р Адриана Камбурова е главен герой в „Нашият ден“. 28-годишната ревматоложка е на първа линия в борбата с коронавируса в Инфекциозната клиника на Военномедицинската академия и вече има зад гърба си една военна мисия в Мали.

„Решението да стана военен лекар не беше спонтанно. Първо завърших медицина в МУ София, после прецених, че армията ще ми даде шанс да се развия в тази част от медицината, която желая – ревматологията. Военната медицина е предизвикателство и е много по-различна. Във време, когато условията са малко по-тежки и има нужда от повече помощ за пациентите, ние, като военни лекари, за нас да се притечем на помощ е и дълг, и отговорност.“

Военен лекар не може да бъде всеки – казва д-р Камбурова – само този, който го желае и е готов да живее малко извън общоприетите рамки. Защото животът на военния лекар е свързан понякога с повече пътуване, с работа извън клиниката, работа на терен, работа извън страната по време на мисии. Адаптивността е много важна. И да можем да работим извън зоната си на комфорт.“

Много е важно да имаш лидерски качества, за да бъдеш на военна мисия, категорична е ст. л-т Камбурова. Тя разказа за обучението си в лидерски курс за офицери-военни медици във Форт Сам Хюстън в Тексас, за мисията в Мали и за работата във ВМА.

Източник: БНР

Доц. Соня Генова: Диагностиката на слънчевата алергия е трудна, често се бърка с други обриви

„У нас няма епидемиологични данни за това колко хора страдат от слънчева алергия, но има данни, че много хора страдат от физикална алергия – това е уртикарията при натиск, уртикарията от топлина, уртикария от студ и слънчевата алергия“, посочи за БНР доц. Соня Генова от Клиничната алергология на спешната болница „Пирогов“.

Физикалните въздействия, които причиняват алергия, са например студът, топлината, слънчевите лъчи, поясни доц. Генова.

„Слънчевите алергии именно са физикални алергии. Слънцето не е като алергените – храна, растения, домашен прах. Самите слънчеви лъчи оказват въздействие върху определени клетки, от които се освобождават основните медиатори на алергичното възпаление. Те предизвикват и клиничните прояви“, изтъкна алергологът.

„И е важно да се знае, че клиничните прояви на слънчева алергия са същите, като при една класическа алергична реакция. Но при слънчевата алергия, за разлика от другите алергии няма антиген – антитяло. Няма свързване между тях. При слънчевата алергия слънчевите лъчи директно оказват въздействат върху клетките“ – обяснява доц. Генова.

Слънцезащитните кремове не са панацея за слънчевата алергия, предупреждава алергологът.

Доц.Соня Генова

Соня Генова обръща внимание на това, че няма специфична диагностика за слънчева алергия. Това може да стане чрез изследване с ултравиолетови лъчи. Алергията от слънце се разпознава по това, че на изложените на слънце части от тялото на пациента има обрив. И най-отличителното е, че има зачервяване и сърбеж.

„Клиничната проява на слънчева алергия би могла да бъде почти идентична с тази на медикаментозната алергия. Като пример може да се даде това, че след употреба на някои антибиотици и излагане на слънце цялата кожа пламва – това не е слънчева алергия, това е фотодерматичен ефект от медикамента“ – дава пример доц. Генова.

„Затова диагностиката на слънчева алергия е трудна и тя често се бърка с друг обрив“.

При поява на такава алергия могат да се изпишат антихистаминови препарати, които не лекуват, а просто потискат сърбежа. Те може да са под формата на таблетки или за мазане.

Може да се приложат и кортикостероидни локални препарати, които имат мощно противовъзпалително действие. При тежка слънчева алергия може да се приложат и инжекционни препарати, пояснява доц. Генова.

Източник: БНР

Доц. д-р Андриан Тонев, д.м.: Запушването на сънните артерии е причина за 30% от инсултите

При каротидна стеноза се проявяват шум в ушите, главоболие, световъртеж, проблеми със зрението

Доц. д-р Андриан Тонев, д.м., е началник на Клиниката по съдова хирургия и операционен блок в МБАЛ „Уни Хоспитал“, Панагюрище.

Доц. Тонев завършва Медицински университет, София, през 1994 г. През 1995 г. започва работа като лекар ординатор в Клиниката по съдова хирургия в НЦССЗ. От 1996 г. до 1999 г. провежда специализации по хирургия в Аугсбург, Германия. През 2000 г. придобива специалност „Обща хирургия”, а през 2004 г. се дипломира по специалността „Съдова хирургия”. От 1999 г. до 2015 г. работи в Клиниката по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Магистър е по здравен мениджмънт.

Доц. д-р Тонев ежегодно участва в европейски и световни конгреси по въпросите на съдовата хирургия във Франция, Германия, Словения, както и в Международния симпозиум на болница „Чаринг крос” в Лондон, Великобритания.

От 2015 г. доц. д-р Тонев е завеждащ на Клиниката по съдова хирургия към МБАЛ „Уни Хоспитал“. От 2018 г. е и завеждащ на операционния блок на болницата.

Доц. д-р Тонев членува в Българския лекарски съюз (БЛС), Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), Етичната комисия към БНДСЕХА, Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия, Българското хирургично дружество, Българското дружество по флебология, член е на редакционната колегия на Списание „Хирургия“, на Българското дружество по урология, доцент е към Клиниката по урология на Александровска болница. Членува в Европейската асоциация по Съдова хирургия.

– Доц. Тонев, за първи път в региона извършихте стентиране на каротидна артерия. При кои пациенти е показано този вид лечение? При какво стеснение на артерията се поставя стент?

-Стентиране на каротидните артерии се извършва за пръв път през 1981 г. от Клаус Матиас. Оттогава то търпи непрекъснати промени и се усъвършенства, като днес спокойно можем да кажем, че резултатите са сравними с отворената хирургия. Пациенти, проявяващи симптоми със стеснение 50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} и повече, както и асимптоматични – със стеснение 70{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} и повече, са показани за оперативно или ендоваскуларно лечение.

-Защо при засягане на двете каротидни артерии прилагате комбинирано лечение – оперативно с поставяне на стент, какъвто беше случаят с вашия първи пациент – мъж на 68 г.?

-При конкретния пациент се наложи такъв подход поради спецификата на стесненията. От лявата страна поражението на артерията е причинено от атеросклеротична плака, а при дясната от удължаване и прегъване на самата артерия, водещо до функционално стеснение. При това прегъване не се използва стентиране, а е необходимо извършването на оперативна намеса.

Мигрената може да стане причина за инсулт?

– Какво представлява миниинвазивното лечение при това заболяване?

– При ендоваскуларното или така познато още миниинвазивно лечение стеснението се достига със специален балон, въведен чрез дезиле (тръбичка) през долния крайник. Стеснението се разширява чрез балона, който се раздува до определени атмосфери.

Следва поставяне на стент, който да задържи лумена на артерията отворен. Процедурата се извършва под локална анестезия – значително по-щадяща за пациента.

– Доколко висок е рискът при поставянето на стент в каротидна артерия?

-Рискът при ендоваскуларното лечение е от откъсване (емболизация) на частици от атеросклеротичната плака при преминаване с водача. Тези частици могат да достигнат мозъчното русло и да предизвикат инсулт. Доказаните емболизации при проучвания са в порядъка между 5 и 10{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}. Това налага използването на специални протективни устройства, които са задължителни при извършването на тези процедури.

– Каква е връзката между запушването на каротидните артерии и инсулта?

– Каротидните артерии са основният доставчик на кръв за мозъка. Тяхното стеснение води до получаване на специфична симптоматика, като шум в ушите, главоболие, световъртеж, проблеми със зрението. При едно стеснение може впоследствие да настъпи остро запушване, което да лиши мозъка от кислород и реално да бъде реализиран инсулт. Целта на лечението на каротидните артерии е именно превенцията на това тежко инвалидизиращо заболяване – инсулт. Сънните артерии са в 25-30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от случаите причина за исхемичен мозъчен инсулт.

Доц. д-р Андриан Тонев

– Съвременните стентове може ли след време да се запушат и да се наложи повторно прилагане на лечението? Какви са характеристиките и предимствата на един стент, който отговаря на определението съвременен?

– С течение на годините стент технологията се разви, като съвременните поколения устройства показват резултати, сравними с хирургията. Най-новото поколение стентове има налична специална оплетка, която се нарича микромеш. Тя е достатъчно ситна, за да не позволява на микрочастици от атеросклеротичната плака да се откъсват и да отиват в мозъчното съдово русло. Разбира се, стентът също трябва да оказва достатъчна сила към артериалната стена, за да поддържа лумена на артерията.

– След поставянето на стента трябва ли да се приемат медикаменти, които да предотвратят такова запушване и доколко ефективни са?

– След стентиране, задължително се приемат така наречените антиагреганти. Това са медикаменти, пречещи на слепването на червените кръвни клетки и по този начин предпазващи пациента от тромбоза (запушване) на вече стентирания участък. Тяхното приемане е задължително минимум 3 месеца след процедурата.

– Има ли противопоказания за поставяне на стент?

– Прoтивопоказанията за стентиране на каротидната артерия могат да бъдат различни, от анатомични особености на аортната дъга, до непоносимост към материалите на стента (изключително рядко състояние). Пациентите се прецизират внимателно и се преценява възможно ли е извършването на тази процедура.

– Какво представлява каротидната стеноза и какво е характерно за нея?

– Както вече споменах, симптомите при стенозирана каротидна артерия са разнообразни: шум в ушите, световъртеж, причерняване, главоболия, амаврозис и др. Разбира се, има и пациенти с налични високостепенни стеснения над 70{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}, които не проявяват никаква симптоматика.

– Какво представляват т.нар. транзиторни исхемични атаки и доколко опасни са?

– Транзиторните исхемични атаки (ТИА) са лишаване на мозъка от кислород и хранителни вещества за кратък период от време, като по този начин се развиват инсултоподобни състояния

Разликата е в това, че не формират исхемични (загинали) участъци в мозъка и развилите се симптоми след време изчезват. Това е изключително опасно състояние, защото лесно може да премине в инсулт, с необратими последици.

– Може ли и как да се профилактира стенозата на каротидната артерия?

– Профилактиката на каротидната стеноза се осъществява най-вече чрез установяване на налична такава и нейното проследяване с еходоплерово изследване. При проява на симптоми или нарастване на плаката се предприема оперативно или ендоваскуларно лечение. Разбира се, важни са проследяването на холестерола и артериалното налягане, като едни от основните рискови фактори за развитието на атеросклерозата. Тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът оказват значително неблагоприятен ефект върху плаките.

– Освен операцията и поставянето на стент, може ли каротидната стеноза да се излекува и медикаментозно?

– Лечението на атеросклеротичните плаки не може да бъде медикаментозно. Ефектът от лекарствата е да се задържи вече оформената плака на едно ниво и по този начин да се отложи оперативната намеса във времето.

– Какви изследвания трябва да си правят пациентите с атеросклероза и на какъв период, за да предотвратят развитието на каротидна стеноза?

– Пациенти с рискови фактори за развитие на атеросклероза следва да правят поне веднъж годишно профилактични изследвания на холестеролов профил и редовно поддържане на артериалното налягане, и ехо-доплерово изследване при съдов хирург, ангиолог или невролог. Пациенти с доказана каротидна стеноза подлежат на проследяване на всеки 6 месеца, чрез ехо-доплерово изследване.

– При изявена периферна артериална болест има ли риск и от критични стеснения на коронарните или каротидните артерии?

– Естествено, че има. Каротидната стеноза, периферната артериална болест и коронарната болест на сърцето са изяви на атеросклерозата на съдовете. Това заболяване се развива в различи съдови басейни в тялото и засяга различни локации, като най-честите са разделянето на артериите. Пациенти с доказано едно от тези заболявания следва да бъдат скринирани.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: zdrave.to

Д-р Брънзалов: Искаме точен алгоритъм, по който да насочваме пациентите със съмнения за COVID

Искаме да се изгради един точен алгоритъм, който да следва пациентът, при когото ние сме суспектирали инфекцията коронавирус. Да бъде ясно на всички колеги как по най-бързия начин да го ориентират в системата, за да може навреме да бъде поставена диагнозата и да се вземат мерки. А 100-процентова диагноза се поставя само когато този пациент бъде тестван – и то с PCR. Затова ние настояваме не просто да издаваме талони, наречени МДД-та и пациентите да ходят при различни лаборатории и да се тестват, а въобще целия алгоритъм да бъде ясен на общопрактикуващите лекари. Това каза пред БНР зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов по повод настояването на личните лекари да издават направления за PCR тестове.

За момента личните лекари имат право да издават направления към инфекционист. „Това е единият от вариантите, но той не е приложим на територията на цялата страна. За съжаление България не разполага с неограничен брой инфекционисти“, каза д-р Брънзалов.

Той изрази притеснение, че ако на есен, когато ще има много други вирози, които протичат като коронавирусната инфекция, нещата не са изчистени, ще има много затруднения както за лекарите, така и за пациентите.

Зам.-председателят на БЛС коментира и резултатите от проучването на съсловната организация сред лекарите, които показаха, че всеки четвърти медик е с артериална хипертония, а всеки втори е подложен на вербална агресия.

„Лекарското съсловие в по-голяма честота страда от хронични заболявания, в сравнение с всички останали съсловия. Предстои анализ на тези данни и ще направим конкретни предложения за подобряване на тези показатели, защото те са много притеснителни. Трябва да бъдат подобрени на първо място условията на труд, възможността за ползване на отпуск, 24-часовото разположение, телефонното разположение и намаляването на административната тежест“, каза д-р Брънзалов.

Той подчерта, че от началото на реформата общопрактикуващите лекари са намалели от 7000 на 4000, а над 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от тях са в предпенсионна възраст.

Източник: zdrave.net

Проф. Кожухарова: Да се разграничат положителните тестове от действително болните с коронавирус

Няма обезпокоителни данни в развитието на пандемията у нас, смята епидемиологът

„Надзорът над новата инфекция – коронавирус, се подобрява и не виждам да има разминаване в това, че броят на заразоносителите последните седмици расте, а отново се заговори за допускане на публика на стадионите и то при спазване на противоепидемичните мерки“, коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ епидемиологът Мира Кожухарова.

„Последния месец процентът на положителните хора, защото не всички са болни, както вече е известно, се движи между 4 – 5 на сто – тоест не става дума за някакво специално увеличаване на случаите“.

Професор Кожухарова припомни, че България е изостанала с развитието на болестта в началото заради строгите мерки и всъщност сега наблюдаваме закономерно развитие на един естествен биологичен процес.

Нещо специално като развитие или противоречие в развитието на пандемията аз не виждам.“

Известният ни епидемиолог определя голяма част от решенията на здравните власти по отношение на мерките като хаотични и смята, че не е имало добра комуникация. Така появата на епидемията у нас е била съпроводена с изключително лоша комуникация, което е довело не толкова до епидемиологични последици, колкото до социални.

„Но хаотичност се наблюдава не само у нас, а и в целия свят. За щастие последните дни сме свидетели на едно по-реалистично гледане на нещата, включително и от администрациите на големите международни организации, така и на национално ниво. Пандемията е биологичен процес и това, което може да направи медицината и обществото, е да намали щетите, без да си прави илюзията, че ще го победиТова, което в началото създаде неправилно впечатление у хората – че ако се заключим у дома, този вирус ще изчезне. Такива неща не стават в биологията“, категорична е проф. Кожухарова.

На въпрос какви са спецификите на коронавирусната инфекция специално за България, епидемиологът поясни, че за страната липсва добра статистика относно положителните случаи – каква част от тях са болни и каква част просто имат положителен PCR – тестове и са изследвани по повод на това, че са контактни или че са решили да пътуват в чужбина.

„Въпреки критиките към Китай, те още от април месец съобщават отделно броя на положителните проби и броя на болните хора – това е важно от клинична и епидемиологична гледна точка“.

Според проф. Кожухарова положителното е, че броят на хората в тежко състояние все още не е висок и здравната система е успяла да се подготви за тази пандемия. Има и яснота колко легла ще са необходими в бъдеще. Така епидемията може да бъде управлявана, посочи тя.

При преобладаващия процент от заразените хора инфекцията преминава без симтоми и не нанася някакави увреди на организма, допълни още епидемиологът.

На въпрос как е удачно да започне новата учебна година проф. Кожухарова заяви, че децата, учениците и студентите трябва да посещават учебните заведения, иначе пропуските в образованието за тях ще са големи в бъдеще.

Мира Кожухарова е на мнение, че учебните заведения не са най-рисковите, такива са домовете за възрастните хора, заради настанения в тях рисков контингент.

Източник: БНР