понеделник, юли 13, 2026
дом блог страница 399

Едва четири от десет пациенти с рак достигат петгодишна преживяемост у нас

Едва 46{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от страните в за страните от Централна и Източна Европаа имат скринингови програми за ранна диагностика на рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката. Относителната степен на преживяемост на рака в тези страни е много по-ниска от централноевропейските държави. Това съобщават от онкологичните пациентски организации по повод Европейският конгрес „За равенство в борбата с рака“, който ще се проведе на 18 и 19 март в Рига. Целта на конкрега е да постави темите за неравенството при достъпа до диагностика, лечение и иновативни решения за борба с онкологичните заболявания.

В България едва четири от десет пациенти достигат петгодишна преживяемост. Пациентите в Чехия чакат три пъти по-дълго за достъп до медикаменти в сравнение с тези в Австрия. От десет нови медикамента за борба с рака в Полша са налични едва три.

„Напредъкът в медицината позволява днес раковите заболявания да бъдат наричани хронични, което е много обещаваща перспектива. Не е приемливо хората от Централна и Източна Европа да се страхуват от болестта заради липсата на навременна диагностика, липса на обучени специалисти и липсата на достъп до реимбурсирани от държавата иновативни лекарства. В същото време в Централна Европа онкологичните заболявания се третират успешно и пациентите имат перспективата на много години живот пред себе си”, посочва Олга Валчина, член на борда на Латвийската асоциация на онкологичните пациентски организации „Онкоалайънс“.

В тази връзка на конгреса ще бъде поставен акцент върху необходимостта да бъде създаден Европейски онкологичен регистър на неравенствата, който в синхрон с Европейския план за борба с рака да установи тенденциите и различията между държавите членки на ЕС и да намали значително несъответствията в превенцията и лечението на онкологичните заболявания. Необходимо е да бъдат създадени и акредитирани национални центрове за лечение на ракови заболявания, както и да бъде организиран обмен на национални специалисти – хирурзи, химиотерапевти, рентгенолози, както и обмен на данни и практики между страните членки на ЕС.

Темите на конгреса са в синхрон с резолюцията на ЕП „За укрепване на Европа в борбата срещу рака в посока на всеобхватна и координирана стратегия”, която предстои да бъде приета и принципите на справедливост, устойчивост, равенство, солидарност и иновативност, заложени в Европейския план за бора с рака.

В рамките на конгреса пациентските организации ще подпишат Отворено писмо до ЕП и правителствата на страните от Централна и Източна Европа.

Източник: zdrave.to

МЗ публикува целите си за 2022 г.

МЗ публикува целите си за 2022 г. със срокове, дейности и индикатори за изпълнение. Като едно от главните си цели, Министерството отбелязва устойчивото финансиране на медицинските дейности, извън обхвата на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Това означава осигуряване на устойчива спешна медицинска помощ, психиатрична помощ, лечение на болни с туберкулоза и други медицински дейности, извън обхвата на ЗЗО. Срокът на тази цел февруари  2022 г. и тя е отбелязана като реализирана с публикуването на измененията в Наредба 3, с които се увеличават цените на част от субсидираните дейности. Индикаторът за изпълнение пък ще са изготвените отчети за изпълнени дейности и изплатени субсидии.

В целта „устойчиво финансиране“ е записано още, че от МЗ ще изготвят независимо и обективно оценяване на състоянието на системите за финансово управление и контрол в системата на здравеопазването. Това включва анализ на докладите и въпросниците за самооценка на структурните звена в МЗ, второстепенните бюджетни разпоредители и лечебните заведения с над 50{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} държавно участие в капитала. Стратегическият документ, на базата на който ще се бъде изготвян анализа, е Закона за финансовото управление и контрол (СФУК) в публичния сектор, а индикаторът за изпълнение – доклад за състоянието на СФУК в системата на здравеопазването за 2022 г. и приет от Министерство на финансите. Срокът на тази цел е март 2022 г.

По отношение на Спешната медицинска помощ от МЗ са заложили

подобряване на инфраструктурата и материално-техническата осигуреност на системата за Спешна медицинска помощ

и повишаване на качеството и достъпа до здравеопазване на базата на „Концепция за развитие на системата на спешна медицинска помощ в България 2014-2020“. Индикаторът за текщо изпълнение показва, че са закупети 358 линейки и са обявени са конкурси за избор на изпълнител за строителство, авторски и строителен надзор на обектите на системата за Спешна медицинска помощ.      А според индикатора за целево състояние е изпълнена доставка на 400 линейки, съгласно графика по договор. Изпълнени са строително-монтажни дейности обектите на системата за спешна медицинска помощ.

Във връзка с повишаването на рофесионална компетентност на новопостъпващи и работещи в системата на Спешната медицинска помощ в документа е посочено, че през 2021 г. обучение са преминали 1 267 служители, а е нужно те да са минимум 2 000 работещи в системата.

По отношение на осигуряването на условия за предоставяне на спешна медицинска помощ чрез въздушен медицински транспорт (НЕМS) от МЗ заявяват, че срокът на изплнение е януари-декември 2022 г., като в този период трябва да бъдат създадени условия за предоставяне на спешна медицинска помощ в оптимални срокове в зависимост от спешното състояние и да бъде сключен договор за доставка на летателен апарат.

Ще бъде направен нов анализ и

оценка на необходимостта от актуализация на Националната здравна карта,

която ще включва определяне и планиране на териториален принцип на потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и ефективно управление на публичните финансови ресурси в сектор „Здравеопазване“. Информацията ще включва данни по здравно-демографски показатели, заболеваемост, капацитет и използваемост на структурите в извънболничната и болничната помощ. Очакваният резултат е адаптиране на структурата на здравната мрежа към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги. Все още не са стартирали процедурите по събиране на първичната база данни, но е изготвен анализ относно необходимостта от актуализация на Националната здравна карта.

Предстои и да бъдат разработени медицински стандарти по 5 медицински клинични специалности, за които няма утвърдени такива.

За да осигури достатъчни и квалифицирани човешки ресурси в здравеопазването и подобрени условия за обучение и работа, от МЗ ще изготвят анализ на данните за специалистите в здравеопазването по области, за възможностите на лечебните заведения да обучават специализанти, заявения интерес от кандидати за специализация и за броя на специализантите по специалности. Обобщаването на информацията, получена от висшите училища за предложенията им за места, финансирани от държавата и изготвянето на две заповеди за определяне броя на местата за специализанти, финансирани от държавата е определено за периодите януари, юни-август и ноември-декември 2022 г.

МЗ си е поставило като задача да идентифицира причините за нарушаване правата на пациентите и да предложи мерки за тяхното отстраняване. За целта

ще бъде направен анализ на информацията от жалбите,

сигналите и срещи с пациентски организации, касаещи правата на пациентите;  оценка на факторите, обуславящи нарушаване правата на пациентите; определяне и предлагане на мерки, които да неутрализират причините за нарушаване правата на пациентите в периода януари-декември  2022 г. Очакваният резултат е подобрен достъп на населението до качествено и навременно здравно обслужване.

В сферата на Общественото здраве Министерството цели ограничаване на заболяемостта и смъртността от инфекциозни заболявания чрез подобряване ефективността на епидемиологичния надзор, профилактиката и контрола на паразитните болести. Това включва организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации; прилагане на противоепидемични мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 в страната през периода януари-декември 2022 г; осигуряване на необходимите количества и видове ваксини; постигане и поддържане на висок имунизационен обхват; постигане на висок обхват с ваксини срещу COVID-19 на лица със заявено желание. До момента са осигурени ваксини за изпълнение на националния имунизационен календар и 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} резерв на количества ваксини за провеждане на имунизации при деца до 6 годишна възраст. Постигнато е имунизационно покритие с основни имунизации 93{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Осигурени са ваксини за изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19.

От МЗ допълват, че са регистрирани ограничени взривове от ваксинопредотвратими заболявания, както и че е ограничено разпространението на COVID-19, отчетено чрез трайна тенденция за намаляване на заболяемостта и смъртността от заболяването. Своевременно се осигуряват на необходимите количества и видове ваксини и недопускане прекъсване на имунизационния процес, както и на ваксини срещу COVID-19 за всички желаещи лица.

Резултатът, който се очаква е

имунизационен обхват с основни имунизации минимум 93{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c};

недопускане внос и разпространение на заразни и паразитни болести, представляващи опасност за общественото здраве. Отчетена тенденция на намаляване на заболяемостта и смъртността от COVID-19 на национално и на регионално ниво.Планирано е да бъде повишена ефективността на държавния здравен контрол като форма на първична профилактика и достигане високо ниво на съответствие с националните и европейските изисквания на обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека, и факторите на жизнената среда.

Намаляването на честота на хроничните незаразни ще се случи, според МЗ, с ранното откриване на социално значими  заболявания, Национална програма за превенция на хронични незаразни болести 2021-2025 г и провеждане на скринингови прегледи и изследвания през януари -декември 2022 г.

В лекарствената политика МЗ ще цели намаляване на злоупотребата с наркотични вещества, използвани за медицински цели; ограничаване въвличането на нови хора в злоупотребата с наркотични вещества и намаляване търсенето на наркотични вещества – контрол на дейностите с наркотични вещества. Ще бъде проведена проведена Национална конференция по проблемите на превенция употребата на наркотични вещества и семинар с инспекторите по наркотични вещества от 28 РЗИ.

Всички цели на Министерството може да видите тук. 

Източник: zdrave.net

Доц. д-р Светлин Цонев, д.м.: При съдова болест трябва да се движите повече

Болка, изтръпване и изстиване на крайник са спешни симптоми

Доц. Светлин Цонев, д.м., ръководи новооткритото отделение по ангиология, флебология, ендоваскуларно лечение и лечение на периферно-съдова болест в структурата на Клиниката по кардиология на “Александровска болница”. Доц. Цонев е специалист по кардиология, ангиология и флебология с над 10-годишен опит и професионална квалификация в неинвазивната сърдечносъдова образна диагностика (експерт по ехокардиография, доплерово изследване на съдове). Разговаряме с доц. Цонев за профилактиката и лечението на периферно-съдовата болест.

 

– Доц. Цонев, пациенти с каква патология лекувате във вашето отделение?

– Отделението ни диагностицира и лекува пациенти с артериална или с венозно-съдова болест. Това са стеснения на сънни артерии, нарушена артериална циркулация на долните крайници, венозни патологии, като дълбока венозна тромбоза, усложнени състояния след белодробна тромбемболия вследствие на миграция на тромби от дълбоки вени.

Обикновено тези пациенти изискват комплексен подход – кардиологичен и ангиологичен, защото е известно, че хората с ПАБ (периферна артериална болест) най-често загиват от инсулти или инфаркти. Причината е, че атеросклерозата е системно заболяване. Не бива, лекувайки една съдова територия, да пропускаме друга – сърцето, мозъка и други зони, освен крайниците. При нас преодоляваме този недостатък.

И аз, и ръководителят на Клиниката по кардиология, имаме по две специалности – кардиология и ангиология/флебология. Това ни дава възможност да прилагаме комплексен подход при лечението. Правим пълна неинвазивна диагностика – доплер (ехографско изследване) на всички достъпни съдове, компютърна томография и ако се налага – селективна ангиография.

Доц. д-р Димитър Петков: Една трета от тежко болните с коронавирус развиват венозна тромбоза

Например при пациент с аневризма на коремната аорта можем да използваме и доплер, и компютърна томография, за да решим дали да го насочим за операция или за ендоваскуларно лечение. Нехирургичните ендоваскуларни техники, които прилагаме, са поставяне на специални балони и стентове в артериалните съдове, за да се възстанови кръвотокът.

– Кои са рисковите групи за периферната артериална болест и как може да се профилактира тя?

– Рисковите фактори за периферната артериална болест са подобни на тези за коронарна артериална болест. Това са високо кръвно, висок холестерол. Пушачите са изключително рискови за периферна артериална болест. Огромна група от пациентите с артериални стеснения или запушвания са диабетиците, защото диабетът уврежда както големите, така и малките съдове от коляното надолу.

В Италия има съдови центрове, които се занимават само с пациенти със захарен диабет. Целта е навреме да се открият съдовите проблеми и да ги лекуват с медикаменти, ендоваскуларно или хирургично, за да не се стига до най-тежкото усложнение – ампутация на крайник.

– Какви са симптомите на периферно-съдовата болест?

– При нас много често попадат пациенти, които са минали първо през ортопед или през невролог. Защото главните симптоми на периферно-съдовата болест са болка, която може да тръгва още от тазобедрената става. Съдовата болка обаче е само при движение и натоварване, а не като при износена става.

Голяма част от пациентите се оплакват от стягане в областта на подбедриците, когато изминат определено разстояние. Това е клаудикационната болка. Пациентите трябва да следят за такива симптоми. Ако се появи и изтръпване на крайника, съпроводено с изстиването му, това са спешни симптоми, които не трябва да се подценяват. Особено ако има болка и крайникът е блед и студен, спешно трябва да търсят помощ при ангиолог. Това състояние е тромбоза на артериалните съдове и трябва да се третира до няколко часа.

Тромбоза може да настъпи и във венозната система на краката. Тогава крайникът се подува, но е топъл, зачервен. Подуването може да стигне чак до ингвиналната гънка. Ако същевременно се появи задух и сърцебиене, а кръвното спадне, има дълбока венозна тромбоза в долните крайници, която може да стигне до белия дроб и да предизвика белодробна тромбемболия. А това е животозастрашаващо състояние.

Доц. Цонев

– Не зная дали пациентите са в състояние да разпознаят тези симптоми. Но общопрактикуващите лекари разпознават ли ги?

– За съжаление, понякога белодробната емболия протича доста особено и се разпознава късно. А белодробната емболия, венозната и артериалната тромбоза зачестиха много при COVID-19

Те са част както от усложненията по време на инфекцията, така настъпват и като късни усложнения във възстановителната фаза.

Дори леко протекъл, COVID-19 е възможно да се усложни в период до една година с артериална или с венозна тромбоза. Ако обаче тромбозите бъдат хванати навреме, може да приложим локални медикаменти, които разбиват тромбите; аспирационни системи, с които вадим самия тромб или го фрагментираме, за да бъде по-лесно разграден.

– Какъв показател е индексът глезен/ръка?

– За да получим така наречения глезен брахиален индекс (ABI индекс), измерваме кръвното налягане на брахиалната артерия на мишниците и на глезена – тибиалните артерии. Когато има разлика между тези две налягания, което се изразява в ABI индекса, това означава, че някъде в периферните артерии има стеснения или запушвания. Когато ABI индексът е под 0,9, кръвотокът към краката е намален вследствие на значима периферно-съдова болест. Този пациент се насочва за изследване с еходоплер.

Ако се налага, се прави и скенер или периферна ангиография, при която се вижда всяко разклонение на артериите. Така намираме проблемната артерия. ABI индексът се ползва в клиничната практика за скрининг. На Запад дори общопрактикуващите лекари го ползват.

5 лесни начина за укрепване на кръвоносните съдове

При диабетици е рядко приложим, при тях клиничната картина и доплерът са по-добри диагностични средства. Докато при пушачи и хора с висок холестерол този индекс бързо може да ни ориентира дали има периферно-съдова болест.

– Какво ще препоръчате на хората с висок холестерол, който не се влияе от диета?

– При чистата фамилна хиперхолестеролемия, което е наследствено заболяване, трябва да се проследи фамилната история

Ако тези пациенти са имали родственици с настъпили инсулти и инфаркти или периферно-съдова болест в по-ранна възраст, трябва да се обърнат за профилактика към кардиолог и ангиолог. При мъжете тази профилактика трябва да започне след 35-годишна възраст, а при жените – след 45-годишна възраст.

Профилактиката включва измерване на ABI индекс, доплер на сънните артерии, за да се установи дали има натрупване на атеросклеротични плаки. Ако плаките вече са налице, пациентът може да мине на статинова терапия – лекарства за намаляване на холестерола, или на терапия със специфични антитела, които вече са в клиничната ни практика.

– Какви съвети ще дадете за начина на живот на пациентите с тази патология?

– Пациентите с установена периферно-съдова болест имат болка в долните крайници, но тя не трябва да е причина да спрат да се движат. Колкото повече се движат, толкова по-добре ще се изграждат допълнителни съдове, чрез които крайникът ще се кръвоснабдява по-успешно.

Препоръчвам тези пациенти да посещават профилактично ангиолог. При тези прегледи можем да открием високостепенно стеснени съдове, които да лекуваме ефективно с неинвазивни и ендоваскуларни методи още преди положението да е станало критично.

Хората с висок холестерол съветвам да изследват освен нивата му и маркерите на възпалението, като С-реактивен протеин, специфичен Lp (а). Тези маркери са достъпни за изследване в лабораториите и показват доколко лош ефект има лошият холестерол LDL. На базата на тези изследвания може да се променя начинът на лечение. Освен диета пациентът може да се профилактира с медикамент, най-подходящ за неговото състояние.

При пациенти с напреднала атеросклероза и диетата е много важна. Освен изключване на солени и мазни храни трябва да се ограничат и млечните продукти. И отново – движението е изключително полезно за тези пациенти.

 Мара КАЛЧЕВА 

Източник: zdrave.to

Безплатни прегледи в две болници в Пловдив

Безплатни прегледи за ендометриоза започват в отделението по акушерство и гинекология в  УМБАЛ Пловдив – бившата Окръжна. Консултациите ще се провеждат от 14-ти до 31-ви март всеки ден от 12 до 13 в АГ кабинета на третия етаж. От пациентите не се изискват направления, но те трябва да си запишат предварително час на тел: 032 905 343.

Според акушер-гинеколога д-р Жаклин Апиосян прегледите са препоръчителни за жени между 30 и 40 години, а също и при пациенти със съмнение за заболяването,  диагностицирани с него или с фамилна обремененост.  Ендометриозата е доброкачествено заболяване с бавен, но непрекъснато прогресиращ характер, често води до редица проблеми, сред които безплодие.

Тази седмица и екипът на очно отделение в МБАЛ Централ Хоспитал“ в Пловдив ще проведе безплатни консултативни прегледи след записване на телефон 0879 097 074.  Инициативата е по повод  Световната седмица за борба с глаукомата, съобщи началникът на отделението д-р Димитриос Власиадис.

Глаукомата е едно от коварните заболявания, започва без симптоми, уврежда зрителния нерв и нервните клетки в ретината, а с напредване на болестта настъпва най-напред загуба на периферно зрение, а по-късно и пълна слепота, припомни офталмологът.

Източник: БНР

Д-р Александър Александров: Бих искал да видя отново лекар и пациент в един отбор

Д-р Александър Александров завършва медицина в Медицински университет – София през 2008 г. Специализира кардиология в Национална кардиологична болница. Работи като кардиолог в Отделението по спешна кардиология и Отделението по инвазивна кардиология. Има придобита експертна квалификация по инвазивна кардиология и придобито научно звание „асистент“. От 2019 г. е началник на Отделението по инвазивна кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология, ESC (Европейско кардиологично дружество), EuroCTO (Европейската асоциация по хронични оклузии). Автор е на научни статии в български и международни списания.

Д-р Александров, ръководите отделение по инвазивна кардиология в най-старата кардиологична болница у нас. Живи ли са още традициите в нея, помни ли тя първите?

Ще си позволя да върна малко времето назад и да разкажа за историята на болницата. Националната кардиологична болница е основана през 1961-1962 г. Основната й мисия от създаването й до днес е да развива кардиологичната наука и практика в България, успоредно с формирането на кадри в три големи области на медицината: кардиология за възрастни и деца, сърдечна и съдова хирургия. Разбира се, като пионер в кардиологията тук е сформирано и първото отделение по инвазивна кардиология. През 1962-1963 г. в НКБ са монтирани първите в страната ангиокардиографи на “Филипс” и “Елема”. Внедрява се в практиката диагностичната сърдечна катетеризация и ангиокардиография от проф. Л. Георгиев, доц. Г. Паникян. По-късно проф. А. Савова, доц. Б. Финков внедряват нови методи на инвазивно изследване и интервентните процедури. През 1988 г. е извършена първата балонна коронарна ангиопластика, а през 1990 г. е имплантиран първия коронарен стент. Оттогава медицината и в частност инвазивната кардиология се е променила неимоверно много, но ние се стараем да се придържаме към традициите, които са положили тези светли умове, в унисон с това да вървим напред в тази иначе много динамична и бързоразвиваща се специалност.

Носи ли Ви удовлетворение работата в нея?

Удовлетворението е голямо! От една страна имам възможността да се занимавам с една доста напредничава специалност. Инвазивната кардиология се развива постоянно и то с все по-бързи темпове. Полето на действие, което има инвазивната кардиология, обхваща лечение на все повече заболявания в кардиологията. Докато в началото то беше фокусирано предимно върху лечение на съдовете на сърцето, сега спектърът е и върху структурните болести на сърцето, като например лечение на клапни болести, както и лечение на вродени малформации при възрастни пациенти. Преди 20 години лечението на клапни болести извън класическата сърдечна хирургия е било само идея и мечта, сега е съвсем нормална реалност. И инвазивната кардиология продължава да върви напред и ние, които я практикуваме, сме задължени да учим и правим постоянно нови неща. Тази специалист не търпи застой. Тя е за дейни хора, а аз смятам, че съм такъв. От друга страна, имам възможността да виждам непосредствения резултат от работата си. Когато например дойде пациент с остър инфаркт и ти свършиш добре работата си, виждаш как пациентът си тръгва жив и в добро здраве. Това носи голямо професионално, но и лично удовлетворение.

Всъщност, как избрахте медицината?

Не мога да посоча някакъв повратен момент в моя живот, който да ме е накарал да избера тази професия. Но винаги съм имал интерес към медицината – още от дете. Спомням си два по-фрапиращи момента от моето детство. Много обичах футбола, но когато играеха по-големите от мен и аз не можех да се включа в играта, седях отстрани на игрището с автомобилната аптечка от колата на баща ми, за да окажа първа помощ, ако някой се контузи. Вторият момент, за който си спомням, е че имах голям бял мечок, пълен със стиропор. Доста време прекарвах да си играя с него, като го „оперирах“ и после зашивах. Целият беше с петна от риванол и кръпки. И така постепенно, сякаш от самосебеси, се случи да се отдам на медицината.

Коя е причината да се посветите на кардиологията?

Мисля, че не аз избрах кардиологията, а тя мен. В първите години като студент трябваше бързо да си намеря работа, за да си помагам финансово. Не бяха леки години. Колега от университета и приятел ми предложи място като санитар в интензивно кардиологично отделение на НКБ. Така по чиста случайност се оказах на място, където се практикува медицина и кардиология от най-висок ниво. Не ми отне много преди да се влюбя в тази специалност. Работех в отделението през цялото време, докато бях студент, и след това започнах лекарския си път именно там, след като се явих на асистентски конкурс.

Не е тайна, че страната ни е на водещо място по заболеваемост и смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт в Европа. Коя е причината и какви промени, според Вас, са необходими, за да се преобърне тази негативна тенденция?

За мое голямо съжаление България е на първите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Около 3000 пациента на 100 000 население в България изискват болнично лечение по сърдечно-съдова причина, а 65{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички смъртни случаи са по тази причина. За контраст ще дам пример с Франция, Холандия, Германия, където този процент е между 20 и 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. В основата на сърдечно-съдовите заболявания лежи атеросклерозата. Атеросклерозата представлява заболяване на големите и средните артерии и се характеризира с възпаление на съдовата стена и натрупването на липиди, холестерол, калций и клетъчни отломки във вътрешния слой на съдовата стена. Това натрупване води до образуване на плаки и стеснения. В нашата практика ние се борим с последствията на атеросклерозата – инфаркта и инсулта. Но ако предотвратим или забавим процеса на атеросклероза и честотата на нейните усложнения, фатални или не, също ще намалее. Ключът според мен е в добрата профилактика. Но профилактиката не е едностранен процес. Не може да се очаква единствено от здравната система да осигури добра профилактика. Да, здравната система трябва да осигури възможността. Но здравето е лична отговорност на всеки. И докато не го изгуби, човек не осъзнава колко е важно. А личната отговорност включва съзнанието, че трябва да се ходи на профилактични прегледи, профилактични лабораторни изследвания, че трябва стриктно да се контролират хронични заболявания, като артериалната хипертония или захарния диабет. Начинът на живот на българския пациент също трябва да се промени. Ние имаме, например, изключително висока честота на тютюнопушене, на употреба или даже по-лошо, на злоупотреба с алкохол. Същевременно сме една от нациите с най-лоши хранителни навици – ядем тлъсти меса и тестени изделия, вместо пресни зеленчуци, плодове и риба. Знам, че здравословното хранене е скъпо удоволствие. Но човек трябва да приеме факта, че трябва да инвестира пари и време за здравето си, ако не иска в една по-млада възраст да го изгуби.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Доста прозаични. На първо място обичам да прекарвам време със семейството си. Обичам спорта и морето и успявам да ги комбинирам в практикуване на кайт-сърф. За съжаление, времето не стига.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек, която бихте искал да видите сбъдната в близко време?

В последните години виждам едно разделение, даже противопоставяне между лекари и пациенти. Според мен то е изкуствено създадено, но така или иначе го има. Хората нямат доверие на лекаря. Много са факторите, които доведоха до това. Лекарската професия се превърна в синоним на нещо нечисто и покварено. Много бих искал да видя отново лекар и пациент в един отбор, заедно да се борят за една по-здрава нация.

Източник: zdrave.net

Има ли политика на геноцид към най-уязвимите – хората с тежки увреждания

Проблемите в законодателството за децата с увреждания след навършване на 18 години

На държавата би струвало много по-евтино да се отглеждат тези хора в семейна среда и да се подпомагат семействата, които ги отглеждат

Какви са проблемите в законодателството, свързано със съдбите и потребностите на децата с увреждане, навършили 18 години?

Това е „вечна“ тема, по която се говори от години в България, но нищо не се случва. С години политиците „използват“ майките на деца с увреждания за свой „престиж“ и в крайна сметка Законът за личната помощ отново е внесен за разглеждане от една от новите политически партии в НС.

Кои са причините – отговор търси предаването „Законът и Темида“, заедно със събеседниците – Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и майка на 26-годишния Даниел с детска церебрална парализа, и Димитрина Русева – майка на дете с увреждане на 24 години.

Как се справят майките и има ли налице престъпно бездействие спрямо децата с увреждане над 18-годишна възраст, Вера Иванова коментира:

„Ние живеем в ада – и то не заради уврежданията на децата ни, а в ада, на който ни обрече държавата още с навършването на пълнолетие на тези деца. Политиката на държавата, която продължава, за съжаление, и при това правителство, е ТЯХ ДА ГИ НЯМА, буквално. Те са живи човешки същества, но са невидими за всеки депутат и управляваща коалиция и всеки в това Народно събрание… Тази политика продължава от години и в момента е в пълна сила.

Това са деца, които никога не порастват – те остават бебета за цял живот – цял живот на памперси… След 18 години, когато положението става все по-тежко, точно тогава държавата спира помощта. През 2018 г. извоювахме тези тежки случаи да имат право на личен асистент, само че през 2020 г. се осакатиха текстовете и ние вече втора година сме отново на палатка пред парламента, за да върнем текстовете и закона на хората – този закон не касае само нашите деца. Този закон касае всеки, който в определен момент може получи нужда от асистент.

Докога ще продължава тази политика на геноцид към най-уязвимите и хората с най-тежки увреждания?

Димитрина Русева също направи своя коментар по темата:

„Аз съм във вечна бойна готовност… За една майка да си гледа детето никога не е геройство, но при безхаберието на държавата и институциите…

Никой не можа да проумее, че колкото и да се даде за тези хора, на държавата ще струва много по-евтино, да не кажа на половина, да се отглеждат тези хора в семейна среда и да се подпомагат семействата, които ги отглеждат. 
 
Трябва да се промени тази прогнила система на ТЕЛК, защото цялата сбърканост тръгва от там. Всички знаят за фалшивите ТЕЛК-ове, за злоупотребите там, за изтичането на средства. Това беше нашата борба – тази система да отпадне изобщо като вход за подпомагане на хората, изпаднали в някакъв тип нужда. Искаме закон, който да подпомага реално хората, който да ограничи всякакъв тип злоупотреби, защото в този закон няма посредници, няма откъде да изтекат средства. За съжаление, хората с увреждания се оказаха доста печеливш бизнес… Ако може, нека политиците да сменят в главите си идеята, че тези хора с увреждания трябва да се държат винаги на социалното дъно, защото в момента всичко, което се изчислява, всичко се изравнява с линия на бедност. Никога не се мисли, че тези хора имат доста повече потребности и че с тези средства всъщност живеят обикновено двама души.“

Д-р Сибила Маринова: Райският газ има тежки странични ефекти

Дрогиране с райски газ е поредната мания, обзела младежите във Велико Търново

Дрогиране с райски газ е поредната мания, обземаща младежите. В средата на тази седмица в социалните мрежи във Велико Търново се появиха публикации, които предупреждават за поредната наркомода.

От няколко дни в парковете и около някои училища във Велико Търново се появиха малки метални флакони, напомнящи на патрончетата, с които преди години зареждахме руските сифони за домашно производство на газирана вода. Оказва се, че новите патрончета, които се търкалят по тревата или под пейките, са остатъците от пълнители за райски газ, с който се дрогират младежите.

Райският газ е диазотен оксид и преди години се използваше за анестезия в операционните, разказва реаниматорът д-р Сибила Маринова от областната болница във Велико Търново:

„Райският газ представлява анестетичен газ. Ние го използваме за наркоза, за анестезия го използвахме. В нашата операционна райски газ от няколко години не използваме поради токсичните му ефекти, защото имаме колега, който преди години с доказано професионално заболяване от райския газ, кръвно заболяване, почина от това заболяване“.

Диазотният оксид води до кратковременна еуфория, вдишването му предизвиква откъсване от заобикалящата реалност и взрив от емоции. Макар това да продължава в рамките на средно 2 до 5 минути, всеки човек е индивидуален и няма достатъчно медицински данни как се отразява на децата.

Модата да се вдишва райски газ за забавление набира скорост, разказват великотърновски младежи, които са до една от елитните гимназии, около която в социалните мрежи се твърди, че се търкалят капсули от райски газ:

„Наскоро чух за тази мода. Според мен това е доста зле, защото това опиянение не ти дава нищо повече освен 5 до 10 минути радост или просто да ти завее главата на някъде“. 

„Капсули, които се слагат в един балон и се дърпа балонът. Разпространява се“. 

„Когато се събират съученици на някакви партита се използва райски газ. Пълнят се балони и се диша. Мисля, че причинява само халюцинации“. 

„Аз съм чувал, че вследствие на използването на тези вещества може да доведе и до халюцинации. Нямам приятели, които употребяват“. 

„До колкото съм чувал от мои приятели, които са употребявали тази субстанция, това не е точно райски газ, ами е някаква смеска. Ефектът бил някакъв много кратък. Не съм се интересувал къде се продават и пласират тези вещества“. 

Пълнители с райски газ може да бъдат купени съвсем свободно и легално от специализирани и достъпни интернет сайтове. Цената за метална капсула с 8,2 грама диазотен оксид е от 50 стотинки до 1 лев за бройка или 12 до 24 лева за кутия. Има и с различни плодови вкусове. Още петнадесетина лева за машинка, с която да се изкара райският газ от флакончето, и оборудването за новата наркомода сред младежите е осигурено, а с това и отровата.

Има десетки медицински публикации, в които е описано за пациенти, които търсят лекарска помощ заради халюцинации. Обезпокоителното в случая е, че са документирани случаи, в които хора, приемали райски газ, страдат от психоза, че някой или нещо ги подтиква към самоубийство.

Райският газ има тежки странични ефекти, коментира анестезиологът д-р Сибила Маринова:

„Райският газ има въздействие върху почти всички системи на човешкото тяло. Той води до стимулация на симпатикуса, може да доведе до депресия на миокарда. При белодробни заболявания може да доведе до тежки усложнения. Потиска костния мозък. Потиска имунната защита. Потиска витамин В12 съдържащите ензими. Има много и най-различни странични ефекти. Когато се диша в комбинация с атмосферен въздух, в който има само 21{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} кислород, тогава може да доведе до дифузионна хипоксия, т.е. до намаляван на кислородните нива в кръвта, което също може да доведе до обърканост, дори до загуба на съзнание. Така че въобще децата не трябва да си помислят да употребяват това“.

Защо младежите се дрогира с райски газ:

„Чудят се какво да правят общо взето, от скука“. 

„Не бих опитал, такива неща не са за мен, не виждам много смисъл от тях“. 

„Бих призовал моите връстници да спрат да ги употребяват, защото няма да постигнат нищо с това. Няма да постигнат нищо добро за себе си, за техния организъм или за тяхното бъдеще“. 

Източник: БНР

Д-р Десислава Кателиева е новият главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина

Пациентски организации “Заедно с теб” подкрепят новия Експертен съвет по Спешна медицина, създаден от Министъра на здравеопазването проф. Асен Сербезова, съобщава Пенка Георгиева, председател на пациентската организация.

„Съставът е удовлетворителен, тъй като участват експерти, ръководители на спешните звена  от УМБАЛСМ Пирогов, УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, Аджъбадем, ЦСМП Пловдив.

Д-р Десислава Кателиева  е новият Главен координатор по Спешна медицина на мястото на проф. Николай Младенов. Останалите членове са – доц. д-р Георги Георгиев, д-р Христо Юруков,  д-р Кирил Атлиев, д-р Първолета Кръстева, д-р Иван Стойнов, д-р Алдин Али.

От експертите очакваме най-доброто за пациентите. Това са хора, които работят от години в Спешната помощ и имат нужния капацитет. Спешната помощ трябва да е своевременна и равнопоставена. Имаме нужната нормативна база, остава само да сработи като се разработят протоколите за триаж на първо време“, казва в писмото Пенка Георгиева.

Източник: БНР

Надзорници искат анализ защо при спрян планов прием, болници са увеличили дейността си

Забавеното лечение на пациентите ще ни коства много, казва адв. Свилена Димитрова

21 909 000 лв. е сумата за заплащане за реализирана дейност през януари 2022 г. за ПИМП, като за неблагоприятни условия на работа средствата са 681 000 лв. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, проведено на 23 февруари.

В СИМП отчетена дейност е на стойност 22 687 980 лв., а средствата за работа при неблагоприятни условия са 2 437 000 лв. В МДД е отчетена дейност за 17 734 901 лв., като определената сума за работа при неблагоприятни условия е 845 000 лв. В денталната помощ отчетената дейност е 13 637 000 лв., но за работа при неблагоприятни условия по Методиката, сумата е 5 813 794 лв.

Отчетената дейност на болничната медицинска помощ през м. януари, която Здравната каса заплаща през февруари, е 177 517 328 лв. Изчислените стойности за неблагоприятни условия за работа са 8 594 133 лв. „В предишни периоди дейността е била по-ниска. Сега има по-голяма обръщаемост на здравноосигурените, може би защото е възстановена плановата дейност в повечето области“, коментира подуправителят на Касата д-р Йорданка Пенкова.

Част от надзорниците обаче

изразяват несъгласие с увеличените средства за работа при неблагоприятни условия в денталната помощ

и повечето пари за дейност в болничната.

„За декември и януари бяха спрени плановите операции. Защото тук това, което наблюдаваме, като притеснителни данни, е увеличение на дейностите в някои лечебни заведения. Предлагам да се направи един анализ на декември и януари, защото прави впечатление, че някои лечебни заведения увеличават дейността си при равни други условия. Тук имам въпрос. Ако болниците имат еднакви изисквания за спиране на плановия прием, как така се случва, че някои болници удвояват дейността си?“, пита представителят на Министерството на финансите в Надзора Естел Василева – Тодорова.

Д-р Пенкова уточнява, че в ежедневните отчети, които се подават към Информационната система, един от показателите, който се контролира при приема, е спешност или планов. „Решение на приемащия лекар в приемния кабинет е да прецени дали този пациент е планов или е спешен. Говорим за планови, които се плануват в листа на чакащи за дадена дейност, която може да бъде планирана във времето“, казва тя.

„Това, което ни трябва е еволюция във времето. Те преди ковид в съответните месеци са имали планови операции определен процент и определен процент спешни. Ние правим доста сериозни анализи, които показват сериозни несъответствия между платени суми и брой на COVID болни. Искам да разбера на какво се дължи и ще докладваме“, заявява другият представител на Министерството на финансите Виолета Лорер.

„Имаше една много сериозна тенденция, която продължава и към настоящия момент, на която ние ще видим негативния ефект не само върху здравния статус, а и върху финансите за нелекуването на хората. Факт е, че когато един пациент няма възможност да бъде приет планово, а има нужда от грижа играе роля мнението на лекаря, който го приема. Това забавено лечение ще ни коства много. Да, лекували са повече хора, но истината е, че ние сме много назад в това лечение. Има хора, които не са си пуснали пълна кръвна картина за две години, защото ги е страх да влезнат в болница. Тук единственото, което заслужава да се коментира, е доколко наистина това се случва само в частни или в държавни болници. Аз мисля, че е по-важно, че лечението е било достъпно за хората, защото има хора, които си отидоха не от COVID, а от това, че не се лекуваха“, уточнява новият член на Надзорния съвет, представител на КРИБ и председател на УС на ББА адв. Свилена Димитрова.

Председателят на Надзора доц. Васил Пандов подчертава, че

лечебните заведения са се доближили до определените им стойности,

а средствата за работа при неблагоприятни условия намаляват. „Това означава, че те са си изпълнили почти цялата дейност. Има лечебни заведения, при които средствата за работа при неблагоприятни условия са големи, което е проблем за нас като принципал. Те очевидно в момента не могат да работят и нямат пациенти“, казва той.

Представителите на МФ изразяват възражение и срещу повечето средства за за работа при неблагоприятни условия в денталната помощ. „Много е важно ние да стимулираме дейност, а не да насърчаваме бездействие. Т.е., трябва да има някакъв минимум отчетена дейност, над която ние да плащаме. Предлагам за следващия Надзор да има анализ, предложение и да го обсъдим. Преди това да се обсъди с договорните партньори – БЗС и БЛС“, казва Виолета Лорер.

„Тази Методика се съгласува с двата съюза – Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. За да изплатим за месец януари средствата за работа при неблагоприятни условия, се наложи разговор с председателя на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз. Те отказваха да я подпишат, имаха и други искания, и трябваше да оставим всички без тези пари, тъй като нямаме друго правно основание. И е малко трудно съгласуването. Не знам дали не трябва занапред да ги разделим, Методиката да не е обща, защото имаме два различни договора. Единият е за медицински дейности, а другият е за дентални дейности.

„Денталните специалисти също имат основание да искат средства за работа на първа линия. Те са медици, които са на първа линия. Не забравяйте, че и в първична, и в болнична медицинска помощ има сериозно недофинансиране и там също има доплащане. Логиката за компенсация на първа линия, според мен е, че в ситуацията на пандемия държавата по някакъв начин трябваше да е отговорна за това да опази здравето на хората. И то не защото е през НЗОК или не е през НЗОК. Факт е, че мина цялото плащане през НЗОК. Това е една голяма тема, която сме обсъждали. Факт е, че финансирането на пандемията мина през НЗОК, но де факто то е задължение на държавата. НЗОК отговаря за осигурителните вноски“, казва адв. Димитрова.

По думите й когато лечебните заведения трябва да поддържат някакво състояние на готовност, но не се стига до реален брой хоспитализации,

техните разходи трябва да бъдат компенсирани

В отговор на въпрос на представителя на АИКБ Боян Бойчев колко зъболекари нямат договор с касата, д-р Пенкова заявява, че по данни на зъболекарския съюз те са над 2000. „При нас има над 7 000 договора, но имаме някои, които работят на две места и като физически лица те са над 6 400. По принцип знам от д-р Шарков, че зъболекарите са около 10 000“.

„Това е малко по-малко от 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Въпросът е по-скоро защо не желаят да имат договор с НЗОК“, казва Бойчев, а доц. Пандов му отговаря, че е заради административната тежест на договора с Касата и контрола на дейността.

Пълния тест на стенограмата може да видите тук.

Източник: zdrave.net

МЗ подготвя анализ, за да реши ще изведе ли трансплантацията от ИАМН

Министерството на здравеопазването подготвя анализ на дейностите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като акцентът в него ще бъде поставен върху съпоставяне на резултатите в областта на донорството и трансплантацията на органи и тъкани преди сливането на двете структури – Изпълнителна агенция по трансплантации и Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и след обединението им в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на народния представител от ИТН доц. Силви Кирилов, който в рамките на редовния контрол в Комисията по здравеопазването я попита предвижда ли се извеждане на дейността по трансплантация извън ИАМН.

Проф. Сербезова уточни, че ще се анализират всички донорски ситуация в периода преди и след сливането, като ще се търси отговор на въпроса какъв е бил изходът от всяка една от тях и дали са били използвани пълноценно всички възможности, които са били налице. Също така анализът ще трябва да сравнява резултатите по области, защото се оказва, че в това отношение има съществени различия, за които трябва да бъде намерена причината..

Здравният министър поясни, че едва след като се преценят всички аспекти на темата, ще се пристъпи към вземане на управленско решение. Тя увери, че анализът ще бъде предоставен незабавно след като работата по него приключи.

Проф. Сербезова сподели виждането на експерти, които са изразили мнение, че е необходима цялостна концепция за развитието на донорството и трансплантациите.

„Една промяна в структурата на ИАМН и евентуалното разделяне на основните дейности в нея трябва да бъдат част от такава концепция“, категорична е здравният министър.

Източник: zdrave.net