Болка, изтръпване и изстиване на крайник са спешни симптоми

Д-р Александър Александров завършва медицина в Медицински университет – София през 2008 г. Специализира кардиология в Национална кардиологична болница. Работи като кардиолог в Отделението по спешна кардиология и Отделението по инвазивна кардиология. Има придобита експертна квалификация по инвазивна кардиология и придобито научно звание „асистент“. От 2019 г. е началник на Отделението по инвазивна кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология, ESC (Европейско кардиологично дружество), EuroCTO (Европейската асоциация по хронични оклузии). Автор е на научни статии в български и международни списания.

Д-р Александров, ръководите отделение по инвазивна кардиология в най-старата кардиологична болница у нас. Живи ли са още традициите в нея, помни ли тя първите?

Ще си позволя да върна малко времето назад и да разкажа за историята на болницата. Националната кардиологична болница е основана през 1961-1962 г. Основната й мисия от създаването й до днес е да развива кардиологичната наука и практика в България, успоредно с формирането на кадри в три големи области на медицината: кардиология за възрастни и деца, сърдечна и съдова хирургия. Разбира се, като пионер в кардиологията тук е сформирано и първото отделение по инвазивна кардиология. През 1962-1963 г. в НКБ са монтирани първите в страната ангиокардиографи на “Филипс” и “Елема”. Внедрява се в практиката диагностичната сърдечна катетеризация и ангиокардиография от проф. Л. Георгиев, доц. Г. Паникян. По-късно проф. А. Савова, доц. Б. Финков внедряват нови методи на инвазивно изследване и интервентните процедури. През 1988 г. е извършена първата балонна коронарна ангиопластика, а през 1990 г. е имплантиран първия коронарен стент. Оттогава медицината и в частност инвазивната кардиология се е променила неимоверно много, но ние се стараем да се придържаме към традициите, които са положили тези светли умове, в унисон с това да вървим напред в тази иначе много динамична и бързоразвиваща се специалност.

Носи ли Ви удовлетворение работата в нея?

Удовлетворението е голямо! От една страна имам възможността да се занимавам с една доста напредничава специалност. Инвазивната кардиология се развива постоянно и то с все по-бързи темпове. Полето на действие, което има инвазивната кардиология, обхваща лечение на все повече заболявания в кардиологията. Докато в началото то беше фокусирано предимно върху лечение на съдовете на сърцето, сега спектърът е и върху структурните болести на сърцето, като например лечение на клапни болести, както и лечение на вродени малформации при възрастни пациенти. Преди 20 години лечението на клапни болести извън класическата сърдечна хирургия е било само идея и мечта, сега е съвсем нормална реалност. И инвазивната кардиология продължава да върви напред и ние, които я практикуваме, сме задължени да учим и правим постоянно нови неща. Тази специалист не търпи застой. Тя е за дейни хора, а аз смятам, че съм такъв. От друга страна, имам възможността да виждам непосредствения резултат от работата си. Когато например дойде пациент с остър инфаркт и ти свършиш добре работата си, виждаш как пациентът си тръгва жив и в добро здраве. Това носи голямо професионално, но и лично удовлетворение.

Всъщност, как избрахте медицината?

Не мога да посоча някакъв повратен момент в моя живот, който да ме е накарал да избера тази професия. Но винаги съм имал интерес към медицината – още от дете. Спомням си два по-фрапиращи момента от моето детство. Много обичах футбола, но когато играеха по-големите от мен и аз не можех да се включа в играта, седях отстрани на игрището с автомобилната аптечка от колата на баща ми, за да окажа първа помощ, ако някой се контузи. Вторият момент, за който си спомням, е че имах голям бял мечок, пълен със стиропор. Доста време прекарвах да си играя с него, като го „оперирах“ и после зашивах. Целият беше с петна от риванол и кръпки. И така постепенно, сякаш от самосебеси, се случи да се отдам на медицината.

Коя е причината да се посветите на кардиологията?

Мисля, че не аз избрах кардиологията, а тя мен. В първите години като студент трябваше бързо да си намеря работа, за да си помагам финансово. Не бяха леки години. Колега от университета и приятел ми предложи място като санитар в интензивно кардиологично отделение на НКБ. Така по чиста случайност се оказах на място, където се практикува медицина и кардиология от най-висок ниво. Не ми отне много преди да се влюбя в тази специалност. Работех в отделението през цялото време, докато бях студент, и след това започнах лекарския си път именно там, след като се явих на асистентски конкурс.

Не е тайна, че страната ни е на водещо място по заболеваемост и смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт в Европа. Коя е причината и какви промени, според Вас, са необходими, за да се преобърне тази негативна тенденция?

За мое голямо съжаление България е на първите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Около 3000 пациента на 100 000 население в България изискват болнично лечение по сърдечно-съдова причина, а 65{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички смъртни случаи са по тази причина. За контраст ще дам пример с Франция, Холандия, Германия, където този процент е между 20 и 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. В основата на сърдечно-съдовите заболявания лежи атеросклерозата. Атеросклерозата представлява заболяване на големите и средните артерии и се характеризира с възпаление на съдовата стена и натрупването на липиди, холестерол, калций и клетъчни отломки във вътрешния слой на съдовата стена. Това натрупване води до образуване на плаки и стеснения. В нашата практика ние се борим с последствията на атеросклерозата – инфаркта и инсулта. Но ако предотвратим или забавим процеса на атеросклероза и честотата на нейните усложнения, фатални или не, също ще намалее. Ключът според мен е в добрата профилактика. Но профилактиката не е едностранен процес. Не може да се очаква единствено от здравната система да осигури добра профилактика. Да, здравната система трябва да осигури възможността. Но здравето е лична отговорност на всеки. И докато не го изгуби, човек не осъзнава колко е важно. А личната отговорност включва съзнанието, че трябва да се ходи на профилактични прегледи, профилактични лабораторни изследвания, че трябва стриктно да се контролират хронични заболявания, като артериалната хипертония или захарния диабет. Начинът на живот на българския пациент също трябва да се промени. Ние имаме, например, изключително висока честота на тютюнопушене, на употреба или даже по-лошо, на злоупотреба с алкохол. Същевременно сме една от нациите с най-лоши хранителни навици – ядем тлъсти меса и тестени изделия, вместо пресни зеленчуци, плодове и риба. Знам, че здравословното хранене е скъпо удоволствие. Но човек трябва да приеме факта, че трябва да инвестира пари и време за здравето си, ако не иска в една по-млада възраст да го изгуби.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Доста прозаични. На първо място обичам да прекарвам време със семейството си. Обичам спорта и морето и успявам да ги комбинирам в практикуване на кайт-сърф. За съжаление, времето не стига.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек, която бихте искал да видите сбъдната в близко време?

В последните години виждам едно разделение, даже противопоставяне между лекари и пациенти. Според мен то е изкуствено създадено, но така или иначе го има. Хората нямат доверие на лекаря. Много са факторите, които доведоха до това. Лекарската професия се превърна в синоним на нещо нечисто и покварено. Много бих искал да видя отново лекар и пациент в един отбор, заедно да се борят за една по-здрава нация.

Източник: zdrave.net

Проблемите в законодателството за децата с увреждания след навършване на 18 години

На държавата би струвало много по-евтино да се отглеждат тези хора в семейна среда и да се подпомагат семействата, които ги отглеждат

Какви са проблемите в законодателството, свързано със съдбите и потребностите на децата с увреждане, навършили 18 години?

Това е „вечна“ тема, по която се говори от години в България, но нищо не се случва. С години политиците „използват“ майките на деца с увреждания за свой „престиж“ и в крайна сметка Законът за личната помощ отново е внесен за разглеждане от една от новите политически партии в НС.

Кои са причините – отговор търси предаването „Законът и Темида“, заедно със събеседниците – Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и майка на 26-годишния Даниел с детска церебрална парализа, и Димитрина Русева – майка на дете с увреждане на 24 години.

Как се справят майките и има ли налице престъпно бездействие спрямо децата с увреждане над 18-годишна възраст, Вера Иванова коментира:

„Ние живеем в ада – и то не заради уврежданията на децата ни, а в ада, на който ни обрече държавата още с навършването на пълнолетие на тези деца. Политиката на държавата, която продължава, за съжаление, и при това правителство, е ТЯХ ДА ГИ НЯМА, буквално. Те са живи човешки същества, но са невидими за всеки депутат и управляваща коалиция и всеки в това Народно събрание… Тази политика продължава от години и в момента е в пълна сила.

Това са деца, които никога не порастват – те остават бебета за цял живот – цял живот на памперси… След 18 години, когато положението става все по-тежко, точно тогава държавата спира помощта. През 2018 г. извоювахме тези тежки случаи да имат право на личен асистент, само че през 2020 г. се осакатиха текстовете и ние вече втора година сме отново на палатка пред парламента, за да върнем текстовете и закона на хората – този закон не касае само нашите деца. Този закон касае всеки, който в определен момент може получи нужда от асистент.

Докога ще продължава тази политика на геноцид към най-уязвимите и хората с най-тежки увреждания?“

Димитрина Русева също направи своя коментар по темата:

Дрогиране с райски газ е поредната мания, обзела младежите във Велико Търново

Дрогиране с райски газ е поредната мания, обземаща младежите. В средата на тази седмица в социалните мрежи във Велико Търново се появиха публикации, които предупреждават за поредната наркомода.

От няколко дни в парковете и около някои училища във Велико Търново се появиха малки метални флакони, напомнящи на патрончетата, с които преди години зареждахме руските сифони за домашно производство на газирана вода. Оказва се, че новите патрончета, които се търкалят по тревата или под пейките, са остатъците от пълнители за райски газ, с който се дрогират младежите.

Райският газ е диазотен оксид и преди години се използваше за анестезия в операционните, разказва реаниматорът д-р Сибила Маринова от областната болница във Велико Търново:

„Райският газ представлява анестетичен газ. Ние го използваме за наркоза, за анестезия го използвахме. В нашата операционна райски газ от няколко години не използваме поради токсичните му ефекти, защото имаме колега, който преди години с доказано професионално заболяване от райския газ, кръвно заболяване, почина от това заболяване“.

Диазотният оксид води до кратковременна еуфория, вдишването му предизвиква откъсване от заобикалящата реалност и взрив от емоции. Макар това да продължава в рамките на средно 2 до 5 минути, всеки човек е индивидуален и няма достатъчно медицински данни как се отразява на децата.

Модата да се вдишва райски газ за забавление набира скорост, разказват великотърновски младежи, които са до една от елитните гимназии, около която в социалните мрежи се твърди, че се търкалят капсули от райски газ:

„Наскоро чух за тази мода. Според мен това е доста зле, защото това опиянение не ти дава нищо повече освен 5 до 10 минути радост или просто да ти завее главата на някъде“. 

„Капсули, които се слагат в един балон и се дърпа балонът. Разпространява се“. 

„Когато се събират съученици на някакви партита се използва райски газ. Пълнят се балони и се диша. Мисля, че причинява само халюцинации“. 

„Аз съм чувал, че вследствие на използването на тези вещества може да доведе и до халюцинации. Нямам приятели, които употребяват“. 

„До колкото съм чувал от мои приятели, които са употребявали тази субстанция, това не е точно райски газ, ами е някаква смеска. Ефектът бил някакъв много кратък. Не съм се интересувал къде се продават и пласират тези вещества“. 

Пълнители с райски газ може да бъдат купени съвсем свободно и легално от специализирани и достъпни интернет сайтове. Цената за метална капсула с 8,2 грама диазотен оксид е от 50 стотинки до 1 лев за бройка или 12 до 24 лева за кутия. Има и с различни плодови вкусове. Още петнадесетина лева за машинка, с която да се изкара райският газ от флакончето, и оборудването за новата наркомода сред младежите е осигурено, а с това и отровата.

Има десетки медицински публикации, в които е описано за пациенти, които търсят лекарска помощ заради халюцинации. Обезпокоителното в случая е, че са документирани случаи, в които хора, приемали райски газ, страдат от психоза, че някой или нещо ги подтиква към самоубийство.

Райският газ има тежки странични ефекти, коментира анестезиологът д-р Сибила Маринова:

„Райският газ има въздействие върху почти всички системи на човешкото тяло. Той води до стимулация на симпатикуса, може да доведе до депресия на миокарда. При белодробни заболявания може да доведе до тежки усложнения. Потиска костния мозък. Потиска имунната защита. Потиска витамин В12 съдържащите ензими. Има много и най-различни странични ефекти. Когато се диша в комбинация с атмосферен въздух, в който има само 21{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} кислород, тогава може да доведе до дифузионна хипоксия, т.е. до намаляван на кислородните нива в кръвта, което също може да доведе до обърканост, дори до загуба на съзнание. Така че въобще децата не трябва да си помислят да употребяват това“.

Защо младежите се дрогира с райски газ:

„Чудят се какво да правят общо взето, от скука“. 

„Не бих опитал, такива неща не са за мен, не виждам много смисъл от тях“. 

„Бих призовал моите връстници да спрат да ги употребяват, защото няма да постигнат нищо с това. Няма да постигнат нищо добро за себе си, за техния организъм или за тяхното бъдеще“. 

Източник: БНР

Министерството на здравеопазването подготвя анализ на дейностите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като акцентът в него ще бъде поставен върху съпоставяне на резултатите в областта на донорството и трансплантацията на органи и тъкани преди сливането на двете структури – Изпълнителна агенция по трансплантации и Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и след обединението им в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на народния представител от ИТН доц. Силви Кирилов, който в рамките на редовния контрол в Комисията по здравеопазването я попита предвижда ли се извеждане на дейността по трансплантация извън ИАМН.

Проф. Сербезова уточни, че ще се анализират всички донорски ситуация в периода преди и след сливането, като ще се търси отговор на въпроса какъв е бил изходът от всяка една от тях и дали са били използвани пълноценно всички възможности, които са били налице. Също така анализът ще трябва да сравнява резултатите по области, защото се оказва, че в това отношение има съществени различия, за които трябва да бъде намерена причината..

Здравният министър поясни, че едва след като се преценят всички аспекти на темата, ще се пристъпи към вземане на управленско решение. Тя увери, че анализът ще бъде предоставен незабавно след като работата по него приключи.

Проф. Сербезова сподели виждането на експерти, които са изразили мнение, че е необходима цялостна концепция за развитието на донорството и трансплантациите.

„Една промяна в структурата на ИАМН и евентуалното разделяне на основните дейности в нея трябва да бъдат част от такава концепция“, категорична е здравният министър.

Източник: zdrave.net