Тютюнопушенето може да остави своя отпечатък върху човешката ДНК, увреждайки над 7000 гена по начин, който да допринесе за развитие на свързани с пушенето заболявания, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ.
Като анализирали резултатите от 16 предишни проучвания върху кръвни проби, взети от близо 16 000 души, учените установили също, че у участниците, които са спрели да пушат, повечето увредени гени могат да се „възстановят“ 5 години след отказването от цигарите. „Макар това да потвърждава продължителния ефект от пушенето, добрата новина е, че колкото по-рано човек откаже цигарите, толкова по-добре ще се чувства“, заяви ръководителката на изследването, епидемиоложката Стефани Лъндън от Националните здравни институти на САЩ.
Екипът й освен това констатирал, че някои генетични промени остават дори 30 години след отказването от цигарите.
Д-р Лъндън и колегите й фокусирали вниманието си върху процес, известен като ДНК метилиране – генетични промени, които не увреждат генетичния код, но могат да променят генната експресия.
Известно е, че тютюнопушенето допринася за редица здравословни проблеми, включително рак, сърдечни болести и инсулти, и си остава водеща предотвратима причина за смъртност по света. Дори десетилетия след отказването от цигарите, вредният навик е свързан с продължителен риск от заболявания. Дължащи се на ДНК метилиране промени бяха посочени като една от възможните причини за това.
Идентифицирането на свързаните с пушенето промени в ДНК може да доведе до разработване на диагностични тестове, които да направят прецизна преценка на тютюнопушенето на пациента в миналото.
„Можем да използваме тези данни, за да преценим пушенето на хората в миналото – поясни д-р Лъндън. – Никой не казва, че пуши, при положение че не е пушач. Мнозина обаче заявяват, че не пушат, а в действителност са пушачи. Ще можем да се възползваме от тези сигнали, за да открием тези хора.“
Източник:
Тютюнопушенето може да остави своя отпечатък върху човешката ДНК, увреждайки над 7000 гена по начин, който да допринесе за развитие на свързани с пушенето заболявания, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ.
Като анализирали резултатите от 16 предишни проучвания върху кръвни проби, взети от близо 16 000 души, учените установили също, че у участниците, които са спрели да пушат, повечето увредени гени могат да се „възстановят“ 5 години след отказването от цигарите. „Макар това да потвърждава продължителния ефект от пушенето, добрата новина е, че колкото по-рано човек откаже цигарите, толкова по-добре ще се чувства“, заяви ръководителката на изследването, епидемиоложката Стефани Лъндън от Националните здравни институти на САЩ.
Екипът й освен това констатирал, че някои генетични промени остават дори 30 години след отказването от цигарите.
Д-р Лъндън и колегите й фокусирали вниманието си върху процес, известен като ДНК метилиране – генетични промени, които не увреждат генетичния код, но могат да променят генната експресия.
Известно е, че тютюнопушенето допринася за редица здравословни проблеми, включително рак, сърдечни болести и инсулти, и си остава водеща предотвратима причина за смъртност по света. Дори десетилетия след отказването от цигарите, вредният навик е свързан с продължителен риск от заболявания. Дължащи се на ДНК метилиране промени бяха посочени като една от възможните причини за това.
Идентифицирането на свързаните с пушенето промени в ДНК може да доведе до разработване на диагностични тестове, които да направят прецизна преценка на тютюнопушенето на пациента в миналото.
„Можем да използваме тези данни, за да преценим пушенето на хората в миналото – поясни д-р Лъндън. – Никой не казва, че пуши, при положение че не е пушач. Мнозина обаче заявяват, че не пушат, а в действителност са пушачи. Ще можем да се възползваме от тези сигнали, за да открием тези хора.“
