Проф. Виолета Димитрова, ръководител на Катедрата по обща и оперативна хирургия в МУ – София, даде интервю пред в. „24 часа”, в което изрази своята позиция относно предстоящото Общо събрание на университета:
– Проф. Димитрова, как приемате събитията в Медицинския университет в София от последните дни?
– Не ги приемам изобщо. Това не биваше да се случва. Университетски преподавател съм от 1980 г., отнасяла съм се сериозно и отговорно към работата си, гордяла съм се с нея и няма как да приемам случващото се спокойно. И то не е от дни, тече вече месеци. Никой от нас не го приема за нормално, колегите ми и аз сме поставени в извънредна ситуация да избираме, текат обвинения в предателства, развалиха се приятелства, в края на трудовия си път някои от нас съжаляват за всичките години всеотдайност и преживени трудности. Общо взето, поболяхме се от тревоги, съмнения, търсим вината и у себе си, защото сме толерантни и възпитани хора, на никого от нас колизиите не са му по вкуса.
– Какво мислите за резултата от направения одит?
– Не ми се иска да коментирам одита, не съм компетентна и не е моя работа. Ние сме преподаватели, имаме други задължения. Все пак обаче не сме безразлични към въпросите, които одитът поставя, и какво става с натрупаните пари. Голяма част от тях са “смъкнати” от гърба на преподавателите от клиничните дисциплини. По-голяма част от обучението на студентите се провежда в клиничните звена, предимно на УМБАЛ “Александровска” и ИСУЛ – двете истински университетски болници. В клиниките ежедневно влизат между 120 и 150 студенти, текат упражнения, модули, над 20 студенти дневно влизат в операционните блокове и пр. А от дълги години преподавателите клиницисти са на четвъртинка договори към университета и заплащането им е между 200 и 300 лв., а често 4-те дни от седмицата са им заети от студентите, следобедите – също. За същото натоварване преподавателите от предклиничните дисциплини са на основни трудови договори към МУ – т.е. същите пари, но умножени по 4. Едва в последните две години се прави опит да се заплащат наднормените часове. Така че няма как да ни е безразлично къде отиват парите на университета. Но ръководството на УМБАЛ “Александровска” и ръководителите на катедрите нямат нищо общо с администрирането и управлението на финансите на МУ. Така че одитът няма как да се коментира от нас, компетентните органи ще го анализират и ако някой някъде с нещо е сгрешил – ще си понесе последиците. Така стоят нещата в живота, безплатни обеди няма.
– Ще ходите ли на общо събрание на 11 октомври? С каква позиция?
– Още не съм решила. Чакам ВАС да се произнесе. Той може да прецени събранието за легитимно, но за мен то си остава неморално. Не съм адвокат на проф. Миланова, но тя е законно избраният ректор на МУ – София, и е нечестно да ѝ се иска оставката, без да ѝ се даде толеранс от време да започне работата си като ректор. А и за какво ѝ се иска оставката? Защото не е удобна на бившето ръководство. Само че се питам – то не си ли дава сметка, че е бивше? И допреди 6 месеца по препоръка именно на това ръководство ние я избрахме за ректор. А ако се стигне до избор на друг ректор и той също се окаже неудобен, след още 6 месеца и него ли ще сваляме? Не разбирам и що за събрание е това, в дневния ред на което не е предвидено да се даде думата на проф. Миланова, чиято оставка се иска, да се опита да се защити поне. Какво е това? Не сме ли в ХХІ век, да не сме в тъмните векове на инквизицията или в сталинския другарски съд? Проф. Начев нямаше как да не обяви събранието, но понастоящем много колеги оттеглиха подписите си. Не е ли редно ВАС да изиска отново актуален списък на колегите, искащи то да се състои? За всичко това ще използвам клише – щеше да е много смешно, ако не беше толкова тъжно и жалко.
– Кой е виновен за създалата се ситуация?
– Няма да коментирам старото ръководство, защото не е морално, 8 г. съм била член на АС и съм подкрепяла почти всички решения на ректора на МУ и ректората. В лично качество като ръководител катедра не съм имала никакви колизии с тях освен такива, отнасящи се до парите на клиницистите и учебните помещения. Но вероятно всички ние – преподавателите и особено членовете на АС, не сме безгрешни, щом се стигна до тази ситуация. Тепърва ще анализирам собствените си вини, поне на това ме научи животът – първо да търся собствените си вини. Истинските виновници знаят кои са и може би един ден ще съжаляват за това. В името на истината намирам “вина” и в новия ректор. Тя е мек човек, възпитан, ерудиран, толерантен, фин. Тя не обвинява, търси най-добрия начин да се разрешат проблемите. Преди дни четох някъде, че казва, че повече няма да мълчи, но всъщност нищо не каза за проблемите си. Ако аз бях ректорът, в края на първата седмица ректоратът щеше да е “обърнат с хастара навън”, щях да знам всичко, което трябваше да се знае, щях да дойда с екипа си, да изискам подписване на декларации за лоялност към новото ръководство и ако има такива, които не са съгласни с това, просто ще трябва да напуснат. Защото аз съм ректорът на университета. Но нали знаете, понякога нашите недостатъци са продължения на нашите достойнства. Нейните чисто човешки качества позволиха на високоплатени чиновници да изиграят доста “арагонски танци по главата ѝ”. Но тя ще се научи. Ще разбере, че определени ситуации изискват точно определено поведение, иначе няма как да бъдат разрешени.
– Какво може да стане на това събрание, ако се проведе – вашата прогноза?
– Ако все пак събере кворум и се проведе, ще стане говорилня. Зам.-ректорите ще изнесат отчети за дейност, т.е. отчет за нищоправенето си през тези месеци. Казвам това, защото знам, че повечето от времето си са употребили в дилемата да бъдат или да не бъдат зам.-ректори. След това ще започнат обвиненията и после гласуването. Но университетските преподаватели, особено тези на МУ – София, в болшинството си са личности и не си падат по неща от този сорт, те имат глави на раменете си. Предполагам, че ако е честно гласуването, просто няма да гласуват отстраняването на проф. Миланова. Ако все пак се стигне до избор на нов ректор, ще започнат дела и работата в университета ще пострада. Влезе ли се в спиралата на делата – не виждам скоро неприятностите да приключат А кому е нужно това? Дали някой си мисли, че един нов ректор ще има алтернатива да върви напред, или да се връща назад? Няма начин, просто няма начин. Който и да бъде избран, ще бъде длъжен да се съобрази със ситуацията и да върви напред в името на университета и младото поколение, което се мъчим да възпитаваме.
– Как се отразява случващото се в последните седмици в МУ-София, на преподавателите, лекарите в университетските болници, студентите?
– Зле на преподавателите. Тревожни са, омерзени са, някои се поддават на слухове, особено по-възрастните, страхуват се за работата си. Но това, което им прави чест, е, че всеки носи болката в себе си и прави всичко възможно това да не се отразява на работата му. И работата върви. Студентите бродят из клиниките, питат, искат, настояват и това някак си те приземява, отсяваш важното и продължаваш. Пак клише – животът продължава, няма друг начин. Струва ми се, че на студентите някак не им се отразява сериозно, просто не ги интересува, те си имат други задължения и цели.
– Как може да се излезе от ситуацията на интриги и напрежение по най-добрия начин?
– До последния момент си мислех, че всички там горе на 12-ия етаж на ректората ще седнат на масата, ще огледат проблемите и ще ги решат. В едно дълго управление винаги може да има пропуски, а и условията и изискванията непрекъснато се променят. Надявах се, че с добра воля, едно по едно, старото и новото ръководство ще изминат разстоянията помежду си и ще подредят нещата, ще узаконят, ще приведат в изправност документация, проблемите с изнесеното обучение, със строежите и пр., но това не стана. Мисля обаче, че ситуацията ще се успокои от само себе си, защото учебната година върви с пълна сила, работата е толкова много, че не ти остава свободно време за пилеене. И още по-бързо ще стане, ако насроченото събрание не се състои – няма да са изречени непростими неща и обиди, няма да се слушат обвинения, няма колеги, нямащи нищо общо с управлението и финансите на МУ, да бъдат принудени да застават един срещу друг, да отстояват мнения и факти по проблеми, за които не знаят почти нищо. Защото, в името на истината, ние не сме участвали в тези дейности и не знаем почти нищо от “кухнята” на ректората. А тези проблеми вече ги анализират други институции. Така мисля.
– Кои са най-спешните въпроси за решаване, за да се усети подобряване на атмосферата?
– Според мен атмосферата не е добра само и единствено в ректората. Учебната година върви, имаме повече студенти от миналата година. Според мен най-спешно е да се направи всичко необходимо, за да се узаконят изискуемите от закона (нашите и на съответните държави) форми на изнесеното обучение, за да си запазим студентите и за да не ставаме за смях пред света. Зам.-ректорите трябва най-сетне да се ориентират в обстановката и да решат ще работят ли като такива, или не. Ако не – да се изберат нови зам.-ректори, които да си поемат съответните ресори и да си влязат в ролите, защото времето не чака. Администрацията на ректората също трябва да си даде сметка къде се намира и какво иска, да отговаря за действията си и да си гледа работата. Считам, че проф. Миланова вече се е справила с повечето проблеми. МУ – София, като цяло, със своята 100-годишна история, с големите имена, дали живота си за него, и със стотиците настоящи преподаватели също ще се справи. Ще перифразирам един стих на една голяма българска поетеса, казан по друг повод, но много подходящ за ситуацията. МУ – София, е като буен планински поток и това, че някой е хвърлил в него камъни и листи и е размътил водата, не значи, че потокът няма да ги изтласка настрани, че ще престане да тече и че водата му няма да става за пиене.
Източник: в.“24 часа“
