В борбата с диабета и в превенцията на това заболяване трябва да се движим повече, да ядем по-малко и да търсим положителното отношение към хората около нас. Това е посланието, което един от най-добрите ендокринолози у нас проф. Михаил Боянов отправи в навечерието на Световния ден за борба с диабета, който традиционно отбелязваме на 14- ноември. Медикът, който работи в Клиниката по ендокринология в Александровската болница, допълни, че хората, които имат склонност към пълнеене или захарен диабет, трябва да бъдат на диета до края на живота си. Според проф. Боянов обаче има причина, поради която диетите, изложени в редица ръководства за борба с диабета, не постигат своя ефект.
В навечерието сме на Световния ден за борба с диабета. Какво показват данните и Вашият опит? Бележим ли напредък, по отношение на контрола на заболяването?
Това е един доста труден въпрос, защото ние не разполагаме с реалните данни от регистрите на НЗОК, тоест – нямаме диабетен регистър в България, в който да бъде отбелязан всеки преглед при общопрактикуващ лекар или специалист. С помощта на Сдружението на общопрактикуващите лекари, както и в рамките на други проучвания обаче имаме извадки върху различен брой пациенти. Например въпросното сдружение съвсем скоро завърши едно проучване сред 6000 души и предстои да огласи данни на годишната му конференция в Пловдив. Впечатленията ни са, че в големите градове контролът върху заболяването се подобрява. Това се случва поради две причини. Първата е все по-добрата подготовка на специалистите, а втората – навлизането на по-съвременни медикаменти, които имат по-малко странични действия. Мисля, че има и още едно доказателство за ползата от съвременното лечение на диабета, а именно, че продължителността на живота на българския диабетик непрекъснато нараства.
Как сме обаче в малките населени места?
В малките населени места се оказва, че част от пациентите нямат възможност да пътуват до големите градове. От друга страна нашата болница организира една прекрасна инициатива за посещения на екипи в отдалечени от столицата градове, като примерно Тутракан, и впечатлението е, че се полагат много големи усилия за добрия контрол на тези пациенти.
Има ли отношение наличието на витамин D в организма за предпазването от диабет?
Витамин D стана шлагер в областта на ендокринологията в последните 8 години, но мога да кажа, че пикът на интереса към него премина. Със сигурност доказаното за този витамин е, че той предпазва от счупвания при остеопороза и от падания при остеопороза. Другите му приложения, които са свързани с антитуморно или предпазващо от диабет действие, са толкова слаби, макар и съществуващи, че този витамин не може да се прилага като профилактика на никое от тези заболявания. Този витамин има голямо място, но при запазване на костното здраве.
Има ли формула за правилно хранене или е индивидуално за всеки организъм?
Има общи правила, които важат за организма, наречен човек. Всеки от нас обаче има различен начин на хранене, различни предпочитани храни, различни часове, в които се храни и различна скорост на храна. Това може да бъде преценено в индивидуален разговор с диетолог. Това е и причината диетите, които са доста подробно изложени в редица ръководства за лечение на захарен диабет, да не постигат ефекта, който желаем. И нещо, което всички забравяме – човек, който има склонност към пълнеене или има захарен диабет, реално трябва да бъде на диета до края на живота си.
Какво е Вашето послание по повод предстоящия ден за борба с диабета?
Бих казал – да се движим повече, да ядем по-малко и да търсим положителното отношение към хората около нас, защото положителните емоции са в основата на самоконтрола на собственото поведение и ако искате – на храненето.
В последното си интервю за нашата медия казвате, че това, което Вие много малко правите, но вече по света е така – че много малко говорите с пациентите – такива ли са тенденциите?
По света тенденциите са ужасяващи, защото много често пациентите получават през общопрактикуващите лекари резултатите от изследванията при специалисти. И това в страни като Великобритания се случва седмици и дори месеци след извършения преглед. У нас все още съществува много силен контакт между пациента и лекаря и независимо колко малко обясняват на моменти българските лекари, то това се оказва доста повече отколкото времето, в което обясняват техните европейски колеги. Освен това нашето здравеопазване е изключително достъпно. Реално то не е скъпо, то е скъпо заради ниските доходи за хората, но това не е проблем на здравеопазването. Имаме пациенти, които идват от чужбина от страни като САЩ един или два пъти годишно, само и само, за да проведат медицински прегледи в България.
В такъв случай да разбирам ли, че оставате оптимист за българското здравеопазване?
Да, опитвам се да запазя оптимизма си. Българското здравеопазване, както казах все още е много достъпно. Все още финансовите ограничения не са достигнали степен, която да ни пречи да извършваме необходимите важти диагностични процедури при пациентите. За момента част от дейностите в здравеопазването са подценени финансово и това е резултатът за изкривявания в приема на пациенти по едни по-изгодни финансово клинични пътеки. Ако обаче продължи тенденцията за търсене само на два резултата – глобално намаляване или задържане на разходите в здравеопазване и все повече икономии в болниците – това в никакъв случай няма да се окаже положително за българското здравеопазване. От друга страна трябва да си дадем сметка, че разходите за здравеопазване неминуемо ще растат, населението остарява, населението живее все по-стресово и нездравословно, населението има много големи очаквания за качество на живот – всичко това става за сметка на много диагностични процедури и много лекарства. Така че е много интересно да се следи ръста на нарастване на здравните разходи в нашата страна, в близки до нас страни или в други европейски и презокеански страни. Здравеопазването е двойнствена дейност, защото освен финансов израз, то има и човешки. Днес човещината не е много на почит. Имало е много периоди в историята, когато е било така. Винаги, когато едно общество има проблеми за решаване, човещината отстъпва на заден план. И пак – хуманизмът и човещината са мисията на един лекар, според мен.
Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451442
