В навечерието на Нова година обикновено се прави равносметка. Тази година тя съвпада с очакването на ново правителство. Това поставя доста въпросителни и пред здравеопазването.
Любопитен факт за стопаните на пл. „Св. Неделя“ 5 е, че нито един здравен министър през последните 27 години не е изкарал пълен мандат. Сиреч нито един план с политики за подобряване здравето на българската нация не е бил осъществяван. За 15 правителства, 4 от които служебни, общо 19 души са сядали в министерското кресло на споменатия адрес. Само двама са министерствали повече от веднъж, а трима не бяха лекари – зъболекар, икономист и правистка. Малцина от тези 19 души имаха куража да направят промени в системата.
Първият здравен министър след промените от 10 ноември 1989 г. е световноизвестният онколог проф. Иван Черноземски. Макар да е министър в 3 правителства – „Луканов 1“, „Луканов 2“ и кабинетът на Димитър Попов, проф. Черноземски има точно 21 месеца време, но прави няколко важни неща. Той сформира и първия у нас Обществен съвет към министър (сега ги има под път и над път). Съвсем истински Обществен съвет. Тайни за журналистите и съответно за обществото няма по време на проф. Черноземски. Лекари и пациенти ще го запомнят с премахването на забраната за частна практика, наложена през 1972 г. от министър д-р Ангел Тодоров. По време на проф. Черноземски е увеличен фонд работна заплата на медицинските служители с 65{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163}.
В 2 правителства е и заместникът на проф. Черноземски д-р Никола Василев. Има славата на прекрасен АГ-специалист. При Филип Димитров той има 13 месеца и 3 седмици (правителството не завършва мандата си), а в първото служебно правителство на нова България – на Ренета Инджова, още 3 месеца. И в двете правителства е и вицепремиер. Да вметнем, че доц. Василев е и председател на Управителния съвет на НЗОК от 2002 до 2006 г.
Между двата мандата на доц. Василев в кабинета на Любен Беров на горещия стол на пл. „Св. Неделя“ 5 сяда неврологът Танчо Гугалов, специализирал организация и управление на здравеопазването в Москва. Въпреки тази си специализация, за 21-22 месеца д-р Гугалов кротко пребивава в министерския кабинет. Преди да стане здравен министър, е началник на медицинското управление в МО.
Първата жена здравен министър е д-р Мими Виткова. Тя бе в кабинета на Жан Виденов, който също не изкара пълен мандат. За нея се говори като за изключително честен, неподкупен, амбициозен човек, много добър кардиолог, но запознати твърдят, че имаше слаб екип. „Поздравете вашата здравна министърка, тя знае какво иска за диабетиците“, казаха ми двама души в чужбина – единият през 2006 г. в Копенхаген, председател на пациентска организация, а другият – диабетолог от Клиниката по ендокринология в т.нар. папска болница „Джимели“ в Рим. Малцина знаят, че министър Виткова активно подпомага осъществяването на българо-датска програма за обучение на болните от диабет в България, в резултат на която бяха основани 56 центъра за обучение по проблемите на диабета в по-големите градове на страната. Е, и ние го научихме от чужденците. Една от идеите на д-р Виткова бе участъковите лекари да работят в екип с педиатри и АГ-специалисти.
Във втория служебен кабинет – на Стефан Софиянски, за 3 месеца здравен министър е доц. Емил Таков, дотогавашен директор на „Пирогов“.
В правителството на Иван Костов, което изкара мандата си, има двама здравни министри. Първият е заместникът на доц. Таков – доц. Петър Бояджиев. Той е 13-ят, заел най-важния кабинет на пл. „Св. Неделя“ 5. По негово време се полагат основите на голямата промяна в системата. За 31 месеца министерстване се коват закони за съсловни организации, за лечебни заведения, а Законът за здравното осигуряване е публикуван на 19 юни 1998 г.
От него министерския пост поема стоматологът, бивш здравен зам.-министър в кабинетите на Беров, Софиянски и Костов, 3 пъти зам.-председател на БЛС и първи директор на НЗОК, д-р Илко Семерджиев. За 19 месеца и 3 дни създава новата версия на българския здравноосигурителен модел. Граждани, медици, пациенти очакваха този модел да остойности справедливо лекарския труд и да осигури достойно здравеопазване за нацията. Хората искаха промяна и анатемосваха модела Семашко. Ала малцина знаеха, че Николай Александрович е усвоил познанията си по организация на здравеопазването, докато бил емигрант в Швейцария.
Макар и кабинетът Сакскобругготски да изкара целия си мандат, здравните му министри не оцеляха. За доц. Божидар Финков се твърди, че е пионерът в българската инвазивна кардиология. Само седмица му оставаше да навърши 2 години като министър, когато подаде оставка. Причината за нея, както се твърди, е категоричното му нежелание да участва в изграждането на специализирана детска болница на изключително раздута цена. За сметка на това, благодарение на заемания от него административен пост, българската инвазивна кардиология не само получи добър начален старт, но и добро остойностяване.
16-ят здравен министър бе заместникът на доц. Финков, финансистът Славчо Богоев. Това му образование обаче не му помогна за 25 месеца да вкара в ред финансите в здравеопазването.
След тези безлични 25 месеца на министерското кресло седна проф. Радослав Гайдарски. Той вкара цялата болнична помощ в касата. Някои ще си спомнят пациентските протести пред МЗ, но фактите говорят друго – той успява да издейства от Министерския съвет 4-кратно увеличение на парите за медикаменти за лечение на рак и някои редки болести – от 30 на 120 млн. лв. годишно. От 33 на 190 млн. лв. се увеличават и парите за обновяване на реанимациите в университетските болници в страната.
И в онези години депутати пресмятаха, че през 2006 г. „средствата за здравеопазване са два пъти повече от 2001 г., но не се харчат ефективно и възпроизвеждат корупция“. Тази реплика звучи актуално и днес.
15 месеца и 3 дни продължава министерстването на приемника на проф. Гайдарски – д-р Евгений Желев. Работи се по здравна карта. С пари от излишъка през 2009 г. той предостави 165 реаномобила на спешните центрове. От 2006 до 2009 г. (края на мандата на Тройната коалиция) по линия на заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие МЗ предостави на центровете по спешна помощ общо нови 255 реанимобила. Обособи спешни екипи, които да реагират бързо на катастрофи по пътя към и от морето, а пиарът му многократно се опитваше да превърне в топ новина случаи, в които д-р Желев спирал на пътя, за да даде първа помощ на пострадали. Малко преди края на министерстването си д-р Желев с Емилия Масларова и Меглена Плугчиева подписаха договори за два проекта по ОП „Развитие на човешките ресурси“ – скрининг за онкозаболявания за 19,55 млн. лв. и информационна кампания за здравословен живот за 4,7 млн. лв. до края на 2010 г. По злополучния проект „Спри и се прегледай“, финансиран от ЕС, трябваше да бъдат прегледани профилактично над 300 хил. души за рак. Само че от изграждането на магистрали на четиримата здравни министри от кабинета „Борисов 1“ не им остана време да прегледат едни 300 хил. души за рак! Проектът бе спасен донякъде по време на кабинета „Орешарски“.
Наскоро избраният за председател на Българския лекарски съюз д-р Божидар Нанев се оказва първият здравен министър на ГЕРБ. Той застава начело на кораба точно едно бебе време – 9 месеца без 6 дни. Възродена е идеята за въвеждане на диагностично-свързани групи. Ражда се идеята за забрана да напускат границите на страната хора, които не са платили здравните си вноски, но после става ясно, че всъщност иде реч за работодатели. Разбира се, това не се случва. Започват проблеми с общинските болници и голяма част от малките и отдалечени населени места са застрашени да оставят населението без медицинска помощ. Междувременно светът се тресе от истерия по свинския грип, а се оказва, че страната ни няма готовност да реагира при епидемия. Нанев работи и на този фронт, но изведнъж се оказва, че сделката не е изгодна за държавата. Докато Борисов обяснява, че Нанев бил твърде мек, за да проведе реформата, става ясно, че бил даден на ДАНС още през октомври – около 2 месеца преди Нанев изобщо да работи по въпросната сделка. Три години по-късно съдът оправдава Нанев. А доставените от него противогрипни препарати влизат в работа на следващата зима, когато свинският грип нагазва и българите.
Така идва ред на втората жена здравен министър – ендокриноложката проф. Анна-Мария Борисова. Съдбата й дава 5 месеца и 8 дни да осъществи идеите си. Тя започна процедурата по сливането на двете държавни болници в Стара Загора. Към края на министерстването й малките общински болници едва поемаха дъх. Проф. Борисова обяви, че се работи по 14 клинични пътеки за долекуване, но те така и не видяха бял свят. Търпението на премиера изчерпа концепцията на министърката за развитие на здравеопазването 2010-2015 г., която узаконяваше 20-процентното доплащане в болниците. Докато в коридорите на МС министърката обясняваше на журналисти, че всичко върви по план, премиерът подписваше в кабинета си заповедта й за уволнение.
След седмица креслото на проф. Борисова бе заето от дотогавашния зам.-председател на БЛС д-р Стефан Константинов – диалогичен и вежлив човек, добър специалист като предшественичката си. На 2 февруари 2011 г. той представи поредната здравна карта. Д-р Константинов спря ръста на потребителската такса на 2,90 лв. (дотогава тя бе 10{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} от минималната заплата). По негово време законът забрани на пушачите да пушат в обществени сгради. По негово време за лекарствата срещу рак и за лечение на редки болест престана да плаща МЗ и бяха прехвърлени в НЗОК, а болниците сами провеждаха търговете. Както прогнозираше опозицията, това оскъпи многократно лекарствата и само за година ощети хазната на НЗОК с десетки милиони. Комуникацията на МЗ с НЗОК някак си се прекъсна, шефката на касата пък – Нели Нешева, близка на сестрата на премиера, се забърка в скандала с бонусите и в рамките на дни Борисов започна да реже глави в здравеопазването. По времето на Константинов Цветан Цветанов си позволи да обижда без доказателства лекарското съсловие, да уронва престижа му и да го противопоставя на пациентите.
Така МЗ стана за посмешище и влезе в анекдотите с назначаването на четвърти министър за по-малко от 3 години. Десислава Атанасова, наречена от Борисов „тежката артилерия“ седна на горещия стол за 11 месеца и 2 седмици. Обеща да намали цените на лекарствата, а пиарът ден през ден засипваше медиите с информация по въпроса. Опитите й да мачка цените дават горчиви плодове и днес. Атанасова реши да увеличи събираемостта на здравни осигуровки, но или не се изрази правилно, или цял един народ не я разбра. „След като бях некоректно цитирана във връзка с нетрадиционната мярка лична карта да се издава срещу платени здравни осигуровки, сега смятам, че няма нищо лошо така, както се ползват административни услуги само срещу платени данъци, да се издават лични документи срещу платени здравни осигуровки“, каза пред медии Атанасова. Тя също не изкара мандата си, защото кабинетът „Борисов 1“ подаде оставка. Атанасова се опита около година и половина да остане близо до гребена на вълната в здравеопазването като периодично кръстосваше словесни шпаги с д-р Таня Андреева. Преди нея обаче мястото на служебен здравен министър зае шеф на Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА проф. Николай Петров. За трите месеца обаче и той не можа да реанимира родното здравеопазване.
Шефката на АГ-болница „Шейново“ Таня Андреева седна на министерския стол в кабинета на Пламен Орешарски, чийто екип трябваше над 13 месеца да работи с протести под всички министерства. Андреева даде ход на злополучна програма за скрининг на рака. Уволни шефа на Фонда за лечение на деца Павел Александров за констатирани нарушения след проверки. Но после принуди приемничката му Ива Станкова да подаде оставка, тъй като пациенти недоволстваха заради забавено лечение, а членове на Обществения съвет недоволстваха от неефективната работа. Така и не беше дадена никаква възможност на д-р Станкова да осъществи идеите си за подобряване работата на фонда. След одит в столичната Спешна помощ, Андреева се опита да уволни дългогодишния шеф д-р Георги Гелев, но той излезе в многомесечен отпуск по болест. Подчинените му пък излязоха на протести – същите, които през т.г. протестираха срещу него, че ги тормозел. Екипът на Андреева започна работа по нова концепция за спешната помощ. Като цяло обаче ескалацията на напрежение в нейния мандат бе свързано именно с името на Гелев.
Екипът на Андреева започна работа по концепция за спешната помощ, но след 14 месеца и 7 дни на стола й седна служебният здравен министър, анестезиологът д-р Мирослав Ненков, преди това зам.-министър в служебния кабинет на Марин Райков. Ненков върна на работа и д-р Гелев, и Павел Александров. През октомври 2014 г. избухва скандал за обществена поръчка на шествалентни ваксини за деца. Ненков я спира и обявява пряко договаряне с фирмите доставчици, като се опитва да осигури ваксини. Разбира се, трите му месеца не са достатъчни, за да излезе родното здравеопазване от 20-годишната си анестезия.
Ненков предаде поста на друг анестезиолог – д-р Петър Москов. Непълен мандат, наситен с много емоции. Като цяло обаче тези около 26 месеца минаха под знака на „парата отива в свирката“. Идея полицаи да ходят заедно с линейките в рисковите квартали, опит за отмяна на забранителния списък за приватизация на държавни болници, болниците вече да не са търговски дружества и пр., са първите идеи на Москов. Следват разделянето на пакета медицински услуги на основен и допълнителен, но не така, както е по света. Така Московите пакети дискриминираха болести и болни и съдът ги отмени. Т.нар. данък „вредни храни“ също получи силен отпор от обществото и най-вече от бизнеса. Отново на 2 февруари, но вече през 2016 г., Москов представи своята Национална здравна карта, която също бе дадена на съд. Един от големите скандали в системата бе този с бартера на ваксини с Турция. Проблемът дойде от липсата на 6- и 5-валентни ваксини за бебета. Точно заради този скандал, срещу Москов и заместника му Адам Персенски, прокуратурата повдигна обвинения. Москов напълно одържави НЗОК. От ДАНС арестуваха Павел Александров, но повече от половин година не е доказана никаква негова вина.
Като цяло за мандата на Москов бе характерен хаосът, изява на диаметрално противоположни идеи, понякога дори в рамките на едно денонощие, емоционалните изблици, всекидневните хрумки за реформи. Реформа по време на Москов всъщност не се случи, той само ремонтираше технически параметрите на системата. Тези „ремонти“ обаче не издържаха пред съда. Според експерти 80-90{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} от нормативните документи, издадени от Москов, не издържаха в съда. И май добре, че стана така!
Днес човек трудно може да прогнозира накъде ще тръгне здравеопазването ни. Дано националният приоритет да не остане изпразнено от съдържание понятие.
Източник:http://duma.bg/node/138386
