Мъжът е роден войник, ловец и любовник. Това твърди френския писател Ги дьо Мопасан. В неговото описание липсва само една подробност, за да „напъхаме“ в този образ проф. Крум Кацаров. Защото освен всичко друго завеждащият Клиниката по гастроентерология във Военномедицинската академия е и много добър лекар, пише списание „Енциклопедия Здраве“.
От личното шкафче в кабинета на проф. Кацаров се подава военна униформа. Зад гърба му се мотаят чифт зъби от глиган. Но от дебелите книги наоколо става ясно, че по-скоро е набеден ловджия. От четенето на специализирана медицинска литература напоследък не му остава време да удари дори една яребица. Един от най-известните ни гастроентеролози е любител на подводния риболов. Играе и футбол. От една година е правоспособен капитан на 40 тонен плавателен съд, с което много се гордее. След дълги години в медицината обаче, не му остава почти никакво свободно време и лично пространство. Дори номерът на мобилния му телефон може да бъде открит в интернет.
„Медицината е по-скоро мъжка професия. Тя е един вид мащеха за лекаря. Грабва те, тормози те, обсебва те… Не ти оставя много време да си със семейството или да имаш други занимания. Защото ако държиш да си на ниво, трябва да четеш непрекъснато. Концепцията за лечение на дадено заболяване се променя за една-две години и ако не следиш новостите, губиш ритъм”, обяснява проф. Кацаров. Факт е, че е успял да направи добра кариера във време, когато е имало по-големи шансове за професионално развитие. Защото днес медицината става все по-технологично натоварена и пред младите специалисти има далеч повече предизвикателства. Но ако сега трябваше да избира професия, отново щеше да се насочи към гастроентерологията.
Той не е второ или трето поколение лекар. Медицината не е била негова детска мечта. Като всеки соцтийнейджър и той се е лутал между няколко основни професионални направления. „По мое време всички ставаха инженери, филолози или лекари”, спомня си с усмивка професорът. Минута по-късно се сеща, че е искал да стане и археолог. Но професионалната му реализация тръгва в друга посока. Вроденото си любопитство задоволява не чрез изучаване на отминали цивилизации, а чрез опознаване на човешкото тяло.
В гастроентерологията също попада случайно. Първото му желание било свързано с хематологията. „Човек не знае с какво ще го изненада животът”, поглежда философски на избора си лекарят. Разказва как военните го „харесват от пръв поглед” и след напускането на студентската скамейка той отделя една година за специализация във ВМА. Изпращат го за още две години в разузнавателен батальон на границата в района на Петрич. Явява се на конкурс и печели място във военна болница през есента на 1986 г.
Тогава основна роля в развитието му изиграва покойният проф. Мечков. Той го вербува за тази специалност, в която е вече почти две десетилетия. Ето как поредицата от случайности завърта живота на проф. Кацаров около черния дроб, жлъчката и панкреаса на стотици пациенти. А отделението се превръща в негов основен дом, тъй като прекарва по-голямата част от времето именно там. „Официалното ни работно време е до 14 часа, но почти винаги работим по още 4-5 часа извънредно, защото ангажиментите към пациентите никога не свършват”, споделя гастроентерологът.
През април 2014 г. защитил научната и образователна степен „Доктор на медицинските науки” на тема „Клинични подходи при усложненията след чернодробна трансплантация”. Седем месеца по-късно вече е професор. Това обаче не спира неговият ентусиазъм за четене и усъвършенстване. Защото всеки лекар знае, че спре ли да чете за 6 месеца, е изостанал от най-новите терапевтични методи.
Предвид натоварения си с отговорности ден се е опитал да разубеди сина си да не кандидатства медицина. Въпреки това обаче той е второто поколение лекар във фамилията. Проф. Кацаров не отчита този факт като родителска грешка. Но виж, гафове по време на работа има и ако някой твърди обратното, значи лъже. „Важното е те да не са големи и фатални”, уточнява лекарят.
По думите му медицинското познание се трупа много бавно. Има една теоретична част, която се научава в университета. След това обаче всеки специалист трябва да се докаже в практиката. „Проблемът не е в самото обучение като такова, а в изграждането ти като лекар. Натрупването на голям набор от технически умения става в процес на работа с висока доза напрежение и немалко лични жертви”, описва последните няколко десетилетия от живота си проф. Кацаров.
Въпреки това в гласа му няма нито капка съжаление, че се е посветил на медицината. Явно не се притеснява, че може да е пропуснал нещо важно в живота си. Защото това, което го вълнува истински, се намира на 14-ия етаж на ВМА. Там е Клиниката по гастроентерология. Това е единствената секция в страната, която е дала двама академици по гастроентерология – академик Малеев и ученика му академик Мечков. Първият е основател на клиниката, а вторият е неин завеждащ до 1992 г.
„Нямам претенциите да съм следващият академик – смее се професорът – Но е хубаво, че вече имаме двама”. Въпреки това по всичко личи, че върви по техните стъпки. И определено не страда от излишна скромност. Бърза да поправи всеки, който каже, че клиниката е добра. „Тя не е просто добра, тя е една от най-добрите в Европа. Пътувам много и виждам при какви условия работят западните ни колеги, затова съм убеден, че ние разполагаме с изключително добра база”, уточнява специалистът. Успехите на клиниката той отдава както на модерното й оборудване, така и на високия професионализъм на екипа.
Не пропуска да се похвали, че по-голямата част от колегите му са млади и амбициозни хора – под 40-годишна възраст, което е изключително добро постижение, тъй като има немалко специалности със застаряващи медици. „При нас лекарите владеят поне два западни езика и специализират в чужбина. От една страна, това ме радва, но, от друга, се страхувам, защото са добре подготвени професионално и сигурно ще се ориентират към някоя от западноевропейските болници. Напълно ги разбирам – там ще получават многократно по-високо възнаграждение. Лошото е, че ние ще останем без специалисти”, отчита един от големите негативи на родното здравеопазване проф. Кацаров.
Но въпреки опасенията си той продължава да инвестира в повишаване на квалификацията на персонала. Клиниката разполага с неограничен достъп до интернет, така че медиците по всяко време могат да обогатяват познанията си или да се консултират за поставената от тях диагноза с колеги от други европейски болници. Освен това в клиниката се използват високотехнологични апарати за диагностика и лечение на черен дроб, жлъчка и панкреас. Това я прави не само предпочитано място за специализация на млади лекари, но и за много пациенти. Защото е сигурно, че ще напуснат болницата в добро здраве.
Но това не е всичко. Гастроентеролозите във ВМА все по-рядко пренасочват пациентите си към друга западна болница поради невъзможност да бъдат лекувани у нас. Дори в чернодробните транстлантации вече сме на световно ниво. „Всичките ни лекари са минали курс на обучение във Франция и са много добри”, категоричен е шефът на гастроентерологията. В момента за подобна хирургическа интервенция чакат няколко души. По данни на Националната агенция по трансплантации от нов черен дроб се нуждаят около 50 души.
Повечето лежащи в отделението хора са колоритни, защото на практика са чревоугодници. „Страшни симпатяги са – усмихва се професорът – Имах един пациент, на когото се опитах да обясня, че трябва да спазва определен хранителен режим, защото е с цироза на черния дроб”. Той не само че не обърнал внимание на препоръките му, но дори се пошегувал с болестта си.
„Не ми ги обяснявай ти тези работи, докторе, дай ми едно прасе и една туба с вино и ме чакай долу до операционната маса”, отговорил мъжът. Гастроентерологията и онкологията са тежки специалности и подобни шеги в отделението са рядкост. Ежедневието на медицинския персонал е напрегнато. В клиниката рядко възникват комични ситуации, защото повечето пациенти са с тежки диагнози.
На същия етаж е разположена и Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия, с която специалистите от екипа на доц. Кацаров работят активно. Така се получава затворен цикъл на диагностика оперативна намеса и последваща терапия. В едната клиника са ангажирани с диагностиката и предоперативното облекчаване на състоянието на пациентите, а в другата – със сложните хирургически интервенции.
Екипите на проф. Никола Владов и проф. Крум Кацаров работят в много тясна взаимовръзка. „Успехите, които нашите хирурзи постигат при опериране на метастази на черен дроб например, са съпоставими с тези в европейските клиники. Резултатите ни са много добри, защото процесът е комплексен – от диагностиката през оперативната намеса до последващата химиотерапия”, не пропуска да похвали и колегите от другите клиники гастроентерологът.
Проф. Кацаров говори с такъв ентусиазъм за работата си, че на човек му е трудно да си го представи извън болничната среда. По думите му лекарите имат типологично поведение – прибират се вкъщи и не обсъждат различните клинични случаи с близките си, защото целият им ден така или иначе е посветен на пациентите.
Един от опитите на специалиста за релаксиране е футболът. „Група колеги наехме зала, но впоследствие се отказахме от ритането. В един момент на никого не му оставаше време за спортуване”, свива примирено рамене проф. Кацаров. След това разказва, че по едно време толкова бил увлечен от подводния риболов, че дори завършил курс за водолаз. „Този вид спорт обаче се практикува за малко и в определен период от време. Поради липса на такова се наложи да се откажа и от него”, уточнява лекарят. Затова пък преди година е изкарал курс за управление на малък кораб.
Източник:http://www.hospital.bg/news-8875-prof-krum-katsarov-meditsinata-e-za-smelite.html
