За да се оправи здравеопазването, трябва твърда ръка. Това каза  проф. Радослав Гайдарски, бивш министър на здравеопазването. А другият важен момент според него е справедливото разпределение на парите.

„Справедливостта не търси политическа принадлежност“, категоричен бе той. Един от начините да бъде постигнато това е в централизирането на търговете.

„В момента имаме над 450 млн. лева задължения на болници – просрочени и текущи. Трябва твърда ръка и няма какво да си играем на демокрация. Трябва да има справедливост“, допълни още той.

Според него здравеопазването е недофинансирано. „Словения, преди 10 години, при 2 млн. население, имаше 5 млрд. евро здравен бюджет, а Словакия, при 5 млн. население – 7 млрд. евро бюджет. България, при население от 7 млн. има 3,5 млрд. лева, което е под 2 млн. евро здравен бюджет“, заяви още проф. Гайдарски.  Кадрите в здравеопазването не можели да бъдат задържани със стартови заплати от около 700 лева при условие, че на Запад те стартират с 4 000 евро.

„Затова излизането от този тежък за здравеопазването момент минава през повишаване на доходите на младите лекари и медицинските сестри“, допълни още бившият здравен министър.

Той припомни, че санитарният минимум относно съотношението между медицински сестри и лекари в здравеопазването е три към едно, а към момента то не само е едно към едно, а и по последни данни дори пада под това ниво.

Една от причините за това е закриването на множество медицински училища – като тези в Русе и Враца.

Източник: http://www.hospital.bg

– Доц. Хинков, кои са приоритетите в работата на Националния център по обществено здраве и анализи?

– Приоритетите са засилване на работата и подобряване резултатите в областта на промоция на здравето и превенция на заболяванията. Във връзка с това един от акцентите е подобряване на комуникацията в здравеопазването. Нашата задача е да предоставяме необходимите данни на Министерство на здравеопазването (МЗ), за да може то да си изготви една основана на доказателства политика в областта на общественото здраве. Имаме и конкретни приоритети – да развиваме области, които са сравнително нови, като развитие на здравните технологии, здравните регистри, събиране на информация. Всичко това натоварва нашия център и създава един друг приоритет и той е чисто административен – правим всичко възможно да убедим нашия принципал, че работата, която вършим, е много голяма по обем, а средствата, с които разполагаме, заплащането, е толкова ниско, че сме изправени пред сериозно предизвикателство да загубим много важни специалисти и експерти и да не можем да привличаме млади хора. Нашият екип застарява, много хора са в пенсионна възраст и ние сме поставени в тежка ситуация. Не бих казал, че това е публичен проблем, но ако той не се реши, ние не можем да си свършим основните задачи.

– Чуват ли ви в здравното ведомство? 

– Лошото е, че министерството много бързо сменя своето ръководство. И докато се стигне до разбиране на нашите проблеми, трябва вече да говорим с нов екип. Надявам се, че всеки управляващ екип, рано или късно ще ни чуе. Без тази работа, която извършва нашият център, министерството не може да сформира правилни политики, защото те се основават на данни, на доказателства. Ние всяка година представяме на министъра доклад за здравето на гражданите в България. В него се събира огромна информация. Съдържа данни както за здравния статус на населението, така и за мерките, които трябва да бъдат предприемани. Не е единственото нещо, което правим, но е квинтесенцията на нашата работа.

– Върху какви проекти работите в областта на промоцията на здравето и профилактиката на болестите?

– Работим по т. нар. национални програми, които се финансират от бюджета на МЗ. Водещата е Националната програма за превенция на хроничните незаразни заболявания, която е с хоризонт на действие до 2020 г. Тя е основната в страната в областта на промоция на здравето, тъй като в себе си събира няколко елемента. Първият е редукция на най-важните рискови фактори, които са причина за основните хронични незаразни болести. Програмата включва дейности към намаляване на тютюнопушенето, на злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност на населението. Насочена е към четири основни заболявания – сърдечно-съдовите, злокачествените образувания, диабета и хроничните белодробни болести. Това е една модерна програма, направена в отговор на съвременните тенденции и изискванията на ЕС. Първата част е насочена към редукцията на рисковите фактори, втората е към ранната диагностика на заболяванията, тъй като в България няма отделни програми по нозологични единици. Това е сериозна слабост. Ние сме една от малкото държави, която няма програма за борба с рака, програма за борба с диабета, а повечето европейски страни имат такива. Ако имахме отделна програма за борба с рака, тя нямаше да бъде ограничена само в ранната диагностика, а ще включва и промоцията, лечението, рехабилитацията, палиативните грижи. Работим и по Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве. Участваме отчасти и в националната програма за ХИВ, СПИН и туберкулозата. Ние сме и хората, които създадоха и сме изпълнители на Националната програма за превенция на самоубийствата. Освен това, със заповед на премиера на България, при нас е сформирана дирекция „Национални здравни данни”, така че работим и по Националната статистическа програма. Участваме ежегодно в подаване и попълване на базата данни за „Евростат“ и за международната база данни „Здраве за всички” на СЗО.

– Имате ли съвместни проекти с европейските институции?

– Да, работим по няколко програми, чиято цел е да се засили сътрудничеството между европейските страни в областта на промоцията и профилактиката на социално-значимите заболявания. Това е механизъм на ЕС да направи така, че държавите в Европа да започнат да гледат в една посока по отношение на решаването на даден проблем. Нашият център участва в няколко такива съвместни действия – по хроничните заболявания, по психично здраве, за безопасност на пациента и качество на услугите, за човешките ресурси в здравеопазването, за оценка на здравните технологии, за борба с алкохола. Всяко едно съвместно действие е четиригодишно. Новите са за борбата с тютюнопушенето, за превенция на крехкото здраве (на възрастните хора).

– Можете ли да кажете накратко какви са резултатите от тези проекти?

– По всеки един от тях може много да се говори и ние редовно представяме данните на пресконференции. Една от задачите по проекта за хроничните болести беше да се направи преглед на добрите практики във всяка една страна. Ние проведохме „инвентаризация” на всички добри практики у нас, които се занимават с промоция и профилактика на здравето. Следващата задача бе да ги предоставим на европейските колеги и те да ги включат в обща база данни за ЕС.

– Това означава ли, че в Европа ще използват наш опит при справяне с тези четири социално-значими незаразни заболявания?

– Точно това означава. Както и че ние ще използваме добри практики от други държави.

– Има ли сериозни промени в здравния статус на населението през последните години и на какво се дължат?

– Раждаемостта постепенно намалява от 2009 до 2015 г. Общата смъртност се задържа през последните 10 години, но е по-висока от средната за Европа. Хубавото е, че детската смъртност намалява, но отново е малко по-висока от средната за ЕС.

– Има ли други положителни данни от Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве?

– Програмата е със срок до 2020 г. Основната задача е проучване на съществените различия в показателите за детското здраве в отделните области на страната и изработване на планове за действие по региони за преодоляване на негативните тенденции.

– Има ли голяма разлика в здравните показатели за различните региони?

– Да, има големи различия. Предстои да ги обобщим и след това до края на годината ще бъдем готови да представим анализа. По тази програма се предвижда и създаването на консултативни центрове за майчино и детско здраве, като някои вече са открити.

– Три нови регистъра обяви, че ще поддържа НЦОЗА? С какво ще помогнат те?

–  Направихме три регистъра с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм. Първият е за пациентите с диабет, вторият – за редките болести и третият е регистрър на източниците на електромагнитни полета. Досега имаше база данни за диабета, но регистър означава нещо друго – всеки пациент с името си е вътре, всяко негово движение, всяко изследване и назначаване на лечение се вписва. Той е жива структура и по всяко време може да се види цялостното лечение на болния. По този начин може да се направи преценка за стойността на диабетното лечение. Това е изключително важна информация. Същото нещо важи и за другите регистри. В момента те са в етап на пилотно попълване на данни, за да се видят пропуски и да се коригират. Трябва да заработят ефективно след 30 април.

– Каква е ползата от тях?

– Ползата е тройна – за пациентите, за лекарите и за обществото. Ако болният си смени личния лекар, той веднага може да се запознае с хода на лечението му през годините. Това е диабетната карта на пациента. За лекарите също е много голямо улеснение. За обществото водещото е, че ще имаме реална картина колко са диабетно болните в България и ще знаем какви са ресурсите, колко струва това заболяване на страната ни.

– Какви други регистри подготвяте?

– Създадохме информационен портал за самоубийствата, който събира информация от РЗИ. Това не е регистър, защото няма данни за конкретните лица, направили опити за самоубийство, но се съхранява информация за статистически и аналитични цели.

– Имате дирекция за електронно здравеопазване. Защо 20 години си говорим за него, но реално не успяваме да го направим? 

– Първо, трябва да направя уточнението, че освен при нас, и в здравното министерство има такава дирекция. Електронното здравеопазване всъщност представлява всички дейности, всички интеракции, които са в здравната система между отделните специалисти, пациенти и осигурители, да използват съвременните комуникационни технологии. Защото сега аз всеки ден подписвам един топ хартия, което харчи време, труд и допълнителни средства. Електронното здравеопазване освен да спести всички тези ресурси и усилия, има една друга роля и тя е ключът за отговора на вашия въпрос. Електронното здравеопазване обира почти всички луфтове и възможности за злоупотреби, манипулирането на информацията, представянето на фалшиви данни с цел заплащане на нереализирани услуги и т. н. Така че, въвеждането на електронното здравеопазване определено нарушава някои корпоративни или лични интереси в системата и затова не се прави. Но от това страда населението, защото средствата за здраве винаги са ограничени и винаги касата е в дефицит.

– Приблизително колко време е необходимо, за да се внедри една такава информационна система? 

– Аз не съм IT специалист, но съм дълбоко убеден, че ако има политическа воля, това може да стане в рамките на две години, ако наистина се впрегнат всички ресурси и се стъпи на това, което е направено през годините. Защото досега са правени редица опити, стигаме до някъде и се връщаме обратно. След това започваме отново и отново се връщаме. Затова не се случват нещата.

– Другото, за което също си говорим отдавна, са Диагностично-свързаните групи (ДСГ). Там до къде стигна работата, има ли готовност да бъдат внедрени?

– У нас типично по български нещата са объркани много. В исторически план ДСГ предшестват клиничните пътеки. Когато проф. Роберт Фетер е създал тази система на обвързване на диагнози в един общ клъстер с относителни тегла по отношение на разходите за дадена диагноза, системата е показала първо своите предимства, но постепенно и своите недостатъци. Един от тях е, че винаги едно заболяване може да бъде отчетено като усложнено с допълнителни диагнози и да се сложи код, който е с по-висока цена. Така, в крайна сметка, от опита на Унгария, която въведе ДСГ – мисля, че през 1995 г., няколко години след това съобщава, че заболеваемостта е нарастнала 2-3 пъти. Т. е. има едно изкуствено завишаване поради желанието на отчитащите да получат повече пари. Всички специалисти в тази област предупреждават, че системата е скъпа и че води до изкривяване на информацията. Ние, през 2001 г. въведохме клиничните пътеки (КП) като алтернатива на ДСГ, тъй като нямаше готовност, не бяха изградени екипи от кодировчици. Възприехме системата на КП, което представлява надграждаща система към тази на ДСГ. Клиничната пътека представлява алгоритъм на поведение, което включва много компоненти – човешки ресурси, оборудване, лекарства, временен престой, т. е. тя отразява до голяма степен един медицински стандарт за лечението на дадена диагноза. И тогава вече, отчитайки се по клинична пътека, ако имаме и ДСГ, това ще е гаранция за качество. Защото сега КП не отчитат много важни фактори като съпътстващи заболявания, усложнения по време на лечението. Те са ригидни, не са гъвкави. Ако бяха обвързани със системата на ДСГ, ако това беше надградено, щяхме да имаме една много по-добра система на отчитане. Но ако се приеме идеята да се заместят клиничните пътеки с ДСГ, исторически означава, че ще се върнем назад.

– Чуват се гласове да се премахне поне заплащането по клиничните пътеки…

– Може да се премахне заплащането по клинични пътеки, но тогава трябва да се мине на бюджет и на твърди заплати за персонала. Това въобще не е добър вариант и съм убеден, че и последните лекари ще избягат от България. За съжалени,е нищо не се мисли за младите специалисти, нищо не се мисли за тяхното кариерно развитие унас. Никой не мисли за ефекта от това, че четири години бяха спрени специализациите. През тези години цели випуски са се изнесли в чужбина. Това нещо трябва да е най-голямата грижа на всяко едно ръководство в министерството. Трябва денонощно да се мисли за това, защото утре няма да имаме лекари. Лекарският съюз също трябва да търси решения, за да запази българските лекари. След 10-15 години те ще са наполовина и недостигът ще е сериозен. Да не говорим за проблемите на кадрите в общественото здраве. Кадровото обезпечаване на РЗИ е катастрофално. В бъдеще това, освен друго, означава и риск от епидемични взривове. В нашия център половината хора са на минимална работна заплата. В РЗИ е същото. Как е възможно специалисти, завършили в Англия, в Германия, с 2-3 езика да работят за 500-600 лв.?!

– Вие сте психиатър. Намериха ли се средства за Националната програма за психично здраве и за изпълнението на плана за действие?

– Националната програма за психично здраве не е финансирана от 2006 г. Оттогава за психично здраве не е даден 1 лев. Междувременно нашият екип създаде една програма за суицидни превенции, която беше обвързана с актуални проблеми – имаше поредица от самозапалвания. Внесохме я в Министерски съвет (МС) и тя беше одобрена през 2012 г. През 2014 г. успяхме да постигнем финансиране по Норвежкия финансов механизъм, така че една четвърт от дейностите, заложени в тази програма, бяха постигнати с външното финансиране.

– Трябва ли психиатрията да се включи в здравното осигуряване и да има клинични пътеки за депресия, шизофрения и т.н.?

– Отдавна пледираме пред колегите в психиатричната гилдия, че трябва да има клинични пътеки за лечение на шизофрения, депресия, биполярно разстройство, защото това ще бъде стъпка за интегриране на психиатрията в общата медицина. Засега специалността е извън общата медицинска практика, в изолирани институции. Получава се една паралелна система с реформа в едната част – има създадени центрове за психично здраве, за психосоциална рехабилитация и паралелно съществува старата класическа институционална система на психиатричните болници. С уточнението, че връзката между всички тези звена – диспансери и болници, се разпадна и стана още по-зле. Така че, положението е много трагично. За съжаление, нашата гилдия е разединена. Има гласове, които казват, че трябва да има клинични пътеки по психиатрия, защото ще се гарантира едно ниво на качество, но те са недостатъчни.

– Да се върнем на профилактиката. Може ли да умират деца в 21 век, защото не е направена нужната имунизация?

– Слушах едно интервю на колега от инфекциозна болница, където се каза, че за съжаление това се случва и в Европа и в голяма степен се дължи на тези движения на майки срещу имунизациите. Една друга причина, според мен е, че в последно време има тенденция да се обединяват ваксините – 5-валентни, 6-валентни. Това е един удар за детето, като веднъж го натоварваш с няколко щама. Така може да има по-често странични реакции, които пък провокират движенията на майките против ваксините. Фармацевтичните компании трябва да помислят върху това да се спре тенденцията за обединяване на ваксините. Ние тук като хора, занимаващи се с популационни тенденции, пък трябва да убеждаваме хората, че трябва да се имунизират, за да не се върнат стари, забравени тежки инфекциозни заболявания.

Автор и източник: Лиляна Ламбева, https://clinica.bg/

Американската компания Volatile Analysis работи над нов, леснодостъпен тест за диагностика на рака – дъвка, съобщава порталът Tech Times.
Тя ще се използва за анализ на летливи съединения, отделящи се от туморите.

При дъвчене, химическите съединения в слюнката ще взаимодействат с дъвката, която благодарение на специфичен химически състав, ще открива наличието и концентрацията им в организма. Както отбелязват изследователите злокачествените образувания на различните органи отделят различни съединения, така че, с помощта на дъвката ще се установява дори видът рак от от който страда пациентът.

Компанията разработчик смята, че новият тест по слюнка ще може да се използва успешно вместо анализ на кръв и урина. Това е пореден научен опит в разработване на диагностика на рак на база летливи съединения. Други експериментални методи включват анализ на издишван въздух и дори диагностика с помощта на специално обучени кучета, които реагират при наличие на специфични съединения.

Източник: http://www.manager.bg