Захарният диабет е заболяване, определено като социално значимо поради високата честота на разпространение, което е с мащаб на световна епидемия. Заболяването е налице както във високоразвитите, така и в развиващите се страни, като около 80% от хората със захарен диабет живеят в страни с ниски и средни доходи. От него страдат над 360 милиона души. На всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се заболели – 70 000 са деца. Прогнозите към 2030 г. са засягане на над 500 милиона души. В България според статистиката от това заболяване страдат около 500 000 души или около 9 на сто, като недиагностицираните случаи са от 30 до 50% от заболелите.
Най-честите насочващи симптоми на състоянието са: повишена жажда, често уриниране, включително и през нощта, изразена умора, немотивирано отслабване на тегло, силен глад и то за сладки храни, замъглено зрение, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, много суха кожа, бавно зарастващи рани, повече инфекции от обикновено.
Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, свързано с намалена или липсваща способност на организма да произвежда необходимото количество инсулин – хормон, който контролира нивата на глюкозата в кръвта, или е налице нарушение в действието му. През годините класификацията на диабета претърпява динамични промени, но генерално се разграничават два основни типа диабет:
· Тип 1 – автоимунен (10% от случаите), който не може да бъде предотвратен и изисква прилагане на трайно инсулиново лечение
· Тип 2 – преобладаващият тип (над 90% от пациентите), който се причинява от инсулинова резистентност (клетките в организма намаляват чувствителността си към инсулина). Повлиява се от хранително-двигателен режим, в комбинация с прием на таблетни и неинсулинови инжекционни препарати.
По правило при децата по-типичен е първият тип, а при възрастните се развива основно вторият тип диабет. При повечето хората с диабет тип 2 липсват признаци на заболяването. Основен проблем са развиващите се късни усложнения на болестта, които могат да доведат до слепота, хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализа, ампутации на крайници, съдови усложнения – исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт.
„В нашата клиника се наблюдава тенденция към повишена честота на една хибридна форма на диабет – бавно развиващ се автоимунен диабет при възрастни хора (тип LADA), който е подвид на диабет тип 1, но има някои характеристики, с които наподобява и диабет тип 2. Разграничаването на автоимунен от неавтоимунен диабет при възрастни може да бъде предизвикателство за ендокринолога, а погрешното класифициране на двете форми може значително да повлияе оценката на разпространението и честотата им. В нашата клиника за една година са преминали над 900 пациенти със захарен диабет от различен тип“, коментира д-р Спаска Начева от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ “Свети Георги“ – Пловдив.
Международната диабетна федерация съобщава, че близо 70% от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени или забавени, ако човек съумее да спазва здравословен начин на живот – здравословна диета, повишена двигателна активност, отказ от тютюнопушене. Редовно ходене поне 30 минути дневно снижава риска от диабет с 35-40%. Изследвания категорично сочат, че промяната в начина на живот снижава риска от захарен диабет с 58%.
„Умението да се храниш здравословно е основополагаща част от контрола на диабета. Трябва да се подбират храни, които не предизвикват рязко покачване нивото на кръвната захар, т. е. храни с нисък гликемичен индекс: хляб от 100% пълнозърнесто брашно, овесена каша, грах и бобови култури, млечни продукти, зеленчуци и др. Белтъците и мазнините не влияят на кръвната захар, но могат да повишат телесното тегло и риска от сърдечносъдови заболявания. Необходимо е също да се ограничи и консумацията на солени храни, мазнини и алкохол. Важно е човек да се стреми да не преяжда и да чете етикетите на опакованите храни, който често съдържат скрити добавени калории, обикновено от захари или мазнини. За поддържане на добрия контрол на диабета е важно да се води дневник, в който да се записват резултатите от измерванията на кръвната захар, както и хранителните навици“, съветва д-р Начева.