Всеки, който е бил в болница, трябва да получи епикризата си в деня, в който е изписан. Това обясни пред БНР д-р Мария Петрова, адвокат по медицинско право.
Тя коментира случая на фалшива хоспитализация в столичната Първа градска болница, който беше разкрит от Здравната каса след сигнал от пациент, забелязал, че в досието му е записана оперативна процедура, каквато не е правена.
Изготвянето на медицински документи с невярно съдържание се е случило по време на първия локдаун на пандемията – през април 2020 година. Университетската болница е наказана с възстановяване на сумата от 650 лева. Във фалшификацията на документи е участвал тогавашният началник на УНГ клиниката проф. Веселин Павлов, който преди няколко месеца е бил освободен от работа.
Четири дни в Първа градска болница и оперативно отстраняване на лезия на средното ухо в УНГ клиниката забелязва пациентът в електронното си здравно досие през юли тази година. Хоспитализацията е направена в условията на извънредна епидемична обстановка, когато болниците бяха претоварени от пациенти с Covid и бяха разрешени само спешните операции. Според документите изпращащ лекар е проф. Веселин Павлов, а приемащ – д-р Боряна Сеизова.
Директорът на болницата проф. Цветомир Димитров обясни пред БНР, че в лечебното заведение са реагирали максимално бързо и адекватно.
„Освободих проф. Павлов след проверката. За реда на прием и лечение в клиниката отговаря завеждащият. Колежката, която също е участвала в приема, е наказана административно. Моето желание е да се освободя и от тази колежка. По този начин ще прекъснем тези нарушения.
Желая да се промени начинът на работа в клиниката. В момента има нов млад завеждащ, на който разчитаме. По принцип не бях доволен от работата на тази клиника“.
Той посочи, че се осъществява контрол.
„Имаме отдел, който работи в тази посока. Непрекъснато правим проверки. Стараем се да няма такива нарушения в нашата болница“.
Интересен казус и интересно непознаване на законите, посочи д-р Петрова.
„Някой, който съставя документ с невярно съдържание, за да може болницата след това да получи облага – т.е. парите от Здравната каса, е извършил документна измама. Това е тежко престъпление и прокуратурата трябва да се сезира“.
Тя посочи, че е изненадана и от факта, че дългогодишен директор на болница твърди, че е наложил административно наказание на свой служител.
„Той не е административно наказващ орган“.
Големият проблем с т.нар. фиктивни хоспитализации се появява, ако човек не реагира и не провери какъв е здравния му статус.
„Давате ли си сметка колко хора имат здравни застраховки, ипотечни кредити и как им се отразява това, че някой е решил да източи Здравната каса за тяхна сметка?! Вписва се в здравното им досие. Те се водят боледували различни заболявания, което може да се отрази както пред банките, така и пред застрахователните компании. Това е огромен проблем!
Не да търсим отговорност, след като нещата са се случили, а да предприемем достатъчно адекватни мерки, за да не допускаме подобни неща. Никой не си тръгва от лекар без амбулаторен лист и без да е подписал другото копие на амбилаторния си лист. Същото важи и за епикризата, за да избегнем такова източване на публичния ресурс. Здравната каса няма механизми да проверява дали това е реалния подпис“.
Има смисъл хората да подават такива сигнали, категорична е тя.
„НЗОК има право да прекратява договорите с конкретен изпълнител, когато констатира описана като извършена, но реално неизвършена дейност. Това може да се случи при второ нарушение. Така че, ако още веднъж за тези лекари се установи това, редно е в следващите две години да не могат да преглеждат здравно осигурени лица. Така те няма да са атрактивни за работодателите“.