Проф. д-р Златко Кълвачев, д.м.н., е вирусолог. Завършва медицина в Медицинска академия – София през 1980 г. Започва работа като военен лекар в Русе. От 1983 до 1986 г. е редовен докторант по вирусология във Военномедицинска академия, където успешно защитава докторска дисертация. В периода 1994-2001 г. работи като вирусолог в Института за научни изследвания в Каракас, Венецуела и ръководи лабораторията по вирусология.

През 2002 г. постъпва в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) като завеждащ на Лаборатория по молекулярна вирусология. Става доцент през 2003 г., защитава втора докторска дисертация (д.м.н.) през 2006 г., а през 2009 г. е професор.

От 2011 г. отново e на работа във ВМА като началник на Центъра за диагностика и анализ на вируси и вирози. През 2015-16 г. е началник на Лабораторията по клинична микробиология и вирусология на болница “Софиямед”. През последните години ръководи Лабораторията по вирусология в болница “Надежда” в София.

Професионалната му ориентация е в областите: бърза вирусна и рикетсиална диагностика, патогенеза на заболяванията, причинени от вируси и рикетсии, противовирусна терапия, нови вируси и др. Има признати специалности по вирусология и микробиология.

Проявява специален интерес по темите “вируси и рак”, “вируси и трансплантация на органи” и “вируси и репродуктивно здраве”. Специализирал е в Русия, Финландия, Индия, САЩ и др.

– Проф. Кълвачев, да започнем интервюто с добра дума за “лошите” вируси. Възможно ли е например вирусите да преборят рака и доколко основателни и оправдани са тези надежди?

– Да, възможно е! Що се отнася до т.нар. лоши вируси – този термин е ваш, журналистически: “страшни убийци”, “коронавирусът – враг №1” и още и още такива подобни. Да, вирусите причиняват болести, епидемии и пандемии открай време, още когато никой нищо не е знаел за тях. Но дайте да видим и ползите от тях – никак не са малко или незначими…

Първо, вирусът има свойството да навлиза в клетката, защото живее единствено и само вътре в нея. В този случай има два варианта: единият – той не разрушава клетката, а се интегрира там, в генома – стои си в клетката, понякога цял един човешки живот, както е при херпесните вируси.

В другия вариант, навлизайки в клетката, той я разрушава и унищожава. При първия вариант вирусите се използват като вектори в генната терапия на тежки заболявания. Вирусът може да се “накачи” образно казано, да се натовари, с някой полезен ген или лекарствена молекула и да се вкара в клетката.

Така се лекуват болести, които по друг начин не могат да се излекуват. И мога да дам много примери в това отношение, някои от които вече са факт – всички вектори в генната терапия са на базата на някой вирус. Дори може да се вкара ген, който да кодира производството на инсулин например.

Или да накараме клетката на ешерихия коли да произвежда инсулин. Но там проблемът е, че не може (засега) да се стандартизира, да дозира този инсулин, който би се произвеждал.

Другата, разрушителната способност на вирусите също може да се използва в наша полза – ако направим така, че вирусът да разрушава единствено и само раковата клетка. Ето ви още една възможност за терапия, която вече е набрала скорост. Нарича се онколитична вирусна терапия.

И на световния конгрес тази година се докладваха препарати, които са вече на пазара или са в процес на втори-трети стадий на клинични проучвания.

Тоест има вече на пазара поне шест-седем такива лекарства. Дотук станаха две добри неща от вирусите. Ето ви още едно: всеки бактерий си има вирус по него, вътре в него. Този вирус се нарича бактериофаг. Тези вируси по бактериите разрушават специфично всеки своя си хазяин.

По този начин може да се реши въпросът с антибиотичната резистентност, както и всички тези нежелателни явления от страна на антибиотиците и т.н. И всички тези методики въобще не са нови. Има ги от доста време, но по някаква причина, вие се досещате каква, не се развиват.

Има и още много примери, но достатъчно е само тези трите да се популяризират, в противовес на споменатите внушения “страшни убийци” и какво ли още не.

И още едно важно нещо: когато ги обявяваме за враг №1, какво ти е виновен вирусът, когато знаеш, че той причинява например т.нар. болести на мръсните ръце – ами мий си ръцете! Вирусът ли ти е виновен, когато ядеш полусурови мишки, прилепи, буболечки – все резервоари на куп вируси?

Всичко това ми напомня на една също толкова употребявана фраза: “дървото убиец”. Дървото си стои там, блъскат се в него, пияни и дрогирани, но го обявяват за убиец. Същата е историята и с вирусите. Дайте да виждаме във вирусите и възможността да ни бъдат полезни, защото ние, така или иначе, си живеем с тях, винаги сме живеели и ще продължим да живеем.

Мен дори ме съмнява дали, ако няма вируси, ще има и хора… Описано е цяло семейство ендогенни вируси, които са част от нас. Те се предават вертикално. И още нещо: 8% от човешкия геном е вирус и това е научно доказано!

– Това трябва ли да ни звучи стряскащо? И как се е получило така, че 8% от човешкия геном са вируси?

– То не се е получило, просто сега сме го разбрали с програмата “Човешки геном”, която беше проведена и завършена. Тогава се установи, че 8% от човешкия геном са вирусни гени. Друг е въпросът, че човек работи с 3-4% от генома си. С останалата част не се знае какво се случва.

Генетиците я обявиха за геномен боклук. Няма начин да е боклук, защото все за нещо върши работа. Това, че на нас не ни е ясно за какво служи, не е основание да я определяме като “боклук”, както не ни е виновен нито вирусът, нито дървото…

– Прочетох, че има българска следа в създаването на онколитични вируси…

– Да, има български учени, които разработват онколитични вируси. Единият от тях живее и работи в Хайделберг. По онколитичните вируси има програми и се работи активно от години. Знам, че тези наши учени са публикувани и търсени, уважавани, ценени. Определено има българска следа и най-вероятно тя ще е дебела.

Проф. д-р Златко Кълвачев

– А има ли онколитични вируси, които вече намират приложение в практиката при лечението на болни с рак?

– Има и те са много, като количество и като видове вируси, които се използват за тази цел – аденовируси, херпесни вируси и десетки други. Има клинични проучвания на цели групи, в които ясно и точно се казва колко болни са третирани, колко са преживели и как са се възстановили.

Това са все вируси, използвани реално, засега в клинични проучвания. Но скоро това ще се промени: така, както си купуваме аспирина например от аптеките, така ще имаме достъп и до такива лекарства.

Наскоро потърсих информация за един такъв вирус: около 200 долара струва един флакон. Ако можеш да излекуваш рака с пет флакона, за около хиляда долара, това на практика си е почти без пари. Напълно поносимо като цена, различно от лъчетерапията и химиотерапията.

Най-вероятно този вид терапия ще бъде като комбинация с другите. Но, ако можем да намалим облъчването и химиотерапията наполовина – знаете какво означава за черния дроб и за всички органи, какво по-добро от това?

Вирусите са толкова интересни, ако ги опознаем, те могат да ни служат! А самата вирусология е “млада” наука – на 125-130 години – има много още да учим, сигурен съм, че ще открием още невероятни неща. Досега съм разбрал, че вирусите са по-умни и от вирусолозите…

– Напоследък много активно се разпространява информация в интернет за коронавируса в Китай, че е генно модифициран – създаден е, за да се използва като биологично оръжие. Как ще коментирате това? Възможно ли е коронавирусът да е създаден с такава цел?

– И аз изчетох много внимателно тази информация в интернет, защото знаете, аз съм и военен лекар – работил съм точно във вирусологична военна лаборатория много години. Така, както ми зададохте въпроса, аз ви отговарям с въпрос: кажете ми, какъв е смисълът да правиш биологично оръжие от нещо, което ще има 1-2% смъртност?

Защото смъртността е такава от коронавируса. Ако се прави оръжие, то ще се направи така, че да е с поне 98% смъртност. Сега си отговорете сама на този въпрос.

– Защо коронавирусът се обявява за световна заплаха? Не са ли повече смъртните случаи от усложнения от обикновения грип всяка година?

– Първо, досега починалите може би наближават 2000

Обаче на мен са ми известни само 7-8 случая на починали хора извън Китай. Може да има и още трима, които не са ми известни, но това са единици. А по отношение на Китай информацията започва винаги с обявяване на новозаразените и общия брой на смъртните случаи.

Тези цифри последно достигнаха до 80-90 хиляди заразени и починали – 1800. Но там информацията спира. Защо не казват извън тези 1800 починали останалите до 90 хиляди заразени дали са се разболели и не са проявили клинична картина, тоест самоваксинирали са се.

А ако са се разболели, но не са починали, значи са били излекувани? Тоест имаме и лечение. И аз още при първите изявления по този въпрос казах, че като няма специфично лечение, не означава, че въобще няма такова. Напротив, има много добро лечение.

И да, от обикновения грип при шестмилионното население в България всяка година умират около 1000 души. Това е документирано, попитайте инфекционистите. А от тримилиардния Китай са починали 1800 човека. Да, лоша работа е да умреш, но хайде да погледнем истината в очите!

– Да продължим с една по-приятна тема – за антивирусните свойства на виното. Кои от тях са доказани научно?

– Да, отдавна, ама много отдавна има доказателства в научната литература, че основни съставки във виното – кверцетин и ресвератрол, имат не само антибактериално, но и антивирусно действие.

Практически срещу повечето такива респираторни вируси са доказани потискащите, инхибиторни свойства на виното. Основно най-разширените разработки всъщност са по отношение на СПИН. И там е доказано това действие.

А сега, понеже е модерно да се говори за коронавируси, доказано е и инхибиращото свойство на ресвератрола срещу тях. Беше публикувано специално проучване, което беше проведено във връзка с вируса на MERS, който дойде от камилите.

Показателен е примерът и с круизния кораб “Даймънд Принцес”, на който пътниците бяха поставени под карантина заради коронавируса. Те си поръчват и им доставят червено вино с дронове – мерло.

И на кораба засега няма починали от коронавируса, макар че там има доста заразени, някои от тях на възраст… Всъщност все още не могат да разберат как са се заразили толкова много хора там, при положение че са се затворили по каютите си – от трима-четирима станаха хиляди. Как се придвижва този вирус – по каналите или по аеросистемите?

Аз, ако съм на тяхно място, щях да пия мавруд. Но това си е тяхна работа.

– Има ли сортове вино, които са по-богати на тези вещества, които имат доказано антивирусно и антибактериално действие?

– Има цяла наука, цяло направление в медицината за лечебните свойства на виното – винотерапия. И то не отсега. В България поне аз знам за два центъра по винотерапия.

Едва ли марката е по-интересното и по-важното, когато говорим за лечебните свойства на виното. Най-важното е виното да е младо. Младото вино е пълно с антиоксиданти и притежава противовирусни свойства. Понеже аз съм от Асеновград, за мен това вино е маврудът.

– Къде е границата между здравословното пиене и пиянството? Каква е лечебната доза вино?

– Всички говорят за интелектуално пиене, тоест една-две стандартни чаши вино, със съответната храна, тъй като между пиенето и яденето има топла връзка. Хубавото вино се пие с хубава храна. Който го може, си го може! Това важи за всичко, включително и за пиенето на вино.

Иначе виното се прилага с лечебна цел и външно – има и вани с вино.

– Червеното или бялото вино е по-полезно?

– Има ли песен за бялото вино? Има само една и тя е: “Бяло, бяло вино, защо не си червено…”. А за червеното вино има много песни. И това не е случайно. Ако ще е вино, червено да е!

Винотерапия

Терминът “винотерапия” произлиза от гръцки οϊνος – oinos – вино и тherapia – лечение. Представлява метод за лечение посредством гроздови вина. Винотерапията е раздел от клиничната медицина и изучава свойствата на вината и тяхното влияние върху органи и системи на човешкото тяло.

Древните гърци вярвали, че виното е кръвта на бог Дионис. Терапевтичните и хранителните качества на виното са безспорни, затова е всепризнато от много страни по целия свят. На виното се приписва божествен произход.

Според легендите в Египет виното е донесено от Озирис, в Гърция и Рим от Дионис и Бакхус, в Армения – Ной, в Кипър – Сатурн. В древния епос има много доказателства за лечебния ефект на “напитката от Бога”. В Омировата Илиада се споменават имената на лекарите Махаона и Падалирия, които превързвали рани с превръзки, напоени с вино.

Червеното вино съдържа всички 20 аминокиселини, необходими за клетъчния метаболизъм и растеж, както и още 350 химикали.

Според известния френски лекар Луи Пастьор виното може да се разглежда като една от най-здравословните напитки.

Традицията да се пие вино по време на вечеря на много народи, производители на вино, не е случайна. Канелената киселина, която е част от виното, стимулира секрецията на чернодробните ензими и жлъчката.

Чрез този механизъм виното е сериозна помощ в усвояването на “тежка” храна и ускорява разграждането на мазнините. Многобройни проучвания показват, че виното забавя процеса на стареене, подобрява имунната система, нормализира функцията на сърдечносъдовата и нервната система.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: zdrave.to