Очаквах до 2013 г. да има фирма, която да е започнала да изгражда инфраструктурата за електронното здравеопазване. За съжаление нещата бяха спрени при идването на следващия здравен министър. Това каза бившият министър на здравеопазването Стефан Константинов пред БНР.
Думите му са по повод констатациите на Сметната палата за провал в изграждането на електронното здравеопазване.
„В системата все пак са направени много неща“, призна той.
„Ние имаме много от компонентите на електронно здравеопазване, които работят. Личните лекари използват компютърни програми. Там има медицинска база данни за техните пациенти, но ние нямаме интегрирана система, която да обедини всичко това, нямаме електронната рецепта, направление. Тези компоненти ни липсват. Нямаме достъпа, директния, на пациент към неговото досие в реално време. Тези работи, за да не се случват, Сметната палата дава общо взето много точен отговор. Тя показва изключително краткия живот и бързата смяна в администрацията“.
„Когато се сменя един здравен министър, обикновено следват най-надолу шефове на дирекции. Много пъти се стига до ниво експерти, преструктуриране. Всичко това забавя. Когато нямаме някаква ясна визия, която всички трябва да следват и всеки започва от нулата, или просто дори не иска да започне от никъде, ние наистина няма как да постигнем ефект. Наистина, за една година никой не трябва да разчита, че ще се намери някакъв изключително способен министър, който ще направи чудеса, да свърши неща, които не 10 години, а 20 години не са свършени“.
„Само да припомня, че още с пускането на Здравната каса, когато започна тя да функционира, имаше скандали. Поръчките за изграждане на електронното здравеопазване през годините са били за 9-10-12 милиона лева, което са относително малки суми, изтъкна Константинов. Проблемът по никакъв начин не е IT“, категоричен е той.
„Има много добри решения. Много държави са го направили. Аз съм бил и в Естония, за да почерпя опит, и видях как те са тръгнали с изключително малки средства спрямо някои други държави и докъде са стигнали. Тоест техническите решения на нас не са ни проблем. Аз съм се срещал, когато бях министър, с най-големите компании в света, а и в България – местните, и общо взето идеята как трябва да бъде конструирана системата електронно никога не е била проблем.
Проблемът е изцяло политически – да се вземе решение. Например концептуално кой трябва да я направи – Министерство на здравеопазването или Националната здравноосигурителна каса. Аз до ден днешен виждам едно лутане в един такъв простичък въпрос. За мен отговорът винаги е бил ясен, че администратор, основният, трябва да бъде министерството. Не само здравноосигурените хора имат нужда от електронно досие. Спешната помощ, която борави с неосигурени, също трябва да може да ползва едно такова досие, което, ако е зависимо изцяло от Здравната каса, в момента, в който човекът е със спрени права, най-вероятно няма да му се поддържа“, каза бившият здравен министър.
Според Стефан Константинов въвеждането на електронното здравеопазване би трябвало да е „лесна реформа“, тъй като по никакъв начин не касае политическите виждания на партиите и всички те са се изразили в подкрепа на нововъведението. Той обясни като лекар, че когато пациентите не носят медицинската си документация от други болници, те препредават думите на лекарите, но се налага дублиране на изследвания и работа отначало.
„Това е губене на време и средства, а често и ненужно разкарване на пациента“, обобщи той. Организацията на работа ще се подобри от електронното здравеопазване. Ще се подобри и сигурността в крайна сметка за пациента. Ще се улесни медицинският персонал, за да може той малко повече време да отделя на разговори с хората, а не да проверява в кое листче какво е написано.
Автор: Мая Йорданова
Източник: https://www.novini.bg/