Лечението с антибиотици винаги продължава точно определено време, независимо от подобрението при пациента, но всъщност то спокойно може да се спре, след като болестта отмине, и не е необходимо да се завърши целият курс. Това твърдят специалистите по инфекциозни болести от Медицинското училище Брайтън и Съсекс във Великобритания.
Според публикацията им в Британския медицински журнал, цитирана в „Гардиън“, да продължи да се пие антибиотикът без нужда е по-опасно. Това е широко разпространена практика, залегнала в стандартите и на лекарите, и на пациентите, която е била наложена с аргумента, че ако не се изпие достатъчно от лекарството, бактериите ще оцелеят, ще могат да се адаптират към него и ще станат по-силни и нелечими.
Според водещия автор на научния труд проф. Мартин Люулин обаче няма научни доказателства за възможна вреда от по-ранното спиране на антибиотичното лечение, но пък има за това, че ако се продължи повече от необходимото, се повишава нивото на резистентност на болестотворните микроорганизми.
Има такива болести, при които приемът трябва да е по-продължителен, отбелязва научният екип. Най-отчетливият пример е туберкулозата. Но повечето от останалите бактерии, причиняващи заболявания, могат да се намерят по ръцете на почти всички хора или по повърхността на почти всичко наоколо в общността и лесно се връщат отново в тялото – например стафилококус ауреус или ешерихия коли.
Бактериите разболяват човека, когато попаднат в кръвта или стомаха, обаче пътят им дотам през тялото може да е дълъг, а ако междувременно се пият излишно антибиотици, ще имат и повече време да мутират и да развият антибиотична резистентност.
Експертите подчертават, че няма достатъчно информация и научни изследвания по въпроса какъв е оптималният период на прием на антибиотици. Трябва да се вземе предвид, че той силно варира и от индивидуалните особености и здравословно състояние на пациентите, както и от това какви антибиотици са пили в миналото.
От Британското сдружение по имунология подкрепят колегите си с коментар, че няма логика хапче да се пие, щом нуждата от него вече я няма. Това е пряката причина за развиването на антибиотична резистентност, която се превръща в проблем със сериозни мащаби, изтъкват от там.
Тезата, че лечението трябва да се спре с изчезването на симптомите на болестта, всъщност датира още от 1999 г. в публикация в „Лансет“. Но научните среди, лекарското съсловие и здравните служби не са единни по въпроса.
От Кралския колеж на личните лекари изтъкват, че не биха препоръчали ранното спиране на лечението на пациентите си, защото курсовете не са случайни, а са специфични за всяко състояние и всеки медикамент. Освен това има и много такива, които са щадящо кратки. Например антибиотикът за инфекция на уриналния тракт се предписва за три дни, посочват джипитата.
Източник: http://www.dnevnik.bg