Почти едновременно две големи нови проучвания опитаха да оборят едно от притесненията на хората с добър апетит. Според изследване, публикувано в Европейския журнал по епидемиология, млечните продукти, дори и пълномаслените, нямат вреден ефект върху сърдечно-съдовата система, както отдавна се счита. Второто проучване – от Британския журнал по спортна медицина – отива още по-далеч и твърди, че наситените мазнини не само в млечните продукти, а и като цяло, са безобидни и не са причина за запушване на артериите, както също отдавна и масово се твърди.
Сирене на корем
Първото изследване е на учени от университетите в Рединг, Копенхаген и Вахенинген, които правят метаанализ на данните от 29 научни труда от последните 35 години за връзката между пълномаслените млечни храни и заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови болести. Анализът им обхваща информация за хранителните режими и здравето на над 930 хиляди души по света. От тях около 10% са починали от провеждането на проучванията досега и по около 3% са развили коронарна болест на сърцето или сърдечно-съдово заболяване.
Изводът, до който учените достигат, е че редовната консумация на сирене, кашкавал, масло, сметана, мляко или кисело мляко, независимо дали нискомаслени или пълномаслени, на практика не дава отражение върху това каква част от хората развитат болести на сърдечно-съдовата система. Затова характеризират млечната група храни като „неутрални“ за здравето.
За някои от продуктите учените открили дори обратна тенденция на популярното вярване, че са вредни, особено за заквасените. Оказало се например, че 10 г саламурено сирене на ден понижава риска от сърдечен удар или инсулт с 2%. Обаче за киселото мляко не се установила такава закономерност, макар и да се доказало като напълно безвредно.
Ползата от млякото като източник на калций и минерали за тялото е потвърдена, но притеснението при млечните продукти идва от високото съдържание на наситени мазнини и холестерол, за които се счита, че повишават риска от болести на сърцето и кръвоносната система. Изследователите от Великобритания, Дания и Холандия обаче са убедени, че това е заблуда, която кара хората да се ощетяват без нужда и без ефект.
Средиземноморска диета и разходка
Вторият анализ опитва да даде обяснение какво задръства и уврежда артериите, щом не са мазнините, както и какво може да се направи. Изследването е на специалисти-кардиолози от Великобритания и САЩ, отново на базата на стари проучвания по темата.
Според учените причината за натрупванията в артериите (атеросклероза) и истинската опасност за сърцето и мозъка – атеротромбоза – идват от хронично възпаление на съдовата система, което трябва да се овладее, за да се намали рискът от последващо влошаване. Това става само от начина на живот, а не от изключването на мазнини, смятат те.
Всъщност не само не отричат, а дори изтъкват ползите от мазнините, включително и наситените, за успокояване на системата. Според тях здравето на хората в риск може да се подобри със средиземноморска диета с много ядки, зехтин и риба, и редовно движение от поне 150 мин. ходене на седмица или 22 мин. на ден. Те цитират експеримент сред 7500 високорискови пациенти с различни сърдечно-съдови състояния, които при цялостна смяна на храненето и навиците за движение постигнали над 30% намаляване на опасността от инфаркт и инсулт.
Препоръчват подхода също и на хора с инсулинова резистентност и диабет тип 2, които също са предразположени към сърдечно-съдови проблеми.
Критика
И двете проучвания са посрещнати със скептицизъм, не само защото отричат нещо, което е широко прието, но и защото пренебрегват други научни изследвания в подкрепа на обратната теза.
Вторият анализ среща особен отпор в „Гардиън“ за това, че напълно омаловажава наситените мазнини и стари данни, показващи, че изключването им от диетата може да намали риска от сърдечни болести със 17%. Първият пък върви с уточнението, че е частично финансиран от организации на млечни производители, макар и авторите му да отговарят, че това няма отношение към научната дейност.
При всички случаи търсенето на здравословни или поне безвредни принципи в храненето в условията на съвременния свят продължава.
Източник: http://www.dnevnik.bg