5.2. Социално подпомагане

СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ видове и условия

Данъчни облекчения- ЗДДФЛ чл. 18.

– Финансово подпомагане В Агенция за социално подпомагане се приемат искания и се отпускат над 20 вида помощи и добавки / освен свързаните с майчинство /,с оглед състоянието “увреждане “- т.е. над 50 % и някои от тях- с оглед и материално положение.

Някои са описани по-долу ,а на сайта на Агенция за социално подпомагане може да се открие както пълния списък,така и допълнителни пояснения, формуляри и отговори на въпроси.

– Закрила при уволнение ,преместване, работни места Кодекс на труда- чл. 314. – 317 и чл. 325 ал. 1 и Наредба за трудоустрояване приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г.

От гледна точка здравословно състояние,социални аспекти са държавната грижа и подпомагане,извън здравноосигурителния модел и лечението . Тоест,не е задължително гражданинът да бъде здравноосигурен или да е пациент, а е достатъчна препоставката да е налице признак “увреждане “.

На тази база се извършват паралелно от една страна медицинска оценка, а от друга- социална оценка.

Регламентът на медицинската оценка е в Закона за здравето а на социалната-в Закона за интеграция на хората с увреждания.Съответните структури са ТЕЛК/териториални експертни лекарски комисии/ и АСП /Агенция за социално подпомагане / към Министерство на труда и социалната политика.

Има съществена разлика между понятията “увреждане “ и “трайно увреждане”

С § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е дадена легална дефиниция на понятието „човек с трайно увреждане“ за нуждите на този закон. По силата на този текст законовите предпоставки за наличието на трайно увреждане на лицето са две: на първо място анатомично, физиологично или психическо увреждане на човека, в резултат на което той е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможни за здравия човек, и на следващо място, степента на намалена работоспособност или намалената възможност за социална адаптация да е 50 и над 50 на сто, установено от органите на медицинска експертиза.

Разграничението е необходимо главно за преценка на правата и възможностите, предвидени в Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за прилагането му.

СЛЕДВА ПО ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ

12.12.2015 г. Асен Георгиев

1.ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. / окончателното облагане/(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението./авансовото облагане /

2.ПОДПОМАГАНЕ

Агенцията за социално подпомагане е органът ,който изпълнява ангажиментите на държавата по двата главни закона и правилниците за приложението им – Закон за социално подпомагане и Закон за интеграция на хората с увреждания. Подпомагане се извършва не само при наличие на увреждане,но и единствено с оглед доходите. Съществена разлика е,че при увреждания отпускането на помощи с оглед здравословно състояние,не се свързва с полагането на общественополезен труд .За хората с увреждания над 50 на сто не се изисква регистрация в бюрата по труда, и големината на собствено жилище не е от значение.

ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

Чл.2 (3) Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Чл. 5. (1) За изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика.

(5) Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции „Социално подпомагане“.

Чл. 12. (1) Социалните помощи са:

месечни;
целеви;
еднократни.

(2) Социални помощи се отпускат след преценка на:

доходите на лицето или семейството;
имущественото състояние;
семейното положение;
здравословното състояние;
трудовата и учебната заетост;
възрастта;
други констатирани обстоятелства.

(3) Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1.

(4) Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

ППЗСП

Чл. 16. (1) За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

(2) Еднократната помощ по ал. 1 до петкратния размер на гарантирания минимален доход се определя със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице.
Чл. 17 На лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение.

ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Чл. 42. (1) Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането.

(2) Добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за:

транспортни услуги;
информационни и телекомуникационни услуги;
обучение;
балнеолечение и рехабилитационни услуги;
достъпна информация;
наем на общинско жилище;
диетично хранене и лекарствени продукти.

(3) Индивидуалните потребности по ал. 1 се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(4) Общият размер на месечната добавка по ал. 1 се формира като сбор от средствата, определени по ал. 2.

(5) Добавката се отпуска по предложение на комисията по чл. 13, ал. 2 въз основа на социалната оценка.

(6) Добавката се отпуска въз основа на молба, подадена от правоимащия или от упълномощено от него лице.

(7) След преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й.

(8) Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от издаването й.

(9) Отказът за отпускане на месечна добавка за социална интеграция задължително се мотивира.

(10) Заповедта по ал. 6 се обжалва пред директора на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(11) Хората с трайни увреждания, настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец, нямат право да получават добавката по ал. 1 за периода на престоя си в тях.

(12) Вземанията на лицата за месечни добавки за социална интеграция се погасяват в срок три месеца считано от края на месеца, за който се отнасят.

(13) Определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона

1. По смисъла на този закон:

„Увреждане “ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.
„Човек с трайно увреждане“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

СПИСЪК НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ УСЛУГИ ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ АСП

Информиране, консултиране и насочване на гражданите във връзка с дейностите в областта на социалните и семейните помощи, социалните услуги, месечната добавка за социална интеграция, целевите помощи, безплатни винетни стикери за хората с трайни увреждания, осигуряване правата на военноинвалидите и закрила на детето.
Вписване в Регистър на физическите лица, регистрирани по търговския закон, и на юридическите лица, които могат да предоставят социални услуги.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна социална помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на целева помощ за заплащане на наем на общински жилища по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ за издаване на лична карта по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ за покриване на разходите за лечение в чужбина по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и издаване на заповед.
Издаване на удостоверения на хора с увреждания за безплатно пътуване с железопътния транспорт в страната два пъти в годината – отиване и връщане.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ при бременност по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на близнаци до навършване на една година по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка (осиновителка) студентка учаща в редовна форма на обучение по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна целева помощ за ученици по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за възстановяване на разходи на многодетни майки за безплатно пътуване с железопътния и автобусен транспорт в страната веднъж в годината – отиване и връщане по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за извършване на социална оценка по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за ползване на информационни и телекомуникационни услуги по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за обучение по реда на правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за достъпна информация по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за задоволяване на основни жизнени потребности – наем на общинско жилище по реда на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на целеви помощи за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления или съоръжения и издаване на заповед.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна целева помощ в размер на 600 лв. За преустройство на жилище на хора с трайни увреждания.
Приемане на молби – декларации за отпускане на еднократна целева помощ на лица с трайни увреждания за покупка и/или приспособяване на лично моторно превозно средство в размер на 1200 лв.
Приемане на молби – декларации за отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07/5 от 16.05.2008 г. на Министерство на труда и социалната политика и издаване на заповед.
Приемане на документи за включване и участие в дейността „Личен асистент” на Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” и издаване на заповед.
Приемане на заявления-декларации за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лицата и семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища.
Приемане на молби за отпускане на месечна целева помощ за телефонни услуги по реда на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и издаване на заповед.
Приемане на молби за отпускане на целева помощ за безплатно пътуване два пъти в годината – отиване и връщане с автомобилния транспорт в страната по реда на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и издаване на заповед.
Приемане на документи за ползване на услугата “Социален асистент” по Националната програма “Асистенти на хора с увреждания”
Издаване на служебна бележка, удостоверяваща, че лицето е на социално подпомагане
Издаване на служебна бележка за получени суми по видове социални помощи.
Приемане на молби – декларации за издаване на удостоверения на многодетни майки за безплатно пътуване с железопътния и автобусен транспорт в страната веднъж в годината – отиване и връщане по реда на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца и издаване на заповед.
Издаване на служебна бележка за получени: месечна добавка за социална интеграция; целеви помощи за социална интеграция; безплатен винетен стикер; месечни целеви помощи за телефонни услуги за военноинвалиди и безплатно пътуване 2 пъти в годината – отиване и връщане с автомобилния транспорт в страната за военноинвалиди.
Издаване на служебна бележка на хора с трайни увреждания за посещение в държавна институция (РДСП, ДСП), във връзка с плащане на целева помощ.
Приемане на молби и документи за ползване на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности, и издаване на заповеди.
Приемане на заявления от кандидат-осиновители за вписване в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.
Кандидатстване за утвърждаване на доброволни и професионални приемни семейства и издаване на заповед.
Приемане на молби за настаняване на деца в семейство на роднини или близки и издаване на заповед.
Настаняване на деца в специализирани институции за предоставяне на социални услуги и издаване на заповед.
Приемане на сигнали за наличие на деца в риск – устни, писмени, сигнали по електронен път и др.
Приемане на молби-декларации за отпускане на еднократна помощ за превенция на изоставането, за реинтеграция на дете, за отглеждане при роднини и близки и за дете, настанено в приемно семейство.
Приемане на молби-декларации за отпускане на месечни помощи и средства за дете, настанено за отглеждане при роднини и близки и за дете, настанено в приемно семейство.
Приемане на молби за изготвяне на становища до дежурен съдия относно интересите на детето, във връзка със сделки, касаещи имущество и влогове.
Обработка на документи от институциите за социално подпомагане в ЕС.
Обработка на документи от дирекциите на ДСП в страната.

Заплащане диагностика и лечение на здравнонеосигурени лица по реда на ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.

ИЗВАДКИ ОТ САЙТА НА МТСП

Кой има право на месечна добавка за социална интеграция и на каква?

Право на месечна добавка за социална интеграция имат хората с трайни увреждания. „Човек с трайно увреждане“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, хората с трайни увреждания ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка. Потребностите на лицето от рехабилитация, обучение, трудова заетост и професионална реализация, социални услуги, социално включване се преценяват от консултативна комисията определена от директора на дирекция „Социално подпомагане“. За да получите подробна информация за правата си, моля обърнете се към дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес.

Имам ли право на безплатна винетка и къде се подават документите?

Съгласно чл. 10 в от Закона за пътищата, лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил – негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика. За да получите винетка е необходимо автомобила да бъде собственост на лицето с увреждане или да е в режим съпружеска имуществена общност. Документи се подават в дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес.

Как и кога мога да получа целева помощ за закупуване на помощно средство?

Целева помощ за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления или съоръжения се отпуска въз основа на молба-декларация, подадена до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния му адрес от лицето с увреждане, от негов законен представител или от упълномощено от него лице. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице в срок 10 дни след подаване на молба-декларацията издава заповед, с която отпуска или отказва помощта. Целевата помощ за покупка и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца на съобщаване на заповедта. Допълнителна информация, можете да получите в дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес.

Хората с увреждания имат право на интеграционни добавки, ако не надвишават определен доход.

Не е вярно. Хората с трайни увреждания имат право на месечни добавки за социална интеграция по Закона за интеграция на хората увреждания, без оглед на дохода. Разбира се, потребностите на лицето от рехабилитация, обучение, трудова заетост и професионална реализация, социални услуги, социално включване се преценяват от консултативна комисия, определена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес.

Децата с увреждания нямат право на винетен стикер за автомобил.

Това твърдение не е вярно. Съгласно чл. 10 в от Закона за пътищата от заплащане на винетна такса се освобождават лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Необходимо е автомобила да е собственост на детето или единият от родителите.

3. Кодекс на труда- работни места,преместване, закрила при уволнение

Чл. 314. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.
Чл. 315. (1) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

Чл. 317. (1) Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

(2) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя – да не го допуска до тази работа.

(3) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

(4) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.

Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

НАРЕДБА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г.

Раздел I.
ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА ЛИЦА С НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец, а ЛКК – до 6 месеца. Този срок може да бъде продължаван от ЛКК след контролен преглед, като на всеки 2 години подлежащият на трудоустрояване работник или служител се изпраща на ТЕЛК, която се произнася по работоспособността му. Ако лицето не е възстановило работоспособността си и не е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се връща на ЛКК за продължаване на трудоустрояването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) При вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участвуват предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители на работодателя, а при издаване на предписание за трудоустрояване на член-кооператор в производствена кооперация – представители на управителния съвет, които също подписват предписанията за трудоустрояване от лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Предписанията за трудоустрояване от лекуващия лекар и ЛКК се издават до 7 дни от деня на прегледа. Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в срок до 20 дни от датата на постъпването на документите. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е до 10 дни.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) За всички освидетелствани и преосвидетелствани лица, които работят и на които ТЕЛК (НЕЛК) е установила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се изпраща експертно решение до работодателя, до лицата, до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) и до Националния център за здравна информация.
Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Във всяко предприятие се създава комисия по трудоустрояване в състав: председател – ръководителят на предприятието, и членове – представителите на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина, която обслужва предприятието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Комисията по трудоустрояването определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 от Кодекса на труда (КТ). Списъкът на местата се съхранява в предприятието. Преписи от него се изпращат на службата по трудова медицина и при поискване – на здравния орган, който осъществява трудоустрояването.

(3) В предприятието се води дневник за регистриране на трудоустроените лица.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Предприятието е длъжно да вземе всички необходими мерки за приспособяване на работните места, определени за лица с намалена работоспособност.
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) При спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Решението или отказът на здравния орган да се произнесе в случаите по ал. 1 и 2 може да се обжалва пред съответния орган по експертизата на работоспособността.
Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Когато работникът или служителят е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването и се връща на нея, след като работоспособността му се възстанови.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Когато трудоустроен за неопределено време възстанови работоспособността си, работодателя го премества с негово съгласие на друга подходяща работа. Ако той не приеме предложената му работа, може да остане на същата работа до явяването на работник или служител, подлежащ на трудоустрояване.
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) (1) По този раздел се трудоустрояват и лицата с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, които не работят. Тези лица могат да се регистрират в бюрата по труда по постоянния или настоящия адрес и се насочват към работодатели, които са заявили, че желаят да приемат на работа лица с намалена работоспособност.

(2) На трудоустрояване подлежат и лицата с намалена работоспособност без определен процент трайно намалена работоспособност, които не работят. Те се освидетелстват от ЛКК, която определя противопоказните условия на труд.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Когато работник или служител, трудоустроен за определен срок, с трайно намалена работоспособност до 50 на сто получава на новата си работа по-ниско трудово възнаграждение от трудовото възнаграждение за предишната си работа, той има право на парично обезщетение в размери, определени в Кодекса за задължително обществено осигуряване .

Раздел II.
ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННИ РАБОТНИЧКИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛКИ И НА РАБОТНИЧКИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛКИ-КЪРМАЧКИ

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Бременните работнички или служителки и работничките или служителките-кърмачки се трудоустрояват от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната
Чл. 9. Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Местата за трудоустрояване на бременните работнички или служителки и на работничките или служителките-кърмачки се определят от комисията по чл. 2 като в състава й се включват и лекар – представител на Хигиенно-епидемиологичния и-т и лекар акушер-гинеколог. Комисията определя ежегодно, но не по-късно от края на януари, подходящи места за трудоустрояване на бременни работнички или служителки и на работнички или служителки-кърмачки.
Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Трудоустроените на друга работа бременни работнички или служителки и работнички или служителки-кърмачки запазват работата, която са изпълнявали преди трудоустрояването им.
Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Когато трудоустроената бременна работничка или служителка или трудоустроената работничка или служителка – кърмачка, получава на новата си работа по-ниско трудово възнаграждение от трудовото възнаграждение за предишната си работа, тя има право на парично обезщетение в размери, определени в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Раздел III.
СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ТРУДА НА РАБОТНИЦИТЕ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИТЕ С НАД 50 НА СТО ЗАГУБЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Трудът на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност в специализираните предприятия, цехове и звена за лица с намалена работоспособност се нормира и заплаща по норми и разценки за здрави работници или служители.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Когато за даден вид работа няма норми за здрави работници или служители, те се изработват по аналитичен метод чрез наблюдения върху труда на работниците или служителите с над 50 на сто загубена работоспособност и със съответна корекция се превръщат в норми за здрави работници или служители.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) При надомна работа трудовите норми, съставени за цехови условия на труда, могат да се прилагат с коригиращи коефициенти К до 1,20 върху нормите за време или К до 0,8 върху нормите за изработка съобразно различието в организационно-техническите условия. Конкретният размер на коефициента се определя от ръководителя на предприятието, към което се числи звеното, по предложение на комисията по рехабилитацията.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 47 от 1990 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) На трудоустроени работници или служители с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност освен изработеното по трудови норми и разценки за здрави работници или служители се заплаща допълнително месечно възнаграждение, чийто размер зависи от степента на намалената работоспособност, както следва:

с над 90 на сто трайно намалена работоспособност – от 40 до 60 на сто;
със 71 до 90 на сто трайно намалена работоспособност – от 30 до 50 на сто;
с 50 до 70,99 на сто трайно намалена работоспособност – до 30 на сто.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Размерът на допълнителното възнаграждение по предходната алинея в зависимост от степента на намалената работоспособност се определя в проценти поотделно за всяко лице при постъпването му на работа от комисията по рехабилитация в предприятието, включително и за лицата, гледащи лица с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, включително деца на възраст до 16 години с над 90 на сто трайно намалена работоспособност (социална адаптация).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 и 2 се изплаща от средствата за рехабилитация и влиза в брутното трудово възнаграждение.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 47 от 1990 г.) (1) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 на предходния член се изчислява:

(изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) за работещите в предприятието – в процент от месечната заплата за действително изработеното време;
(изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) за работещите надомно – в процент от условната месечна заплата. Условната месечна заплата се получава, като възнаграждението за изработеното за месеца по норми и разценки за здрави работници или служители се разделя на дневната ставка, намалена с процента на загубената работоспособност и получените работни дни се умножават по дневната ставка.

(2) В размера на месечното възнаграждение, според изработеното се включва и полученото от надомниците възнаграждение за получаване в предприятието на суровини, материали, полуфабрикати, заготовки и др. и за предаване на готовата продукция в предприятието.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) При работа по колективни трудови норми средното изпълнение на трудовите норми заедно с процента на намалената работоспособност се отчита:

(изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) при колективи от работници или служители попадащи в една и съща група, определена с чл. 13, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – средното изпълнение на трудовите норми от колектива заедно с индивидуалния процент на намалената работоспособност;
(изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) при колективи от работници попадащи в различна група по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – средното изпълнение поотделно за работниците или служителите от всяка група заедно с индивидуалния процент на намалена работоспособност.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) На новоприетите работници или служители с над 50 на сто загубена работоспособност, които не изпълняват определените им трудови норми, се заплаща основното трудово възнаграждение, но за не повече от 3 месеца. След този период те получават трудово възнаграждение според изработеното и допълнителното възнаграждение за намалена работоспособност по чл. 13.

(2) По реда на предходната алинея се заплаща и на новоприетите работници или служители с над 50 на сто загубена работоспособност през времето на задължителното обучение, но за не повече от 3 месеца.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Във всяко специализирано предприятие за трудоустроени работници или служители се образува комисия по рехабилитацията в състав: председател – длъжностно лице от предприятието, определено от неговия ръководител, и членове – органа по безопасност и здраве при работа, представител/представители на работниците и служителите (а за ТПК на инвалиди – председателят на комисията по социалната дейност), обслужващият лекар и социалният работник или служител. При необходимост ръководителят на предприятието може да включва в състава на комисията и други длъжностни лица от предприятието.

Раздел IV.
ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА ЗДРАВИ ЛИЦА, СЕРОПОЗИТИВНИ КЪМ ВИРУСА НА СИНДРОМА НА ПРИДОБИТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (СПИН)

Чл. 18. Трудоустрояването на здрави лица, серопозитивни към вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), има за цел да предотврати неблагоприятното въздействие на фактори на работната среда върху тяхното здравословно състояние.

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Предписания за трудоустрояване на здрави лица, серопозитивни към вируса на СПИН, се издават от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) трудоустрояват лицата, като определят здравните противопоказания за изпълнение на възложената им работа.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Предписанията за трудоустрояване се изпращат до работодателя.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Предприятието е длъжно незабавно да вземе необходимите мерки за трудоустрояване на здравите лица, серопозитивни към вируса на СПИН, като ги настанява на работни места без наличие на определени от ТЕЛК (НЕЛК) здравни противопоказания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) При спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно наличието на подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието.

(3) При отказ на здравния орган да се произнесе заинтересуваната страна може да отнесе спора пред по-горестоящия компетентен здравен орган.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) По този раздел се трудоустрояват и здравите лица, серопозитивни към вируса на СПИН, които не работят. Тези лица се регистрират в съответното бюро по труда и се настаняват по тяхна молба на подходяща работа.

Преходни и Заключителни разпоредби

4. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 316, ал. 2 и § 121 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
6. Контролът по изпълнението на тази наредба се възлага на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на финансите, които дават указания за решаване на възникнали въпроси по нейното прилагане съобразно своята компетентност.

ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Share this: