Нищо не предизвиква по-голяма благодарност в погледа на пациента, отколкото облекчаването на болката му, каза д-р Брънзалов
Хроничната мигрена засяга 2% от населението и настъпва години след началото на заболяването. Диагностичните критерии включват 15 и повече дни с мигрена в месеца, от които поне 8 реални мигренозни пристъпа. Всеки пристъп води до 2 дни отсъствие от работа, което прави средно по 8 дни месечно. Това каза в презентацията си председателят на Българското неврологично дружество акад. Иван Миланов по време на форума „Болката – съвременни подходи за диагностика и лечение“, организиран от дружеството и в. „Капитал“.
„Мигрената е болест с ясна функционална увреда и генетично предразположение, която засяга повече жените. В основата й е нарушена възбудимост на невроните“, обясни той. Диагнозата на по-разпространения тип мигрена без аура се базира на международно признати критерии, сред които продължителност на пристъпа от 4 до 72 часа, гадене и повръщане; засилва се от физическа активност, непоносимост към светлина и шум и др. Мигрената с аура протича с предшестващи главоболието симптоми като зрителни, звукови и други.
Поради нарушено кръвоснабдяване в мозъка хроничната мигрена води до мозъчни увреждания, които се установяват с ядрено-магнитен резонанс, каза още проф. Миланов и даде пример с магнитния резонанс на медицинска сестра, страдала от мигрена повече от 20 години и
погрешно диагностицирана с множествена склероза
„Уврежданията на мозъка, които се виждат на резонанса, са причина за погрешната диагноза. Те обаче са резултат само и единствено от мигрената“, обясни проф. Миланов. Той беше категоричен, че главоболието не се лекува с аналгетици. Напротив – злоупотребата с тези медикаменти също е причина за главоболие. За лечението на мигрена се използват медикаменти от групата на триптаните и новата група гепанти. Необходимо е и профилактично лечение, ако пациентът има 2 и повече пристъпа месечно, обясни специалистът.
За разлика от мигрената, по-често срещаното тензионно главоболие е двустранно, с лек до умерен интензитет на болката, която е стягаща като каска, а пристъпът продължава от 30 минути до 7 дни. Това каза д-р Васил Тодоров, дм, началник на отделението по невродегенеративни заболявания към Клиниката по невродегенеративни и периферно-нервни заболявания в „Св. Наум“.
Тензионното главоболие е най-честото първично главоболие – 78% от популацията е изпитвала епизоди на тензионно главоболие. 42% са имали нечесто епизодично главоболие – по-рядко или веднъж месечно, 24% често епизодично – до 15 дни на месец, 10% са с главоболие всяка седмица и 2% с хронично главоболие – над 15 дни на месец. Главоболието може да се срещне във всички възрасти, но пикът е във възрастовата група между 30-39 г., а най-честата възраст на началото му е 25-30 г. Засяга малко по-често жените, отколкото мъжете. Предразполагащи фактори за главоболие са стрес, депресия, тревожност, физическо пренапрежение, продължително поддържане на неправилна поза, сънна депривация, развитие на повишен тонус и чувствителност на перикраниалните мускули, дълготрайното мускулно напрежение – релативна исхемия поради компресия на малките кръвоносни съдове и образуване на метаболити. Лечението е симптоматично – при пристъп, и профилактично, като обаче се избягва честата употреба на обезболяващи.
Основните принципи на болката представи доц. Десислава Богданова, дм, началник на Клиниката по невродегенеративни и периферно-нервни заболявания в МБАЛНП „Св. Наум“.
„Болката е комплексно явление, има емоционални, поведенчески аспекти.
В неврологията тя е основно два типа: невропатна и ноцицептивна, (която се проявява при нараняване на ненервни тъкани, например хирургичната, при възпаление, фрактури и др.) Най-често срещаните болки са от първия тип, които засягат невро-сензорната тъкан например при диабетна или друг тип невропатия или след инсулт“, обясни доц. Богданова.
Острата болка, която трае до един месец, до голяма степен има защитни функции за организма. Лечението обичайно е с неспецифични нестероидни противовъзпалителни, които трябва да се прилагат внимателно, до 10 дни. Хроничната или невропатна болка е свързана с увреда на нервната система, вреди на здравето и влошава качеството на живота. Такива пациенти имат нарушения на съня, понижена работоспособност, тревожност, депресия, а често и злоупотребяват с медикаменти. Невропатната болка се лекува основно с антиепилептични медикаменти и определени видове антидепресанти.
„Болката е медицински, личен, а и социален феномен, който показва кога нещо е повредено. Коремната хирургия много експлоатира феномена болка, която е голям носител на информация. На коремните хирурзи им е забранено да правят обезболяване и да маскират проблема, за да не се забави лечението. По аналогия със социалните процеси ще кажа, че нашето общество и професионалните съсловия в здравеопазването сякаш избират феномена „маскиране на здравната болка“, но дали отлагането на правилните решения е в наш общ интерес? Системите трябва да бъдат обновявани и рестартирани на всеки 7 години, а знаем нашата здравна система откога не е истински реформирана“, каза при откриването на форума доц. Антон Тонев, съветник на здравния министър.
„Нищо не предизвиква по-голяма благодарност в погледа на пациента, отколкото облекчаването на неговия болков синдром, независимо от какъв произход е болката“, заяви д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз.
По думите на маг.-фармацевт Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз,
болкоуспокояващите са лекарствата, за които пациентът в аптеката не пита колко струват,
имат ли странични ефекти, а иска веднага да реши проблема си. „Много често пациентът идва в аптеката още преди да е отишъл на лекар, затова ролята на фармацевта е, освен да помогне за облекчаване на болката, но и да обясни до какво води хронифицирането на болковите състояния. Обезпокояващо е предвиденото в един законопроект – болкоуспокояващи да се продават от автомати, безконтролно“, каза той.
„Болката е полезен спътник в живота ни, защото ни предупреждава за бъдещо нараняване. Понякога обаче тя идва и остава, както е с мигрената. Като общество имаме леко пренебрежително отношение към болката и това намира отражение в здравната система. Макар да има сериозен напредък в разбирането на мигрената, това не е отразено от нашето здравеопазване. НЗОК не отчита мигрената като заболяване, което трябва да получи домашно лечение“, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ArPhaRM).
Председателят на Алианса на хората с редки болести Владимир Томов също подчерта, че болката се дели на физическа и социална. „Трябва да се обърне внимание комплексно на проблема, защото не само реимбурсирането на медикаменти ще подобри състоянието на пациентите – необходимо е да се включи и профилактика, и рехабилитация, и адекватно лечение“, каза той.