След изтичането на гратисния период от три месеца и половина, от 1 април лекарите изписват антибиотици само с електронна рецепта.
Вече издадените хартиени рецепти ще бъдат валидни и могат да се изпълняват в аптеките до 30 дни.
За да получи рецептата си, пациентът трябва да каже ЕГН-то си и датата на изписване. Това е т. нар. двуфакторна защита върху рецептата. Оттам нататък се зарежда лекарското предписание и фармацевтите могат да видят дозировката.
Друга важна промяна, която засяга пациентите и влезе в сила от началото на този месец е това е че 56 лекарства за сърдечно-съдови заболявания вече са безплатни. Здравната каса поема 100% от цената за една разновидност на лекарствата, съдържащи 52 активни вещества, които са включени в позитивния лекарствен списък. В списъка са включени и всички 407 дозировки и търговски наименования на тези 52 активни вещества, които притежават разрешение за употреба в страната.
От 1 април е в сила и удължената с 15 дни забрана за износ на инсулинови лекарства и на антибиотици за деца.
„Електронните рецепти за антибиотици бяха въведени за пръв път през октомври 2023 г., но не се забелязва развитие оттогава, освен подобрения за преноса на данните от страна на софтуерните фирми. Иначе още получавам обаждания от аптеки, че не виждат съответното предписание„, коментира пред БНР-Радио София д-р Георги Миндов – председател на Контролната комисия на софийските общопрактикуващи лекари.
Колкото до медикаментите за сърдечно-съдови заболявания, по думите на д-р Миндов някои от лекарствата в дадена група не могат да бъдат открити и пациентите не могат да ги получат, дори и да са най-евтини. Освен това списъците не се актуализират своевременно. Другите, чиято цена се намалява, не могат да бъдат предписани в комплект на една електронна рецепта.
Това отнема време на лекаря, на пациентите и на фармацевтите.
„Чакането и разкарването компрометират добрата идея. Заради бъговете и дори блокирането понякога, системата генерира минуси. Дори обслужването става по-бавно“, коментира общопрактикуващият лекар.
Предимствата на електронните рецепти открои маг. фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
„Първо: Електронната рецепта не може да бъде загубена. Остава следа кой кога и какво е предписал. Второ: Електронните рецепти дават възможност да има една обективна истина, а не просто твърдение на това какво се предписва, какво се отпуска, придържа ли се пациентът към терапия? Става ясно и колко от рецептите остават неизпълнени. И дали защото ги няма в наличност. Всякакви анализи могат да бъдат правени само при електронни рецепти.“
По думите на маг. фарм. Маринов в началото е имало проблеми, но са направени подобрения в системата. Беше дадена възможност за т. нар. еквивалентна замяна (може да се даде друга/и разфасовки), която многократно така улесни достъпа на пациентите до терапия.
„Държа да отбележа, че напълно платени, 100% реимбурсирани са само 56 лекарства, при останалите стотици пациентът ще усети съществено намаление на доплащането. Касата заплаща напълно само референта, тоест най-евтиния продукт в групата.
Но преди върху тези лекарствени продукти, когато не са 100% реимбурсирани от касата, аптеката е имала надбавка, тоест се е формирала някаква печалба. Сега аптеките ще ги отпускат на практика на цената, на която ги получават от търговеца на едро и ще чакат 1 месец здравната каса да им възстанови тези пари. По този начин аптеката допълнително допринася за това пациентът да плаща по-малко.“