Проф. Яна Симова – изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт и началник на клиниката по кардиология на високотехнологичните болнични комплекси „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас и председател на Сърдечносъдовия отдел на Европейската Медицинска Агенция (ЕМА) по регулация на медицински устройства
„Сърдечносъдовият отдел на Европейската Медицинска Агенция (ЕМА) по регулация на медицински устройства е еквивалент на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ и идеята е да се получават одобрения на по-високо ниво от лекарски групи от експерти, както на лекарства, така и на медицинските устройства.
Целта е да се направи една по-добра регулация на медицинските устройства, които получават одобрение за употреба при хора. Аз съм първата българка председател на Сърдечносъдовия отдел с три годишен мандат. Европейската Медицинска Агенция (ЕМА) по регулация на медицински устройства беше създадена 2020 г. и тогава ме поканиха да бъда експерт към нея с първия мандат и в края на втория мандат получих известие, че съм избрана за председател на Сърдечносъдовият отдел, съобщи за БНР проф. Яна Симова, изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт.
„Има огромен напредък в регулацията на всички устройства за сърдечно-съдовата система и циркулацията. Науката върви много напред и се създават много иновации, а работа в Сърдечносъдовия отдел е предизвикателство, като всеки едни от нас излиза извън „зоната си на комфорт“, като нито един от нас не може да бъде в конфликт на интереси.
Това са иновациите в медицинските устройства, които се имплантират в нашите съдове – от главата до петите – мозък, сърце, електрофизиология, кардиохирургия, инвазивна кардиология, съдова хирургия.
А всеки едни от тези съдове много лесно може да се увреди от холестерола, затова тези медицински устройства, които са насочени към лечение на сърдечно-съдовата система са изключително актуални, иновациите са на много високо ниво и работата на експертите в тази група е много отговорна, интересна и предизвикателна, поясни още проф. Симова.
„Сърдечно-съдовите заболявания са номер 1 за смъртност в целия свят. Близо 18 млн. души годишно умират в резултат на сърдечно-съдови заболявания. Симптомите на високото кръвно и холестерола не се усещат и затова ги наричат „тихите убийци“.
Данните сочат, че само от високият холестерол годишно загиват 2,6 млн. души по света. И тези хора най-често не знаят, че имат висок холестерол.
Високият холестерол кой е – ако приемем, че средната стойност на общия холестерол за западните популации е 5,2 милимола на литър. Въпреки това половината от хората на 50 г. вече имат атеросклероза по съдовете. А нали искаме да живеем по-дълго, да живеем до 100 – значи тези стойности вече не можем да ги приемаме като физиологични.
Всъщност ние хората и животните сме програмирани да имаме много по-ниски стойности на общия и лошия холестерол. Вътреутробно ние имаме три пъти по-ниски нива на общия и лошия холестерол. След раждането, благодарение на кърменето холестеролът на кърмачетата и на животните се повишава. Когато те се отбият, обикновено при животните, хорестеролът се връща до нива близки до тези преди раждането.
При хората обаче не е така, холестеролът не се връща на нивото от вътреутробното развитие. Той започва да се повишата от начинът на хранене и начин на живот, поясни за БНР проф. Симова.
„Причините за високите нива на LDL-холестерола или лошия холестерол могат да са придобити или генетични, разказа проф. Яна Симова.
Проф. Симова поясни, че сред придобитите това са начинът на живот – висок прием на мазнини и алкохол, тютюнопушене, липса на физическа активност. Заболявания като хипотиреоидизъм, бъбречно заболяване или диабет. Определени лекарства като кортизон, хормонални добавки или някои лекарства за сърце.
Сред генетични форма едно от най-често срещаните заболявания е т.нар. „фамилна хиперхолестеролемия”. При това заболяване много високи нива на LDL-холестерол в кръвта се наблюдават в млада възраст, което води до преждевременно стеснение на кръвоносните съдове. Силното стеснение на кръвоносните съдове намалява кръвотока и води до последици като инфаркт и инсулт в ранна възраст.
