Антимикробна резистентност и недостиг на медицински специалисти – основни предизвикателства в Европа

Андреа Амон

Антимикробната резистентност спрямо антибиотици и недостигът на медицински специалисти са двете основни предизвикателства, за които трябва да се работи сериозно в Европа. Това каза в интервю за БНР директорът на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията доктор Андреа Амон. И още за това доколко е опасен в момента коронавирусът, както и защо футболни звезди може понякога да са по-подходящи от лекарите при информиране на обществото за ваксини или болести – интервю по тези теми с Андреа Амон.

По-добре подготвен ли е Европейският съюз след пандемията на Ковид-19 да реагира при рискове за общественото здраве и дори следваща пандемия? 

Мисля, че научихме много уроци за това какво можем да направим, какво не се получи и какво проработи. Но с цел да бъдем наистина по-добре подготвени, трябва да направим промени в здравните системи, в плановете за подготовка, а това ще отнеме време. Това са промени по отношение на сътрудничеството между различните нива, сектори, в подготовката на болниците, както и в сферата на комуникациите. Една голяма област е и дигитализацията на наблюдението. Това са промени, които не можете да направите в рамките на две седмици. Ще отнеме време, инвестиции.

Колко е опасен коронавирусът в момента? 

С респираторните вируси винаги трябва да бъдем внимателни. Те винаги могат да се променят и да се появят варианти, с които не сме свикнали. За да ги установим рано, е много важно да имаме добри системи за наблюдение, които могат да засекат промени в щамовете, които циркулират. 

Трябва ли да има повече информация, подготвена на европейско ниво за смисъла, ползите и потенциалните странични ефекти от ваксините за различни заболявания? 

Имаме платформа, която вече обяснява. Може би не по готин начин, но по много трезв начин фактите за различни ваксини. Това е информационният Европейски портал за ваксинирането. Предимството на този портал е, че е достъпен на всички европейски езици. Мисля, че това е начало. Относно ваксинационните кампании в най-общ план и с цел преодоляване на скептицизма за различните ваксини – тези кампании трябва да бъдат правени на национално ниво и да бъдат наистина насочени към тези групи, които имат въпроси и съмнения. Това, което видяхме, е, че на първо място има различия дори в рамките на една държава. Може да има ваксини, които всеки приема, както и други ваксини, за които хората са по-предпазливи. Обща кампания няма да помогне в случая. Разработили сме насоки как държавите могат да направят анализ за това каква е ситуацията, какви са пречките в тяхната страна за поставянето на ваксини. Мисля, че това е нещо, в което можем да подкрепим държавите, при изготвянето на самия анализ. Този анализ може да е напълно различен за отделните държави, както и да се различава в рамките на дадена държава по отношение на различните ваксини. Звучи много сложно, но нещата не са елементарни. Не е нещо, за което можем да кажем: „Ето, сложихме хубава реклама във „Фейсбук“, „Инстаграм“ или друга социална мрежа. Това няма да помогне. Трябва да бъде насочено към определени групи. Това включва и че за определени групи трябва да имате съответните лица, които да предадат посланието. Не помага, ако е винаги учен или здравна институция. Може футболна звезда да има много по-голямо въздействие.

Какви са основните проблеми, върху които работи Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията в момента? 

Има различни предизвикателства. Едното е свързано с общественото здраве и това е антимикробната резистентност. Това е предизвикателство както за нас, така и за всички останали. Предизвикателство, което е добре познато, в което виждаме, че определени видове резистентност все още се увеличават. Дори за антибиотици, които се пазят за използване при последна необходимост. 

Има още едно предизвикателство, което е проблем не само за общественото здраве, но и за системите на здравеопазване. Това е капацитетът на работната сила. След Ковид много от работещите в здравната сфера бяха напълно изтощени и напуснаха професията. Много болници вече затвориха например интензивни отделения, защото нямат персонал. В много държави има недостиг на лекари в селските райони. В общественото здравеопазване това е още по-видимо, защото след 5 до 10 години в зависимост от страната до 50 процента от личните лекари ще се пенсионират. Това не е атрактивна професия, така че няма много хора, които да ги заменят. Това е нещо, за което спешно трябва да бъдат взети мерки.

В България вече станахме свидетели на екстремни метеорологични явления като наводнения и необичайно високи температури заради промените в климата. Има ли вероятност да станем свидетели и на нови болести, които не са били обичайни за страната ни? 

Мисля, че това не е само в България. Различните страни в различна степен имат такива уязвимости. Климатичните промени могат да имат директно въздействие като повишаващи се температури, но също и наводнения, повече валежи. През тази година станахме свидетели на всичко това. Климатичните промени могат да имат и непряко въздействие – например чрез мерките за смекчаване на ефектите от тях. Една от мерките, които държавите ни обмислят, е да направят градовете по-зелени, така че жегата да не е толкова осезаема. Но зеленината и водата, които са свързани с това, могат да привлекат комари. Може самите мерки срещу климатичните промени да увеличават риска от векторни заболявания. 

Изключително сложно е. Имаме проект, който разглежда как тези различни елементи функционират заедно, какво е въздействието върху инфекциозните заболявания, но също и какво може да се направи. 

Доколко миграция, предизвикана от климатичните промени или военен конфликт, може да доведе до пренасянето в Европа на заболявания, които преди не са били обичайни за континента? 

Миграцията е един от факторите, но пътуването също е фактор. Трябва да имаме предвид, че много повече хора – европейци, пътуват и пренасят по нещо, отколкото мигранти, които да внасят болести в Европа. Миграцията и пътуванията са един от факторите, които могат да допринесат за сценарий, при който с повишаващите се температури имаме повече комари, те се придвижват на север. След това пътуващите пристигат с екзотична инфекция, някой комар ги ухапва и в резултат имаме например огнище на болестта денга. В бъдеще може това да се случва във все по-северни страни. 

Leave a Reply