Те ще бъдат подпомагани от „опорни“ лечебни заведения в областните градове
Реорганизация на болничната помощ в структурно, технологично и финансово отношение предвижда Националната здравна стратегия, приета от Министерския съвет и очакваща своето разглеждане както в Комисията по здравеопазване в Народното събрание, така и в пленарната зала на парламента.
Стратегията съдържа три основни приоритета, един от които е „Инвестиции в трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората“. В него пък са разписани осем политики, свързани с различни сегменти от системата. Една от тях е свързана именно с болничната помощ.
Стратегията предвижда населението от цялата страна да има възможност за лечение в девет града, в които ще се развият приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности.
„Системата на достъп до болнична помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове
извън посочените девет града – съществуващите областни болници, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и действащо спешно отделение. Този тип лечебни заведения ще трябва да осигурят структури и за дългосрочна грижа“, гласи документът.
Ролята на общинските болници пък ще бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при ползване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни региони.
За създаването и поддържането на този вид организация управляващите ще разчитат на Националната здравна карта като механизъм за ефективна регулация на капацитета на болничната мрежа. В районите, в които има излишък на болнични ресурси,
НЗОК ще сключва селективно договори с лечебни заведения, които осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората, е записано в Стратегията.
Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи – регионални лечебни заведения, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда, гласи още документът.
Всичко това от своя страна ще позволи на болниците за активно лечение да фокусират вниманието си върху основната си дейност и по този начин ще допринесе за повишаване на ефективността на болничния сектор като цяло, смятат здравните власти.
Ще бъдат създадени стимули и условия за осигуряване на възможно най-голям обхват медицински услуги в една болница, а от друга страна с цел осигуряване на комплексност на грижите за пациентите ще се използват всички възможности и за подобряване взаимодействието между лечебните заведения чрез различни форми на обединения
„От икономическа гледна точка такива обединения на лечебни заведения ще доведат до намаляване на рисковете, до по-пълното използване на съществуващия капацитет и оптимизиране на разходите, а за населението ще гарантират достъп до здравеопазване в регионите и комплексна здравна грижа“, посочва се в Стратегията.
Мерките за повишаване на ефективността в болниците ще бъдат съпроводени и от усилия за подобряване качеството на предоставяните услуги. С особен приоритет ще бъде създаването на механизъм за обвързване на финансирането на болниците с резултатите от дейността и качеството
на предоставяните услуги. Ще бъде подкрепено въвеждането на съвременни технологии и иновации, които дават възможност за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания. Приоритет ще бъде също така използването на новите комуникационни технологии за развитие на дейности в областта на телемедицината, теледиагностиката и телемониторинга, както и развитието на НЗИС.
Основните публични инвестиции ще бъдат насочени към укрепване на капацитета на конкретни лечебни заведения и болнични структури – т. нар. опорни и приоритетни болници от четвърто и пето ниво на достъп, е записано още в Националната здравна стратегия.
С целия документ можете да се запознаете тук.
Източник: zdrave.net