Д-р Екатерина Петрова е специалист офталмолог. От 2018 г. е част от екипа на Отделението по очни болести на УМБАЛ „Лозенец“.
Завършила е медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличие. Веднага след това започва работа в Отделението по очни болести, където специализира и придобива специалност по очни болести. Част от специализантския й стаж преминава в Отделението по очни болести на УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Провежда международни професионални стажове в Италия, Испания, Унгария и Тайланд, както и специализирани курсове в страната – лазери в офталмологията, глаукома, лечение на диабетна ретинопатия, макулна дегенерация свързана с възрастта, катарактална хирургия, приложение на интравитреални инжекции, флуоресцинова ангиография, ОСТ и ОСТ-ангиография, периметрия и др.
През 2022 год. става стипендиант на Европейското дружество по офталмология в Университетската болница в Антверпен, Белгия, под ръководството на проф. Тасиньон и проф. Дубгхаил с насоченост очна хирургия.
Проявява интереси в областта на диагностика и терапия при глаукома, катаракта, заболявания на преден и заден очен сегмент и очни придатъци, има активна научна и преподавателска дейност в областта на офталмологията.
Д-р Петрова е хоноруван асистент по офталмология на студенти по медицина към Медицинския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ на български и английски език. Редовно участва в научни конференции, симпозиуми и конгреси в България и чужбина.
Д-р Петрова, защо избрахте офталмологията за своя професионална съдба?
Никога не съм се съмнявала, че медицината е моята съдба. Още като дете желанието ми да помагам на хората се стана мечта, сигурна бях, че искам да стана лекар.
Започнах да следвам медицина с ясното съзнание, че избирам един изключително хуманен, но нелесен житейски път. Той обаче се оказа много пъстър и изпълнен с удовлетворение и смисъл, защото, колкото и банално да звучи, благодарността в очите на пациента наистина осмисля нашата работа, това е истинската награда на всеки лекар.
В студентските си години проявявах интерес към различни специалности. По това време бях доброволец в Хирургична клиника на ВМА, където се събуди интересът ми към хирургията. Контактът с пациентите ми показа колко важно е зрението за хората. Според статистически данни страхът от слепота надвишава този дори от някои животозастрашаващи заболявания. Така избрах офталмологията – една прекрасна, уникална сама по себе си високоспециализирана специалност.
Помогна ли Ви някой за този избор?
Винаги съм смятала, че важните избори в живота си човек трябва да прави сам. Така взех и решението да поема по пътя на медицината, а по-късно на офталмологията – избор, за който не съм имала и минута колебание. Първоначално срещнах известна съпротива от страна на родителите си, но те бързо се убедиха, че това ме прави щастлива и до ден днешен са моята най-голяма опора, за което безкрайно им благодаря.
В студентските си години сте била доброволец в Хирургична клиника на ВМА. Какво научихте за това време?
Така е, това беше моята първа истинска среща с реалността на медицината. Имах големия късмет да бъда сред невероятни хирурзи, които ме въведоха в този нов свят. Там научих основните правила в хирургията. Разбрах колко важни са отношенията лекар-пациент, както и че доверието между тях и спокойствието на пациента са основополагащи за успешното лечение. Освен това, видях добри колегиални и етични отношения, които изградиха у мен навика да бъда отборен играч, защото добрата медицинска практика изисква екипна работа. И, не на последно място, там за пръв път усетих магията на операционната или, както шеговито се изразява един от хирурзите: „Хвана те крастата на хирурга, а тя не пуска до живот“.
Години по-късно, по време на моята специализация, се почувствах вдъхновена от високия професионализъм и умения на обучаващите ме офталмолози. Така се затвърди и интересът ми конкретно към очната хирургия.
Провели сте няколко международни стажа в болници в чужбина, последният от които в Очно отделение на Университетската болница в Антверпен, Белгия. Какви са наблюденията Ви и можете ли да направите сравнение между българската и европейската офталмология?
Нещо, което мнозина може би не знаят е, че офталмологията в България е на много високо ниво. Ние разполагаме с наистина добри специалисти и апаратура на световно ниво. Проблем на нашата медицина е недостатъчната профилактика на пациентите, както и ниската здравна култура на населението, а това води след себе си редица последствия – ненавременно потърсена лекарска помощ, хронифициране на лечими заболявания и др.
Именно заради това един български офталмолог се среща с доста по- напреднали и запуснати случаи от повечето колеги в чужбина.
Дори мога да кажа, че един добър катарактален хирург в България, поради необходимостта да се справя с такива тежки случаи, не само не отстъпва, но до известна степен може да надвишава уменията на европейските хирурзи. Извън социалнозначимите заболявания обаче има и области в офталмологията, които са останали на заден план. Това се отнася най-вече за очната онкология, хирургично лечение на някои вродени и наследствени заболявания, някои заболявания на ретината и роговицата, хирургията на орбитата и др.
Освен работата си като клиницист, имате ангажименти и като преподавател – асистент в Медицинския факултет на СУ „Кл. Охридски“. Помага ли Ви това да се изградите като личност, като специалист, който има определени цели за развитие и като учен?
Работата със студенти се превърна в кауза за мен. Предаването на знания, умения и личен опит в практиката е една от най-важните ни задачи като лекари. Още когато започнах работа с първите си групи студенти осъзнавах, че те формират не само база данни от знания, с които да боравят по-късно в лекарската си практика, но и цялостната си представа за медицината, клиничното си мислене, етичните норми, психологията на работата с пациенти. По-късно видях, че те оформят собствения си стил на работа въз основа на това, което са видели в студентските си години, затова особено важно е какъв пример даваме на по-младите колеги. Това, че съм млад специалист много помага да преодоляваме бариерите и свободно да говорим на всякакви теми, които притесняват и занимават студентите във връзка с тяхното бъдещо развитие, както и настоящия учебен процес. Освен това, за мен те са били и винаги ще бъдат още един стимул да надграждам себе си като лекар, учен и човек.
Кои области на офталмологията намирате за особено перспективни? Кои иновативни постижения искате да въведете в работата си в близка перспектива?
В медицината винаги има поле за открития и развитие, тя е едно необятно море. Както вече споменах, в българската офталмология все още има някои области, които изискват още работа и нововъведения. Много бих се радвала да мога да допринеса с нещо, до което българите все още нямат достъп. Интересен фактор е и така бързо настъпващото приложение на изкуствен интелект, който в най-скоро време напълно ще промени лицето на офталмологията – една изключително зависима от апаратура специалност, както от диагностична, така и от хирургична гледна точка.
В личен аспект кои са любимите Ви занимания за свободното време?
На първо място се старая да намирам време за близките си хора, но, за съжаление, то никога не е достатъчно. Ако ми остане време за себе си, предпочитам да го прекарам с книга в ръка или като практикувам някакъв спорт, най-често плуване.
Коя Ваша мечта искате да видите осъществена в близко бъдеще?
Много се надявам в близко бъдеще в България да се създадат такива условия за работа на медиците, че да не се налага да напускат страната в търсене на по-добро бъдеще, условия на труд и реализация.
И един последен, летен въпрос – как прекарахте това горещо лято?
Както може да предположите, работих. За щастие, болницата е добре климатизирана, така че успях да се скрия от летните жеги!
Източник: zdrave.net