За щастие нашата специалност се феминизира и това е чудесно, казва единствената засега у нас жена – гръден хирург
Д-р Лили Охеда е гръден хирург в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, Асистент по гръдна хирургия в Медицинския университет – София.
Завършила е майсторски клас на проф. Диего Гонсалес Ривас, специализира в областта на миниинвазивната хирургия на белия дроб.
Д-р Охеда, Вие сте трето поколение лекар и трето поколение хирург. Предопределен ли бе за Вас изборът на професия и изборът на хирургична специалност, имала ли сте колебания по този път?
Да, аз съм трето поколение лекар, но никой друг от децата на дядо ми, освен баща ми, и никой от моите братя и сестри не избраха тази специалност. Имайки предвид, колко всепоглъщаща е нашата професия, в началото родителите ми бяха твърдо против да се занимавам с медицина (сега, разбира се, са изключително горди!) . От друга страна, аз вярвам в съдбата и смятам, че всеки си има своята мисия в живота и със сигурност не е случайно, че съм потомка на такива чудесни хирурзи. Още като ученичка в 7-ми клас усетих влечение и реших, че ще бъда лекар, затова кандидатствах в езикова гимназия с профил биология и химия.
Впоследствие имах малки колебания дали да не поема по друг път – да стана актриса, защото вече участвах в театралната трупа на моето училище. Но да кажем, че Вселената се намеси и чрез много хора и събития ми подсказа, че моят път са медицината и хирургията.
Как се появи интересът Ви към гръдната хирургия?
Винаги съм била голям привърженик на хирургията, защото смятам, че това е специалността, която най-много помага на хората и лечението е видимо, резултатът се вижда почти веднага. Имах желание да съм хирург, без значение коя хирургия ще упражнявам. Беше логично да запиша пластична хирургия, като моите баща и дядо, но съдбата отново се намеси. Още през първата година от обучението ми в МУ-София, с помощта на майка ми, отидох на стаж в тогавашната Белодробна болница „Св. София“, която днес е част от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, и в която сега работя. Тогава имах удоволствието да се обучавам от прекрасните специалисти по гръдна хирургия, начело с проф. Данаил Петров, който веднага ме покани да се присъединя към екипа му. Разбира се, след дипломирането ми по медицина и полагането на съответните изпити. Още в първият ден на стажа ми, д-р Плочев ми даде шанс да му асистирам и тогава направих първият си шев на кожа. В този момент усетих, че това е моята специалност. Влюбих се в белият дроб – този толкова нежен орган, в екстремността да работиш в гръдния кош – изворът на живот, в това да лекуваш толкова сериозни и тежки заболявания, за които казваме, че са социалнозначими. И така до днес – това е моята голяма любов!
Какво най-много Ви допада в работата Ви като онкохирург, кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате?
Харесвам деликатността на операциите при онкологичните заболявания, особено с новите миниинвазивни технологии. Важно е, че помагаме на толкова много хора в борбата им с тази тежка диагноза. Фрустрира ме невъзможността да диагностицираме рано белодробния карцином и белодробните метастази от други онкологични заболявания. За съжаление белодробният рак е водеща причина за смъртността в България и го откриваме в изключително напреднали стадии – над 80% са в III-B и IV-ти стадий в момента на диагностиката, което прави работата ни на практика нискоефективна.
Според Вас предотвратими ли са поне някаква част от случаите на авансирал белодробен рак и на метастатична болест, засягаща белия дроб?
Разбира се! Белодробният карцином и метастазите в белия дроб от тумори в други органи са проблем на световно ниво, за който много държави полагат усилия и се стремят да постигнат по-добри резултати в диагностиката и лечението. Според мен трябва да се вземат работещи модели за превенция, диагностика и терапия на тези заболявания. Необходимо е да се работи в няколко направления – реално обучение на младите за сериозните последствия от тютюнопушенето, опазване на околната среда от замърсявания, психологическа помощ за пушачите за прекратяване на зависимостта от тютюнопушене, скрининг програми за ранно откриване на белодробни лезии, развитие на хирургията и системната терапия – химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия, обучение на лекари във водещи световни клиники в лечението на онкологични заболявания.
Какво трябва да се промени, за да станат по-малко случаите на късно диагностициран белодробен рак?
Смятам, че задължително за здравната политика на България е въвеждането на скринингова програма за белодробен карцином, спрямо реално проучване на таргета на тази програма и изхождайки от социално-демографските характеристики на раково болните пациенти. Например нискодозирана компютърна томография като задължително изследване на пациенти над 50 годишна възраст, мъже, пушачи. Повечето държави в Европа вече имат такива програми и то със задоволителни резултати. Друго важно нововъведение би било създаването на клиники за прекратяване на тютюнопушенето с помощта на пулмолози, онколози, онкохирурзи, психолози и психиатри, каквито има в повечето развити страни по света.
Но най-необходимото, което трябва да се промени е отношението на пациентите. Личната безотговорност към собственото здраве е основен проблем в България. Важно е човекът на първо място да се обича, да се грижи за собственото си спокойствие и здраве, да се храни здравословно, да спортува, да избягва употребата на вредни вещества, да умее да си почива, да се радва на живота и при необходимост реално да потърси помощ от специалист, още при първите симптоми на неразположение.
Имате много участия в обучения и научни прояви, кои от тях се оказаха най-полезни за практиката Ви?
Имах удоволствието да се уча и да работя с невероятни професионалисти и в България и в чужбина. Всичко, което съм научила е полезно и ме е изградило като личност, лекар и хирург. Благодарна съм на великия проф. Данаил Петров, че ми даде шанс да стана първата жена гръден хирург у нас – за този век. Благодарна съм на всички хирурзи, които са ми давали операции и са ме учили, особено д-р Плочев и д-р Джамбазов. Имам привилегията да работя с изключителни професионалисти във водеща клиника по гръдна хирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, като част от екипа на корифея в хирургията – доц. Георги Янков.
Преди време имах удоволствието да съм част и от екипа на Втора хирургия на Александровска болница, където ми дадоха базисни умения в хирургията и съм благодарна на целия екип. Още през първата си година на специализация моят тогавашен началник проф. Петров ме запозна с удивителния проф. Диего Гонзалес Ривас- бащата на миниинвазивната еднопортова видео-асистирана торакална хирургия, когото следвам неотклонно в множество обучения и курсове – в Ла Коруня, Кеймбридж, Лондон, Букурещ, Португалия. Най-полезният курс, смятам, е последният, от който се върнах преди дни, той се проведе в Шанхай. Бяхме 20 специалисти от цял свят, обучаваше ни лично проф. Ривас в натоварена програма с множество лекции, клинични случаи и операции.
В Шанхай се намира най-големият център по миниинвазивна хирургия в света. В Белодробната болница в Шанхай се извършват около 130-150 операции дневно, всичките с миниинвазивни техники – еднопортова или двупортова видео- или робот-асистирана торакална хирургия.
Хирурзите са на изключително високо ниво. Това със сигурност е най-вълнуващото ми преживяване в професионален аспект досега.
Как виждате професионалното си развитие в една област, която някак по подразбиране си остава поле за изява по-скоро на мъжете – хирурзи?
За щастие, подобно на другите държави в Европа, и нашата специалност се феминизира. Това е чудесно, защото жените също имаме своето място в тази хирургия, имаме какво да дадем на нашите болни.
След мен специалност по гръдна хирургия взеха още няколко прекрасни дами хирурзи от София и Варна, предстои защита на още няколко невероятни хирурзи от София и Пловдив, а вече имаме и няколко специализанти жени и в нашата клиника, които показват много добри умения.
Така че съм горда и щастлива, че имам последователи. С новите миниинвазивни техники, смятам че вроденият финес на жените и вниманието ни към детайла, ще ни направят незаменимо попълнение в тази доскоро чисто мъжка специалност. В професионален план бих желала да мога да помогна на много хора да възстановят здравето си. Мечтая да умея до съвършенство миниинвазивните техники, така че планирам още множество обучения. Мечтая да съм просто удовлетворена от дейността си и да виждам усмихнати пациентите си. Като преподавател в МУ-София мечтая да предам знанията си и да има приемственост на поколенията. Другото не е толкова важно. Доктурантура, доцентура и професура са част от пътя ни, но предполагам нещата ще се случват постепенно и с времето си.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
За съжаление, нямам много свободно време, но аз съм горда майка на прекрасно момиченце – Кристин. Прекарвам почти всяка свободна минута с нея. Имам огромно семейство, което много обичам и правя всичко възможно да съм максимално много време около тях. Обичам да прекарвам време с приятелите си при всяка възможност, също. Обичам да пътувам в България и в чужбина, да чета книги, особено свързани с духовно развитие, да се смея, да танцувам салса…
Кое е любимото Ви време от денонощието, онези часове, които са само за Вас?
Времето само за мен е изключително малко, късно вечерта, когато всички спят. Обичам да взимам топъл душ или вана, да изляза навън да погледам звездите, да благодаря на Бога за чудесния си ден и за всички прекрасни същества в живота ми, да си представя бъдещите си мечти реализирани, после да си направя медитация и да заспя спокойна.
Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?
Имам десетки мечти ежедневно и ги реализирам всеки ден. Важно е да мечтаем, така проявяваме и градим живота си. И като човек, и като лекар, за мен най-важно е да бъда полезна, да помагам и да се чувствам радостна и удовлетворена от това. Смятам, че това е почти целият смисъл на съществуването ни. Мечтая винаги да съм обградена от любовта на любимите си хора, да грея от щастие, чувствайки се обичана и ценена.
Мечтая всички да се отнасяме с обич и уважение един към друг, любовта да побеждава страха ежедневно във всеки от нас. Мечтая хората да се грижим за ума, тялото и душата си еднакво. Мечтая за нова система в здравеопазването, за скринингова програма за карцином на белия дроб, множество прекрасни операции на карцином в начален стадий, а някой ден – около пенсионирането ми, да сътворя болница от съвършено нов тип!
Източник: zdrave.net