Пътят на пациента с рак – магистрала с много неизвестни

Д-р Георги Димитров и доц. Еленко Попов

Д-р Георги Димитров: Има фракциониране, а не комплексност в лечението на онкоболните

 

„Реално разполагаме с всички възможности за ранна диагностика на онокологични заболявания. Проблемът е във фракционирането на цялата система – нямаме официални скринингови програми, които също така да са от национален интерес, нямаме също така и добрата пациентска образованост кога, какво да се направи. Това е също важен аспект от скрининговата програма в Западна Европа. Тоест – държавната политика в съчетание със висока здравна култура на населението.

При някои от злокачествените заболявания, като при рак на гърдата, скрининговите програми са от огромно значение. Това е доказано с множество проучвания, че при скрининг заболяването се диагностицира в много ранен стадий. И това е от полза за пациента – прогнозата при правилно лечение при тези пациентки е много по-добра„, изтъкна за БНР д-р Георги Димитров.

„При рака на простатата, което е моята специалност, който рак е от т. нар. социално-значими заболявания, а аз съм това поколение, което видя как този вид рак се промени критично – и то в положителна посока. Последните 10 години  в които „поголовно“ се изследва туморен маркер – PSA – при мъжете чрез скирингова програма, покрита от НЗОК, но това трябва още по-масово да се популяризира сред обществото. Защото това преобрази стадият, в който откириваме рака на простата.

Доц. Еленко Попов - Клиника по Урология и Андрология на  УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”

Доц. Еленко Попов – Клиника по Урология и Андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”

Вече при 70 на сто откритите карциноми при рака на простата са в съвсем начален стадий и лечението при тези пациенти е в 90 на сто успешно“, съобщи за БНР доц. Еленко Попов.

Според онколозите прогресът в лечението на рака е „покъртителен“.

„При социално значимите карциноми в урологията – рак на простата, на бъбрека и на пикочния мехур – от 2010 досега прогнозата при напреднало метастатично заболяване, беше между 6 и 11 месеца – сега тя вече е между 3 и 5 години – разликата е брутална, казва доц. Попов. И допълва, че при изпълнена профилактика и в България, пациентите се излекуват ефективно.

Доц. Попов и д-р Димитров очертаха обаче един основен проблем – ниската смъртност от злокачествени заболявания в Западна Европа се дължи на масовата ранна профилактика. Масовост е думата! Така е в Швеция за рака на маточната шийка. По думите им, ако се прави скрининг и ранна диагностика на рака на дебелото черво, ще има голям шанс за пълно излекуване на тези пациенти.

Медиците поясниха също, че официално у нас не са приети Стандарти по медицинска онкология.

„И най-големият проблем е фракционирането – пътят на пациента е разпокъсан. Така го обясниха и вашите гости в епизода на подкаста „В центъра на системата“  за рака на гърдата:
Затова идват и трагичните резултати при нас“, каза още д-р Димитров.
Според доц. Попов стандартите ги има, но липсва звеното за координация и затова не се изпълняват ефективно:
„Всичко е перфектно в гара А, всичко е перфектно в гара Б, но на пациента му е труден пътят между тези гари
Иначе всичко го имаме – процедурите, диагностицирането, терапията, имаме го на перфектно ниво и държавата ги заплаща…Но някак си се губи червената нишка – целостта на лечението, няма го модерното лечение на рака – мултимодалност, мултидисциплинарност. Това е в ущърб на пациента. Тук има какво да се желае за пациента в България – насочващите табели, пътните знаци – това ще облекчи пътят на пациента с рак у нас…“, поясни доц. Еленко Попов.
Това е така, защото пациентът е клинична пътека, а не пациент, като гони количество, а не качество. И затова здравните институции трябва да наблегнат на качествения контор на извършваната медицинска дейност.  допълни д-р Георги Димитров.

Очаквайте продължение по темата.

 

Доц. Еленко Попов завършва МУ София през 2002 г., специалност медицина с отличие. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология. Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology. Придобива научно-образователна степен „доктор по медицина“ през май 2013 г. Тема на докторантурата „Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата“. От 2004 до 2014 г. работи в Клиника по урология към „Александровска болница“. От 2014 до 2020 г. работи в отделение по урология в МБАЛ „Токуда“ с основен обем на дейност – ендоурология (пълен обем процедури при бъбречно-каменна болест, трансуретрална хирургия), функционална урология (свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит, проблеми на инконтиненцията, уродинамика), реконструктивна урология (уретропластики и хипоспадии). Неколкократни специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital. Има множество публикации в национални специализирани медицински издания и участия на национални и международни симпозиуми.

Д-р Георги Димитров е генетик и молекулярен биолог (University Of Leeds, UK), изследовател онколог, (Imperial College London, UK) и доктор по медицина (Медицински университет-София). Завършва с отличен успех в Лийдс, 2012 година, с пълно отличие ICL (2012 г.) и Златен Хипократ от МУ-София (2020 година). Той работи с вирусни манипулации и тяхната генетична модификация в продължение на няколко години, в допълнение към рутинното прилагане на протоколите за разработване на нови лекарства по програмата от „Лабораторията в практиката“. Д-р Димитров е сред авторите наСправочника за лечение на COVID в България. Той е и сред отличените с престижното отличие на БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“.

Leave a Reply