По данни на Столична и други общини в страната, въпреки многобройните обяви за работа и повишаването на основната работна заплата, липсва интерес от страна на медицински специалисти за работа в яслени групи в детските градини.
За децата до три години в яслена възраст по закон, написан преди десетки години, трябва да се грижи медицинска сестра, а в страната има остър недостиг именно на такива медицински специалисти. Това е причината 61% от медицинските сестри в детските градини да са над 60-годишна възраст. Към февруари 2022 г. има 100 незаети щатни бройки за медицински сестри в яслените групи на детските градини и в кабинетите им. След завършилото обществено обсъждане предстои да бъдат приети промени в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях.
Антонина Кенова от организацията „За качествена и иновативна образователна система“ споделя за „Нашият ден“, че не е нужно да си медицинско лице, за да гледаш собственото си дете. Едва ли по света има държава, в която за здрави деца се грижи медицински персонал.
„Мярката е кризисна и мястото на педагози, логопеди и психолози не е в яслените групи, но ние в момента няма какво друго да направим, преди да извършим една цялостна реформа, за да се разбере, кой трябва да се грижи за тези деца“, допълва Кенова.
Необходимо е с времето сестрите да се заменят от хора със съвсем нова специалност, като остане по една сестра на кабинет, както е в детските градини. Това обаче следва да стане постепенно, защото иначе няма да има кой да гледа децата, а за новата специалност следва да се напише програма, университетите да я припознаят и да я развият. Крайно време е и да се въведе нова специалност „детегледач в яслена група“, при която няма нужда от 4-годишно бакалавърско обучение. Навсякъде в Европа е така, обикновено обучението за детегледач в яслена група е 6 месеца“, казва тя.
Пародоксално е, че деца с хронични заболявания и със специални образователни потребности са нежелани в детски заведения. Най-честите случаи са деца с алергии и диабет, за които медицинският персонал отказва да полага грижи, твърди Кенова.
Ето какво коментира Милка Василева – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи: „Въпрос на държавна политика е кой трябва да работи в яслите, детските градини и училищата. Ние от БАПЗГ твърдим, че там трябва да има достатъчен брой медицински специалисти. Независимо че в тези заведения отиват по правило здрави деца. Но в с случай на спешна нужда медицинското лице е това, което може да реагира адекватно.“
В България има ясен модел с дълга и ясна традиция. Детските медицински сестри имат своето място в детските заведения и те не само оказват здравно възпитание върху децата, като ги обучават на най-важните навици за тяхното здравно развитие, те изпълняват и различни учебни занимания под ръководството на педагога“, казва тя.
Източник: БНР