Има ли политика на геноцид към най-уязвимите – хората с тежки увреждания

хората с тежки увреждания

Проблемите в законодателството за децата с увреждания след навършване на 18 години

На държавата би струвало много по-евтино да се отглеждат тези хора в семейна среда и да се подпомагат семействата, които ги отглеждат

Какви са проблемите в законодателството, свързано със съдбите и потребностите на децата с увреждане, навършили 18 години?

Това е „вечна“ тема, по която се говори от години в България, но нищо не се случва. С години политиците „използват“ майките на деца с увреждания за свой „престиж“ и в крайна сметка Законът за личната помощ отново е внесен за разглеждане от една от новите политически партии в НС.

Кои са причините – отговор търси предаването „Законът и Темида“, заедно със събеседниците – Вера Иванова, председател на Конфедерацията за защита правата на децата и майка на 26-годишния Даниел с детска церебрална парализа, и Димитрина Русева – майка на дете с увреждане на 24 години.

Как се справят майките и има ли налице престъпно бездействие спрямо децата с увреждане над 18-годишна възраст, Вера Иванова коментира:

„Ние живеем в ада – и то не заради уврежданията на децата ни, а в ада, на който ни обрече държавата още с навършването на пълнолетие на тези деца. Политиката на държавата, която продължава, за съжаление, и при това правителство, е ТЯХ ДА ГИ НЯМА, буквално. Те са живи човешки същества, но са невидими за всеки депутат и управляваща коалиция и всеки в това Народно събрание… Тази политика продължава от години и в момента е в пълна сила.

Това са деца, които никога не порастват – те остават бебета за цял живот – цял живот на памперси… След 18 години, когато положението става все по-тежко, точно тогава държавата спира помощта. През 2018 г. извоювахме тези тежки случаи да имат право на личен асистент, само че през 2020 г. се осакатиха текстовете и ние вече втора година сме отново на палатка пред парламента, за да върнем текстовете и закона на хората – този закон не касае само нашите деца. Този закон касае всеки, който в определен момент може получи нужда от асистент.

Докога ще продължава тази политика на геноцид към най-уязвимите и хората с най-тежки увреждания?

Димитрина Русева също направи своя коментар по темата:

„Аз съм във вечна бойна готовност… За една майка да си гледа детето никога не е геройство, но при безхаберието на държавата и институциите…

Никой не можа да проумее, че колкото и да се даде за тези хора, на държавата ще струва много по-евтино, да не кажа на половина, да се отглеждат тези хора в семейна среда и да се подпомагат семействата, които ги отглеждат. 
 
Трябва да се промени тази прогнила система на ТЕЛК, защото цялата сбърканост тръгва от там. Всички знаят за фалшивите ТЕЛК-ове, за злоупотребите там, за изтичането на средства. Това беше нашата борба – тази система да отпадне изобщо като вход за подпомагане на хората, изпаднали в някакъв тип нужда. Искаме закон, който да подпомага реално хората, който да ограничи всякакъв тип злоупотреби, защото в този закон няма посредници, няма откъде да изтекат средства. За съжаление, хората с увреждания се оказаха доста печеливш бизнес… Ако може, нека политиците да сменят в главите си идеята, че тези хора с увреждания трябва да се държат винаги на социалното дъно, защото в момента всичко, което се изчислява, всичко се изравнява с линия на бедност. Никога не се мисли, че тези хора имат доста повече потребности и че с тези средства всъщност живеят обикновено двама души.“

Leave a Reply