Д-р Александър Александров: Бих искал да видя отново лекар и пациент в един отбор

Д-р Александър Александров

Д-р Александър Александров завършва медицина в Медицински университет – София през 2008 г. Специализира кардиология в Национална кардиологична болница. Работи като кардиолог в Отделението по спешна кардиология и Отделението по инвазивна кардиология. Има придобита експертна квалификация по инвазивна кардиология и придобито научно звание „асистент“. От 2019 г. е началник на Отделението по инвазивна кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология, ESC (Европейско кардиологично дружество), EuroCTO (Европейската асоциация по хронични оклузии). Автор е на научни статии в български и международни списания.

Д-р Александров, ръководите отделение по инвазивна кардиология в най-старата кардиологична болница у нас. Живи ли са още традициите в нея, помни ли тя първите?

Ще си позволя да върна малко времето назад и да разкажа за историята на болницата. Националната кардиологична болница е основана през 1961-1962 г. Основната й мисия от създаването й до днес е да развива кардиологичната наука и практика в България, успоредно с формирането на кадри в три големи области на медицината: кардиология за възрастни и деца, сърдечна и съдова хирургия. Разбира се, като пионер в кардиологията тук е сформирано и първото отделение по инвазивна кардиология. През 1962-1963 г. в НКБ са монтирани първите в страната ангиокардиографи на “Филипс” и “Елема”. Внедрява се в практиката диагностичната сърдечна катетеризация и ангиокардиография от проф. Л. Георгиев, доц. Г. Паникян. По-късно проф. А. Савова, доц. Б. Финков внедряват нови методи на инвазивно изследване и интервентните процедури. През 1988 г. е извършена първата балонна коронарна ангиопластика, а през 1990 г. е имплантиран първия коронарен стент. Оттогава медицината и в частност инвазивната кардиология се е променила неимоверно много, но ние се стараем да се придържаме към традициите, които са положили тези светли умове, в унисон с това да вървим напред в тази иначе много динамична и бързоразвиваща се специалност.

Носи ли Ви удовлетворение работата в нея?

Удовлетворението е голямо! От една страна имам възможността да се занимавам с една доста напредничава специалност. Инвазивната кардиология се развива постоянно и то с все по-бързи темпове. Полето на действие, което има инвазивната кардиология, обхваща лечение на все повече заболявания в кардиологията. Докато в началото то беше фокусирано предимно върху лечение на съдовете на сърцето, сега спектърът е и върху структурните болести на сърцето, като например лечение на клапни болести, както и лечение на вродени малформации при възрастни пациенти. Преди 20 години лечението на клапни болести извън класическата сърдечна хирургия е било само идея и мечта, сега е съвсем нормална реалност. И инвазивната кардиология продължава да върви напред и ние, които я практикуваме, сме задължени да учим и правим постоянно нови неща. Тази специалист не търпи застой. Тя е за дейни хора, а аз смятам, че съм такъв. От друга страна, имам възможността да виждам непосредствения резултат от работата си. Когато например дойде пациент с остър инфаркт и ти свършиш добре работата си, виждаш как пациентът си тръгва жив и в добро здраве. Това носи голямо професионално, но и лично удовлетворение.

Всъщност, как избрахте медицината?

Не мога да посоча някакъв повратен момент в моя живот, който да ме е накарал да избера тази професия. Но винаги съм имал интерес към медицината – още от дете. Спомням си два по-фрапиращи момента от моето детство. Много обичах футбола, но когато играеха по-големите от мен и аз не можех да се включа в играта, седях отстрани на игрището с автомобилната аптечка от колата на баща ми, за да окажа първа помощ, ако някой се контузи. Вторият момент, за който си спомням, е че имах голям бял мечок, пълен със стиропор. Доста време прекарвах да си играя с него, като го „оперирах“ и после зашивах. Целият беше с петна от риванол и кръпки. И така постепенно, сякаш от самосебеси, се случи да се отдам на медицината.

Коя е причината да се посветите на кардиологията?

Мисля, че не аз избрах кардиологията, а тя мен. В първите години като студент трябваше бързо да си намеря работа, за да си помагам финансово. Не бяха леки години. Колега от университета и приятел ми предложи място като санитар в интензивно кардиологично отделение на НКБ. Така по чиста случайност се оказах на място, където се практикува медицина и кардиология от най-висок ниво. Не ми отне много преди да се влюбя в тази специалност. Работех в отделението през цялото време, докато бях студент, и след това започнах лекарския си път именно там, след като се явих на асистентски конкурс.

Не е тайна, че страната ни е на водещо място по заболеваемост и смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт в Европа. Коя е причината и какви промени, според Вас, са необходими, за да се преобърне тази негативна тенденция?

За мое голямо съжаление България е на първите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Около 3000 пациента на 100 000 население в България изискват болнично лечение по сърдечно-съдова причина, а 65% от всички смъртни случаи са по тази причина. За контраст ще дам пример с Франция, Холандия, Германия, където този процент е между 20 и 30%. В основата на сърдечно-съдовите заболявания лежи атеросклерозата. Атеросклерозата представлява заболяване на големите и средните артерии и се характеризира с възпаление на съдовата стена и натрупването на липиди, холестерол, калций и клетъчни отломки във вътрешния слой на съдовата стена. Това натрупване води до образуване на плаки и стеснения. В нашата практика ние се борим с последствията на атеросклерозата – инфаркта и инсулта. Но ако предотвратим или забавим процеса на атеросклероза и честотата на нейните усложнения, фатални или не, също ще намалее. Ключът според мен е в добрата профилактика. Но профилактиката не е едностранен процес. Не може да се очаква единствено от здравната система да осигури добра профилактика. Да, здравната система трябва да осигури възможността. Но здравето е лична отговорност на всеки. И докато не го изгуби, човек не осъзнава колко е важно. А личната отговорност включва съзнанието, че трябва да се ходи на профилактични прегледи, профилактични лабораторни изследвания, че трябва стриктно да се контролират хронични заболявания, като артериалната хипертония или захарния диабет. Начинът на живот на българския пациент също трябва да се промени. Ние имаме, например, изключително висока честота на тютюнопушене, на употреба или даже по-лошо, на злоупотреба с алкохол. Същевременно сме една от нациите с най-лоши хранителни навици – ядем тлъсти меса и тестени изделия, вместо пресни зеленчуци, плодове и риба. Знам, че здравословното хранене е скъпо удоволствие. Но човек трябва да приеме факта, че трябва да инвестира пари и време за здравето си, ако не иска в една по-млада възраст да го изгуби.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Доста прозаични. На първо място обичам да прекарвам време със семейството си. Обичам спорта и морето и успявам да ги комбинирам в практикуване на кайт-сърф. За съжаление, времето не стига.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек, която бихте искал да видите сбъдната в близко време?

В последните години виждам едно разделение, даже противопоставяне между лекари и пациенти. Според мен то е изкуствено създадено, но така или иначе го има. Хората нямат доверие на лекаря. Много са факторите, които доведоха до това. Лекарската професия се превърна в синоним на нещо нечисто и покварено. Много бих искал да видя отново лекар и пациент в един отбор, заедно да се борят за една по-здрава нация.

Източник: zdrave.net

Leave a Reply