Експертната среща на тема „Здравеопазване, основано на ползите“ ( VBHC)по инициатива на организация – „Ценности на бъдещето“ с основател д-р Славейко Джамбазов се проведе в столицата.
Харвардският подход VBHC бе представен в София с участието на проф. Робърт Каплан от Харвардския университет, проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет (Нидерландия) и д- р Джамбазов.
Той очерта стратегическите стъпки за въвеждане на здравеопазване, основано на ползите. Те включват: реорганизация на грижата по състояния на пациентите в интегрирани лечебни секции, измерване на резултати и себестойност за всеки пациент, въвеждане на основана на ползите реимбурсация и пакетни заплащания за конкретни състояния или групи пациенти в първичната извънболнична медицинска помощ, интегрирана лечебна система, разширен географски обхват и изграждане на IT платформа.
„В момента здравните системи, както и в България, са организирани около отделения и специалности, а за да премине към базирана на ползите система, е необходима реорганизация на грижата по състояния на пациентите в т.нар. интегрирани лечебни заведения.
Настоящата система измерва процеси, придържане към ръководства и приходи, а основаните на ползи методологии измерват постигнати резултати и себестойност за всеки пациент. У нас се заплаща на базата на обем извършени дейности и за да се трансформира системата, е необходимо да премине към пакетни заплащания за целия лечебен цикъл“, поясни д-р Джамбазов на фирума.
По думите на д-р Джамбазов в момента в България всяко лечебно заведение или практика предлага пълен списък от медицински услуги, а за да се основава на ползите, е необходимо да се трансформира в интегрирана лечебна система, в която не е необходимо всички да правят всичко.
Тя е възможна чрез концентрация на голямо количество пациенти по медицински състояния в по-малко на брой локации с цел подобрение на резултатите и ефективността, като се избягва да се прави всичко за всички във всяка локация. Това е важно да стане по пътя на стимулите, а не чрез административно или наложено разпределение, обясни д-р Джамбазов.
Необходимо е изнасянето на несложни оперативни и неоперативни процедури от болниците с най-високо ниво към по-малки лечебни заведения или структури за извънболнична помощ, както и интегриране на цикъла за грижа за пациентите между отделните звена.
А дигиталните услуги и телемедицината са в състояние да обединят и оптимизират лечебния процес около състоянието на пациента. За целта е необходима интегрирана IT платформа. По думите на д-р Джамбазов при правилните и прозрачни стимули, лечебните заведения и отделни практики биха се адаптирали бързо, за да отговорят на изискванията.
![проф. Робърт Каплан](https://static.bnr.bg/gallery/cr/e7bf8abcb274d4092ae344b2e4a8f9ba.jpg)
„Система на здравеопазване, базирана на ползите, се гради най-общо върху създаването на мултидисциплинарни екипи около медицинското състояние на отделния пациент, измерване на резултатите за него, измерване и подобряване на инвестициите в лечението и разработване на пакетни плащания, които да компенсират, но и мотивират доставчиците на здравни грижи.
Основната цел в здравеопазването трябва да бъде ползата за пациентите, а не достъпът до медицински грижи, обемът на извършваната дейност, удобство, качество или ограничаване на разходите“, каза проф. Каплан.
![проф. Ник Гулдемонд](https://static.bnr.bg/gallery/cr/68f6e66a8e6160dce18d5c0b5c69606e.jpg)
Проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет бе категоричен, че при този подход трансформацията на системата е насочена към грижа, ориентирана към пациента, поддържане или повишаване на качеството му на живот, персонализиран план за лечение и привеждане в съответствие на медицинските и социалните услуги. Проф. Гулдемонд даде конкретни примери с иновативни организации в здравеопазването, които трансформират медицинските грижи в световен мащаб в посока здравеопазване, основано на ползите, като посочи, че към момента държавите с най-добра интегрирана грижа са Нидерландия, ОАЕ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция.
В експертната среща участваха министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на изпълнителната и законодателната власт в сферата на здравеопазването, пациентски и неправителствени организации, здравни експерти, представители на фармацевтична индустрия, директори на водещи болници и др.
Източник: BNR