Д-р Станимир Георгиев е роден в Разград, завършва медицина през 2012 г. в МУ – Варна. Започва кариерата си в отделението по вътрешни болести на областната болница в родния си град. Придобива специалност „Ортопедия и травматология“ и остава на работи в същото отделение на болницата.
Д-р Георгиев, разкажете накратко за себе си – какво Ви мотивира да станете лекар?
За разлика от много колеги, аз не съм от лекарско семейство. Завърших гимназия в родния си Разград, в паралелка с усилено изучаване на биология и английски език. Имах прекрасни учители, запалих се по биологията и така неусетно направих своя избор. Начинът на преподаване, общата атмосфера, подкрепата, която ми даваха преподавателите ми създаде у мен усещането, че мога да се справя и така взех решението.
Има ли принос семейството Ви в този избор?
Огромен. Дължа им признателност, за това, че застанаха зад мен и бяха моя опора през цялото ми следване и по-късно, когато тръгнах по пътя си на лекар и реших да специализирам ортопедия и травматология.
А как се случи това?
Първоначално интересът ми беше към кардиологията. Започнах работа в Кардиологичния сектор на Вътрешното отделение в разградската болница. След това преминах в Спешното отделение, работата ме увлече и така разбрах, че призванието ми е да бъда ортопед травматолог. Тръгнах по този път и не съжалявам.
Кои са учителите Ви в специалността?
Д-р Борислав Борисов, който от първия ми работен ден ми подаде ръка и започна да ме въвежда в професията. Започнахме от малките неща – как се прави превръзка, що е това рана. На пръв поглед изглежда елементарно, но е много важно. И до днес той е най-големият ми учител, човекът, който ми дава кураж и опора.
Искам обаче да добавя и още нещо – освен добрият учител е важна и добрата работна атмосфера. Благодарен съм на колегите си за доверието и подкрепата. Знам, че винаги мога да разчитам на тях и че никога няма да ме подведат.
Разкажете за интересен случай от практиката Ви, който е оставил траен спомен в съзнанието Ви?
Имахме случай в отделението с малко дете – кърмаче, на няколко месеца, с травма на едно от пръстчетата на ръката. Въпреки усилията на целия ни екип, не успяхме да спасим цялото пръстче, наложи се да ампутираме част от него. Реакцията на родителите беше изненадваща, приеха ситуацията, довериха ни се, подкрепиха решението, което взехме. Две години по-късно те дойдоха при нас с детето, благодариха ни. Дори бяха написали писмо до местния вестник. Такива случаи не се забравят, те носят сила и удовлетворение. Всички в отделението помним този случай, не само аз.
Как се промени според Вас специалността през последните години, как новите технологии преобърнаха възможностите за успешно лечение на тежкия травматизъм?
Специалността се промени много, тя се развива изключително бързо в положителна посока. Сега операциите са много по-щадящи и по-малко травмиращи, а връщането към нормален живот е много по-бързо.
Какви пациенти най-често търсят помощ в ортопедията?
Все повече много възрастни хора идват при нас с тежки фрактури и, за съжаление, в тежко увредено общо състояние, самотни, изоставени, понякога безпомощни. Лечението им е трудно, възстановяването също. А за детската патология мога да кажа, че тя е сезонна, нещо като грипна вълна. Като цяло имаме много пациенти, които имат нужда от нас.
Кое според Вас е най-важното в общуването с пациента и неговите близки?
Освен професионализма, професионалното отношение, това са доверието и човечността. Да накараш болния да ти повярва, да си подадете ръце и да вървите заедно към общата цел. Ще кажа и това, че лечението в ортопедията не се свежда само до операцията, важен е и следоперативният период. И тогава ортопедът трябва да е близо до пациента, категорично.
Кои качества цените най-много у колегите си?
Умението да разбират другия, да бъдат добронамерени във всякакви ситуации.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Автомобилите и футболът.
Ако трябва да обобщите накратко – коя е най-истинската ценност, в която вярвате, принципът, който се стараете да отстоявате винаги като човек и лекар?
Честността и искреността.
Източник: zdrave.net