Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, октомври 1, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Сербезова: Няма да обещавам нищо, ще покажа с действията си, че съм ви чула
  • Последвайте ни:!

Проф. Сербезова: Няма да обещавам нищо, ще покажа с действията си, че съм ви чула 

Проф. Сербезова

„Това, което дискутирахте днес са проблеми, които поставяме от години. Голяма част от тях имат по-комплексни решения, които изискват инвестиции, но други имат краткосрочни решения, които са въпрос на организация и отговорност. Чух ви.“ Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в обръщението си към политици и експерти по време на панел „Здравеопазване“ на днешното издание на POWERS SUMMIT.

„Няма да обещавам нищо, защото ще го покажа с действията си, а вие ще разберете дали съм ви чула по действията ми в Министерството. Избирателите дадоха няколко пъти решението на това, за което говорим през последните няколко часа. Трябва да работим заедно, в сътрудничество, колективно и да проявим интелигентност. Благодаря за подкрепата на тези 134 народни представители, които гласуваха „за“ новото правителство, но винаги ще се интересувам от мнението и ще чувам и тези 104, които гласуваха „против“, каза още проф. Асенова.

По време на панела депутати от пет политически сили – БСП, „Демократична България“, ГЕРБ, „Има такъв народ“ и ДПС се обединиха, че

промените в здравеопазването трябва да станат с надпартиен консенсус

„От 6-7 години все говорим за ефективност, достъпност и устойчивост и все ги няма, затова съм много щастлив, че в последния месец четирите формации постигнахме някои принципни договорености. Това, за което се разбрахме е, че трябва се спрем на три основни проблема. На първо място това е управлението и финансирането на здравеопазването и през следващата година ще се направи детайлна оценка на всички медицински дейности и на всеки труд на специалиста, за да може да бъде оценена системата и да спрем течовете в система“, заяви депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. По думите му клиничните пътеки са алгоритми за работа, но не и за оценка на труда, за оценка на разходите за консумативи, медикаменти и всичко останало.

„Второто, за което са се разбрали четирите формации е, че трябва да се обърне внимание на катастрофалното състояние на кадрите в системата. Затова вниманието на нашата управленска коалиция ще бъде насочено към осигуряване на реални условия за специализация на всички медицински кадри, чрез създаване на една система. Нямаме против автономията на университетите, но трябва да има единна система за национална специализация. Другото направление е продължаващото обучение. По отношение на кадрите четирите формации смятаме, че са необходими реални усилия за регионализацията на здравеопазването – във всяка област гражданите трябва да имат възможност да стигнат до специализиран център в златния час, защото сме сред първите места в света по ранна предотвратима смърт.

Електронизацията е много важна, но това е инструмент

Важното е как ще бъде използвана, за да може да бъде ефективна, но и да се осигури контрол върху системата. Разбрахме се, че е нужна и коренна промяна в лекарствената политика. Един след друг големите концерни напускат България“, каза още проф. Михайлов.

„Чух и БЛС по отношение на ефективността, чух и БФС по отношение на ефективното разпределение на ресурсите, чух и загрижеността на академичната общност по отношение на автономността, специализациите и продължаващото обучение, чух индустрията по отношение на инвестициите, превенцията, скрининга и дигитализацията, чух и асоциацията на болниците. Много от нещата, които чух могат да бъдат решени от хората, които говориха по тази тема. Например по отношение на минималната ставка на лекарския труд, това е нещо, което е ангажимент на Лекарския съюз и никой не бива да му отнема това право. Работа на политиците е да намерят начин да работят с тази ставка“, категоричен беше народният представител от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев:

„Преди 8 години изпратих писма до всички Медицински университети с желание да се разкрие програма „Дигитална медицина“ като част от обучението на медиците. Преди 4 години МУ-Пловдив ми разреши да водя такъв курс като свободно избираема дисциплина. Лекарите трябва да бъдат обучени да могат да работят с данни“, каза още той.

По думите на д-р Симидчиев

младите лекари не искат пари, те искат възможност за кариерно развитие,

нещо, което може да се осигури и в сега съществуващата система с подходящи организационни мерки.

„Четворната коалиция ще продължи да действа в областта на научно базираната медицина и ясните дигитални критерии, по които всяко нещо ще бъде оценявано, защото парите трябва да отидат там, където ще свършат най-много работа“, допълни той.

Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов заяви, че целта на всяка една система на здравеопазване трябва да е постигане на ясни резултати, свързани с подобряване на демографските показатели – подобряване на показателите заболеваемост, смъртност, продължителност на живота.

„В тази връзка категорично ще подкрепим въвеждането на национални профилактични програми за превенция на социално значими заболявания и на тези, от които българите най-много умират. (Трябва да се развие оставената от нас програма за осъществяване на продължаващо обучение в областта на интервенционалната рентгенология с оглед подобряване на преживяемостта на пациентите, получили инсулт.) По отношение на националните скринингови програми за втората причина за смърт онкологичните заболявания, сме категорични, че трябва да се въведат скринингови програми както за ранна профилактика, така и за основните видиве рак – рак на белия дроб, колоректалния рак, рак на стомаха, рак на гърдата, рак на простата. Те не са толкова сложни като начин на функциониране, тъй като има много голям световен опит. Категорична подкрепа има от нас за Спешната помощ и на системата HEMS. То не приключва само с хеликоптерите, а вкючва и изграждането на хеликоптерни площадки, обучение на пилоти и т.н.. Категорично подкрепяме дигитализацията, която трябва да завърши, защото тя дава ясна представа и е в полза на лекарите. Категорично подкрепяме фармацевтичните грижи, както и за автономията на медицинските университетите, както и те да мога да имат национални комисии“, каза проф. Ангелов.

„По отношение на финансирането на здравеопазването –

първо да се изгради системата за дигитализация и след това да решаваме трябва ли да даваме още пари

или можем да работим с тези пари, които са в момента“, допълни той.

Според д-р Ивайло Христов от „Има такъв народ“ здравеопазването има два големи проблема – липса на синхронизация на процесите и дисбаланс на интересите, от които произлизат всички недостатъци на системата в последните 20 години. Като пример за липсата на синхронизация той даде съществуващите в момента две електронни досиета на пациентите – в НЗОК и в МЗ, които били напълно несъвместими помежду си и съответно неизползваеми. „Дали сме си срок до края на следващата години това да заработи и да бъдат синхронизирани“, каза той.

Д-р Христов подчерта, че интересът на гражданите и интереса на бизнеса трябва да бъде балансиран.

„От ДПС повече от десет години гледаме на системата на здравеопазване като на система от обществени отношения. За да има устойчиви решения в тази сфера, всички решения трябва да се вземат с надпартиен консенсус. Най-често използваната дума днес беше дигитална трансформация. В системата на здравеопазване тя е изключително важно, защото на базата на тази дигитална трансформация трябва да бъде извършен сериозен и задълбочен анализ на заболяемостта, на достъпа, на движението на финансовия ресурс, на контрола на качеството и ефективността. Управленски и политически решения без информация не могат да бъдат адекватни“, каза депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.

„Много често чувам числото между 8%-10% от БВП. Това означава около 11,2 млрд. лв. Това е една сериозна сума. Много се надявам тези четири партии да се опитат да намерят тази сума, за да бъдем на нивото на здравеопазването на нашите европейски партньори. И понеже се съмнявам, че това ще се случи, искам да кажа и обратната страна – от началото на COVID инфекцията парите в здравеопазването са увеличени с 2 млрд. лв., само че увеличението не е довело до промяна на демографските индикатори.

Увеличаването на финансовия ресурс задължително трябва да доведе до по-добро качество

Години наред предлагаме по-голям финансов ресурс за доболничната помощ. Трябва да променим пропорцията, което ще доведе и до по-добър достъп до здравеопазване“, каза още той.

„Всички тези проблеми можем да ги решим заедно с целия експертен потенциал на медицинското съсловие, защото въпреки него не могат да бъдат извършени реформи, които да са в интерес на българските граждани“, завърши д-р Адемов.

Модераторът на срещата Аркади Шарков съобщи, че всичко е дигитализирано и се обърна към експертите и политиците с думите, че след години може да им се наложи да отговарят за думите, които са казали на този форум.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар