„За съжаление преминахме през още една година под знака на COVID. Анализът в края на годината показва, че по една или друга причина като държава не сме взели най-правилните решения на базата на уроците от това, което се случва с тази криза в световен план.“
Това каза председателят на УС на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова пред Zdrave.net в равносметка за изминаващата 2021 година.
„Естествено, цялата година е белязана от опитите населението да бъде ваксинирано, което е единственият установен по научен път метод, чрез който могат последиците от заболяването да бъдат ограничени. И ако не можем да говорим категорично за спиране на заболеваемостта, то можем да говорим за сериозното й ограничаване. За съжаление това не се случи у нас и станахме свидетели на много висока смъртност. Въпросите, които си задаваме за нея, са свързани най-вече с лечебните заведения, където пренатовареността беше изключително голяма, но мисля, че факторите за тази ситуация са комплексни. Бих казала, че предвид факта, че вече минава втора година и имахме няколко пика на пандемията, лечебните заведения реагираха изключително адекватно на фона на възможните протоколи за лечение на COVID, на организацията на персонала. Последното беше изключително тежко заради проблема с липсата на достатъчно брой кадри, готови да бъдат на първа линия, и цялото им изтощение заради непрестанните вълни, в които влизаме. Все пак болниците показаха, че са в състояние да се справят с тази ситуация дотолкова, доколкото нещата зависят от тях“, допълни още тя.
Според адв. Димитрова проблемът с COVID е твърде бързото му развитие и това, върху което трябва да се работи и през следващата година, е доболничната помощ и първичната грижа, при която пациентите не се оставят сами на себе си.
„Разбира се, здравето ни е първо грижа и отговорност на всеки един от нас, преди да стане задължение на някой държавен орган. Всеки трябва да обръща внимание на своите симптоми и в много ранна фаза да провежда адекватно лечение. Има протокол за това, така че да не се стига до усложнения и тежко протичане, от което вече е много трудно излизането. Не знам до каква степен обаче това беше осъзнато от обществото. Не искам да акцентирам върху това, че голяма част от българите продължават да отказват да се ваксинират, но е факт, че това ни отличава от останалите държави. При нас процентът на ваксинацията е значително по-нисък, а съответно оттам и процентът на тежкото протичане на случаите е значително по-голям“, подчерта адв. Димитрова.
„Другото нещо, което е много ключово за тази година, е, че минахме през нея в условията на сериозна политическа криза. Естествено, когато работим със служебен кабинет, решенията за бъдещето на здравеопазването бяха отлагани. Нямаше как да има дългосрочна визия и да се планира реформа. Направиха се изключително много заявки. Може би предвид многократното отлагане на нормалното функциониране на нашия политически модел, доведе до големите очаквания на целия сектор към новосформираното правителство. От него се очаква да бъдат извършени сериозни преоценки и дори промяна на здравноосигурителния модел, ако анализите покажат такава необходимост. Големи промени в здравния сектор в последните години не са се случвали, но може би вече е назрял моментът за тях, а и COVID изигра ролята си на катализатор“, каза още тя.
Председателят на ББА заяви, че очакванията в сектора са свързани с повишаването на качеството и ефективността на управление в здравеопазването.
„Вече имаме дадена една своеобразна заявка за това, което новите управляващи са готови да направят, посредством споразумението, подписано от партньорите в коалицията, която току що получи мандат. Това, което според мен е много важно, е да се стабилизират доболничната и Спешната помощ и в страната. Достъпът до качествени здравни услуги да бъде гарантиран на българите така, че след това да можем със спокойствие да градим здравната система в тези направления, които изискват много по-голяма специализация и да можем да осигурим на хората необходимото ниво на здравни услуги, така че да бъдем истинска европейска държава. Дадена е сериозна заявка за евентуална промяна на здравноосигурителния модел. Повдигат се много въпроси, включително защо има лечебни заведения, които са на загуба от години. Преди да говорим за промяна на тяхната правно-организационна форма, дали да са или да не са търговски дружества, преди всичко трябва да се извърши анализ каква е причината за това тези лечебни заведения да бъдат на загуба и какъв е моделът, който държавата трябва да следва. Но при наличното недофинансиране на системата, трябва много ясно да си дадем сметка кой модел ще изберем, че да не бъдем повече жертва на липсата на достатъчно обезпеченост за хората. Ако е необходимо трябва да вървим към промяна на здравноосигурителния модел или чрез въвеждане на допълнителни осигурителни фондове. Вариантите са много, но посоката ще бъде зададена от новото правителство“, уточни адв. Димитрова.
ББА подкрепя и въвеждането на диагностично свързаните групи (ДСГ). „Това е един модел, който е оказал положителен ефект в други държави, но не може да бъде въведен от днес за утре. Имаше идея да бъде въведен пилотно в една или няколко болници, съответно ще очакваме анализите на МЗ за този модел. Това, което е много важно, е пациентите да не са ощетени. Ние се намираме в ситуация, в която трябва да търсим промяна в полза на пациентите, но докато я въвеждаме не трябва да допускаме нещата за тях да се влошат. Пациентът трябва да бъде в центъра на нашата картина и когато говорим за промени, те трябва да бъдат винаги в негова полза“, каза още адв. Свилена Димитрова.
„През следващата година е необходимо приоритетно да работим за повишаване на качеството и ефективното управление в здравеопазването, гъвкаво обслужване на пациентите, които да са в центъра на реформите; създаване на концепция за решаване на проблема с недофинансирането, в т.ч. чрез въвеждане на ДСГ; въвеждане на дългосрочни политики за превенция и профилактика на заболяванията и насърчаване на по-здравословен начин на живот, за да извадим страната ни от челните места в негативните списъци. Друг топ приоритет трябва да бъде разработването на стратегия за овладяване на проблемите с кадрите в сектора на здравеопазването.
Всички тези въпроси естествено ще бъдат предизвикателство не само пред новото Народно събрание, но и пред новия здравен министър, защото голяма част от тях са от компетентността на Министерство на здравеопазването или ще се инициират с негова дискреция. Очакванията към ръководството на здравното министерство ще са големи, като от ББА се надяваме да се продължи и въведената от служебния министър д-р Кацаров бърза експертна връзка с всички болнични асоциации, когато става дума за реформи, свързани с лечебните заведения“, завърши председателят на ББА.
Източник: zdrave.net