Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, март 31, 2020
Вие сте тук: Home » Анализи » Ракът не е присъда
  • Последвайте ни:!

Ракът не е присъда 

здраве, лечение, болест,  Рак, присъда

Не аз се подчинявам на болестта, а тя на мен, категорична е медалистката Калина Стоянова

Да се пребориш с рака, да загърбиш проблемите, да извисиш духа си и да победиш. Това е съдбата на пет удивителни българки, завоювали 12 медала първите спортни игри за хора, боледуващи от рак (Oncology Games). Сред тях е 41-годишната Калина Стоянова от Варна, която успя да отвоюва три сребърни медала и да докаже, че ракът не е присъда и не бива да определя живота ти.

„Преди една година след рутинен преглед ми откриха бучка в гърдата. Последваха изследвания, консултации и се оказа, че имам туморни образувания. Тъкмо се бях прибрала от Германия, където живеех. Наложи се да остана. Направиха ми операция, последваха осем химиотерапии, лъчетерапии и хормоно терапия. В семейството ми няма болни от рак, но явно това е без значение“, разказва Калина. Младата жена споделя, че преди да получи ужасната диагноза винаги се е стремяла да води здравословен начин на живот. „Хранех се добре, спортувах, избягвах стреса, доколкото е възможно. Нямаше никакви признаци и затова шокът беше голям. Не знаех какво ми предстои, не бях наясно със стъпките, с последиците от всичко това.

Беше ми трудно, допълва още тя

След операцията Калина е убедена, че най-лошото е останало зад гърба й и всичко приключва с излизането от болницата. За съжаление нещата не стоят така. Налага се да се подложи на агресивни терапии, за да предотврати повторно появяване на тумора и разсейки. „Осъзнах, че дълги години ще ми трябват, за да се излекувам. Предстоят ми още поне 5 години хормонотерапия. Малко по малко започнах да се адаптирам и да влизам в ритъм. Следвам стриктно съветите на лекарите. Разчитам на близките си, които непрекъснато са до мен и ми дават сила. В началото те също трудно осъзнаха какво се случва, но след това ме подкрепиха. Трудно е, когато си сам“, споделя Калина.

Днес, година след поставянето на диагнозата,

младата жена е убедена, че пътят пред нея е само един. „Живея изключително здравословно. Непрекъснато спортувам – тичане, плуване, гмуркане, разходки. Ограничих всички продукти, съдържащи захар и бяло брашно. Приемам повече плодове, сама си правя сокове. Когато имам възможност, ходя на поход. Това ми дава сили, изпълва ме с енергия и ме поддържа“, казва Калина.

Медалите

След онко игрите в Рим тя се прибира в България с три сребърни медала. Съвсем случайно разбира за състезанието и веднага решава да се запише. Към нея се присъединяват още четири жени с рак на гърдата и така се сформира българската група от силни момичета. „Сами избрахме в какви дисциплини ще се състезаваме. Предпочетох тичането. Така днес имам сребърен медал

за бягане на 1500 метра, сребърен медал за бягне на 400 метра, както и един сребърен за щафетата 4 по 100 метра. Изключително съм щастлива с постиженията си, защото доказах, че ракът не може да превземе живота ми. Не аз се подчинявам на болестта, а тя се подчинява на мен“, категорична е тя.

Разбира се, преди да замине за Италия

Калина провела няколко консултации с лекуващите си лекари. „Казаха ми, че мога да се състезавам в тези дисциплини като, разбира се, се съобразявам със заболяването. След като се записахме в игрите, веднага ни дадоха наръчник как да тренираме. На самото състезание имаше лекари, масажисти. Бяха ни осигурили всички възможни удобства. Ние отидохме там не толкова, за да спечелим, колкото да се забавляваме и точно това се случи. Спортният хъс

винаги съществува, но идеята беше по-скоро да покажем, че ракът не може да ни подчини“, допълва младата жена. Тя се гордее с отличията си и иска да ги посвети на всички хора с онкологични заболявания. „Представихме България, качихме се на стълбичката, чухме химна. Невероятно усещане. Днес вече знам, че дори да имаш здравословни проблеми, те не трябва да те спират да покоряваш върхове. Хората, с които се запознах там доказаха това. Имаше по-млади, по-възрастни. Всички дошли, за да докажат, че могат“, допълва още Калина.

Тя се надява, че игрите ще продължат

и следващата година отново ще може да отиде, за да представя България. „Ще се радвам, ако групичката ни непрекъснато се увеличава. Това значи, че хората са преодолели болката, шока, самосъжалението и са избрали живота. Чувството да си там, на стадиона е невероятно и искам да го споделя“, завършва тя.

Съветът на Калина към всички, изпаднали в нейното състояние е да не се предават. Да продължат напред и да се борят с всички сили, защото духът е много важен. Тя е убедена, че спортът е начин, чрез който човек постига пълно освобождение, дава сили и кураж. „Дори една малка разходка или 10 минути упражнения са достатъчни“, усмихва се Калина.

Автор: Мая Ковачева

Източник: https://clinica.bg/

Добавете коментар