Слънчевите лъчи ни зареждат с витамин D, повдигат ни настроението, а през лятото спомагат и за приятния шоколадов загар по тялото. Въпреки това обаче, неразумното и прекомерно излагане на слънце е рисков фактор за коварното заболяване – рак на кожата. Как да се пазим, как да наблюдаваме тялото си, за кои симптоми да бъдем бдителни и кога да потърсим лекарска консултация попитахме доц. Красимир Киров от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкологи (УСБАЛО).
Два вида са злокачествени образувания на кожата. Единият е карцином, а другият – тумор от пигментните клетки, който се нарича още меланом. През последните години се наблюдава постепенно увеличаване на кожните тумори. При меланома се регистрират 450- 500 нови случая годишно, а при карциома – числото се е увеличило от 3500 до 4000. Основен фактор за добрия изход от заболяването е ракът да се открие в ранен стадий. Това означава потенциалните пациенти да бъдат запознати с признаците и симптомите на заболяването, обясни доц. Красимир Киров от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкологи (УСБАЛО)
Карциномите „алармират“ с незаздравяващи ранички.
Затова, ако забележите, че имате такива по тялото си и за около месец те не се променят, а дори нарастват и образуват коричка, е най – добре да се потърси консултация при специалист. Ако лекарят прецени се прави хистологично изследване и се установява дали е карцином. При меланома пък се наблюдава промяна на пигментните петна или бенката. Той нараства много по – бавно отколкото карцинома. Затова е добре да следим бенките и петната по тялото си. „Това, което съветваме хората, ако нямат рискови моменти, е да си снимат с джиесем бенките, след 6 месеца да направят нова снимка и да сравняват дали се променят. Същевременно ги насочваме към характеристиките, които трябва да следят – това са асиметрия на бенките, неравномерни очертания на диаметър над 5-6 мм“, обясни доц. Киров.
Рискови фактори при карцинома са слънчевата светлина и термичните изгарянето, като влияние може да окаже и наследствеността. Става дума обаче за сериозни поражения, заради които се е налагало пациентът да бъде приет в клиника по изгаряния. „Напоследък се установи, че има карциноми на кожата, които се причиняват човешки папилома вирус тип 16, 18″, обясни доц. Киров.
При меланома
рисков фактор номер 1 е слънчевата светлина,
ултравиолетовите лъчи и в по-малка степен – наследствеността или това е семейният меланом, който достига максимум 5% от случаите, но в България те са още по – малко, добави още той.
Затова в разгара на лятото е важно да се предпазваме от вредните слънчеви лъчи и да бъдем разумни в желанието си да придобием шоколадов тен. Колкото до качеството на защитните продукти, доц. Киров обясни, че можем да имаме доверие на препаратите на сериозните фармацевтични компании, които се продават в аптеките. Оптималният фактор за защита от UV – B лъчите е 30 –ти , а фактор 50 е за лице след някаква козметична процедура. Няма смисъл да се използва по – високият, защото разликата между 30 – ти и 50 – ти фактор е незначителна и надценена, обясни доц. Киров. Той добави, че за качествени се смятат тези продукти,
които блокират и 30% от UV – A лъчите.
Тези мерки за превенция не бива да се подценяват, защото ако преди се смяташе, че UV лъчите предизвикват стареене и набръчкване на кожата, то сега вече се доказа, че имат отношение и към появата на карциномите.
Затова при силно слънце трябва да ползваме всички защити – препарати, шапка, чадър, а най – добре да си стоим вкъщи в най-голямата жега. Най- здравословни са лъчите до 10 ч. сутринта и след 17 ч., обясни доц. Киров.
Успехът на лечението зависи основно от ранната диагностика и достъпа до добри лекарства, като за меланома това важи в още по – силна степен.
Например, ако болестта се открие в начален стадий, 98% от пациентите се лекуват само с операция на първичния тумор. Ако обаче заболяването е в 4 – ти стадий с разсейки на вътрешните органи, 5 – годишната преживяемост досега беше 5-10%, но с въвеждането на таргетни терапии вече
5 годишната преживяемостта се вдига до 30-35 %,
което е доста голям успех, обясни още доц. Киров.
„При меланома не ни интересува външният диаметър на тумора, а дълбочината, в която прониква. И ако в страни с голяма заболеваемост в Щатите, Австралия и Западна Европа, дебелината е около около 1мм, в България средната дебелина е 3,5 мм. И съответно терапевтичните резултати са по-лоши. Така че от много голямо значение е ранната диагностика и затова е необходимо да се провежда първична и вторична профилактика“, обясни д-р Киров. Той коментира, че първичната профилактика е задача на правителството, на държавните институции да организират образователни програми за населението, за да запознаят хората с рисковите фактори и начините за превенция. Вторичната профилактика пък е задача на лекарите, на лечебните заведения да провеждат такива профилактични прегледи, каквито се организират по егидата на Европейската асоциация по дерматология – т.н. Евромеланом. „В Западна Европа след ежедневни профилактични прегледи следващите два месеца се диагностицират 90% от всички случаи на меланом за цялата годината. Докато в България засега не сме наблюдавали такава тенденция. Затова в нашата болница предложихме осъществяване на профилактични прегледи всяка седмица в петък от 11 до 12 ч., така че всеки човек, който се съмнява, че някакви промени са настъпили с бенките, може да дойде да се изследва“, обясни доц. Киров.
Автор: Мила МИШЕВА
Източник: https://clinica.bg/