Д-р Александър Гиритлиев: При съмнение за мозъчен удар не чакайте да ви мине

Д-р Александър Гиритлиев: При съмнение за мозъчен удар не чакайте да ви мине
Д-р Александър Гиритлиев
Д-р Александър Гиритлиев: При съмнение за мозъчен удар не чакайте да ви мине
Д-р Александър Гиритлиев

Потърсете спешно помощ в специализираните центрове

Д-р Александър Гиритлиев е началник на отделението по неврология в УМБАЛ – “Пловдив”. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 1996 г. Специалност по неврология придобива през 2002 г. През 2014 г. се дипломира като здравен мениджър в Медицинския университет в Пловдив. Същата година оглавява отделението по неврология, където работи от дипломирането си през 1996 г.

Има завършен курс по доплерова сонография. Консултира пациенти в ДКЦ-6 в Града под тепетата.

– Д-р Гиритлиев, може ли фибринолизата при лечението на пациенти с инсулт да предотврати тежките усложнения?

– Тежките поражения на мозъчния удар могат да бъдат смекчени и дори предотвратени със своевременното прилагане на фибринолиза. Методът все повече навлиза в болничната практика на нашето неврологично отделение, където се прилага от 2012 г. насам при подходящи пациенти.

– На какво се дължи ефектът от метода?

– При него се използва тромболитичен медикамент за извършване на интравенозна тромболиза и за премахването на оклузията (запушването) на артериални мозъчни съдове след преживян исхемичен мозъчен инсулт. Както казах, до този момент чрез фибринолиза сме лекували значителен брой пациенти. По-голямата част от тях са се върнали към нормалния си начин на живот.

– За прилагането на фибринолиза има ли значение какъв е инсултът – исхемичен, предизвикан от запушен от тромб мозъчен съд или хеморагичен, при който е спукан съд и е получен кръвоизлив в мозъка?

– Фибринолиза се прави само при исхемичен инсулт. Тя представлява метод, при който венозно се инжектира лекарство. То достига до съсирека, предизвикал запушването в артерията, той се втечнява и кръвотокът в засегнатата част на мозъка се възстановява. Активното вещество започва да действа веднага за разграждането на тромба и отпушването на кръвоносния съд. Показанията на пациента обикновено се подобряват още в рамките на първия час. При добро развитие на обстоятелствата до 24 часа след лечението с фибринолиза може да се постигне над 70% възстановяване на пораженията от инсулта. Успехът невинаги е толкова добър, но все пак фибринолизата е шанс за пациентите с инсулт да останат живи и да не се инвалидизират.

– Кои пациенти са показани за прилагането на фибринолиза?

– За осъществяването на фибринолизата има доста показания и противопоказания, които трябва да се оценят от невролог. Най-важното, с което се започва, е времето на първите симптоми на мозъчния инсулт. Извършването на фибринолиза е възможно до 4 часа и половина от началото му. Затова препоръката ми към общопрактикуващите лекари, колегите от Неотложна медицинска помощ и други медицински специалисти е дори при съмнение за мозъчен инсулт да транспортират пациента до спешни приемни отделения на болници, които могат да приложат съответния метод.

Само така болните ще могат да бъдат оценени от невролог по критериите за извършване на фибринолиза. Прехвърлянето на времевия прозорец от 4 часа и половина е контраиндикация за провеждането й. Затова и призивът на Европейската асоциация за лечение на инсултите (ЕSO) е “Времето е мозък”.

Резултатите от този метод в световен мащаб показват по-добра реканализация и подобряване на мозъчното кръвообращение. Това води съответно до подобряване на морфологичните и функционалните нарушения на централната нервна система и до намаляване на инвалидизацията и подобряване качеството на живот на пациентите, преживели исхемичен мозъчен инсулт.

– Ако този времеви прозорец от четири часа и половина не може да бъде спазен, какви възможности има за спасяване на човек, получил инсулт?

– Тогава се работи по стария начин за мозъчна протекция – борба с мозъчния оток, без възможност да се ликвидира причината за инсулта. Но рискът от усложнения си остава голям. За разлика от него фибринолизата е етиологично насочено лечение за премахване на запушения съд.

– Доколко бърза според вас е реакцията на общопрактикуващите лекари, колегите ви от Неотложна медицинска помощ и другите медицински специалисти? Апелирате към тях, а и към самите пациенти да имат бърза реакция.

– Апелът ми е най-вече към самите пациенти: да не чакат да им мине! Това е най-погрешното нещо, което се шири сред българите. В буквалния смисъл животът на човек зависи от тази своевременна реакция.

Относно реакцията на личните лекари и “Спешна помощ“ също може да се иска повече. Реакцията им не е толкова бърза, но там причините са комплексни.

– При кои симптоми трябва да реагираме веднага и да потърсим помощ?

– Препоръчвам при поява на симптоми за инсулт – промяна на говор, неадекватност при комуникация, увисване на устен ъгъл, слабост, изтръпване в крайници, световъртеж, нарушено равновесие пациентите спешно да бъдат транспортирани в болници с неврологични отделения, прилагащи метода  фибринолиза.

Мозъчният удар поразява все по-млади хора в разцвета на силите им, обичайно стана от него да бъдат засегнати под 45-годишни. Исхемичният инсулт заема водещо място сред социалнозначимите болести на обществото поради широката заболеваемост и инвалидизация – от лека до тежка, както и заради високата смъртност. Той е честа причина за деменция, епилепсия и депресия. Това е спешно състояние, при което трябва да се мисли за бързо и адекватно разпознаване на симптомите и търсене на лекарска неврологична помощ. Затова при съмнение за инсулт, отново подчертавам и повтарям: не чакайте да ви мине – потърсете незабавно помощ, най-добре в специализираните центрове за лечение на инсулти.

– Кои са най-информативните изследвания – клинични и образни за профилактика на инсулта? Казахте, че от него вече страдат и млади хора…

– Профилактиката по принцип е комплексна. Рисковите фактори за инсулта са доста: като се започне от затлъстяване, висок холестерол, застоял начин на живот, високо кръвно и диабет. Всички тези рискови фактори трябва да се следят.

От образните изследвания най-информативно е звуковото изследване с доплер при хора, които имат рискови фактори – атеросклеротични промени в съдовете, за да се види има ли образувани плаки, дали те са стабилни или не са. След това вече се преценява на базата на получените резултати дали има нужда от медикаментозна профилактика.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Leave a Reply