Всеки човек има различен праг на болка. Някои издържат без да проронят и стон, други не понасят и най-малкото неразположение. Обезболяването обаче е изкуство и това е една от многобройните причини анестезиолозите да са сред най-тачените лекари. Те успяват да премахнат страданието и понякога дори за кратко да освободят пациентите си от страданието. За упойките, рисковете и тайните им, разговаряме с д-р Димитър Николаков, началник на отделението по Анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ „Света Анна“ – София.
Видът на упойката винаги се избира индивидуално според пациента и интервенцията, която предстои да му се направи. „За всеки анестезиолог е изключително важно да прецени предварително с какъв пациент ще се срещне и коя анестезия е най-подходяща за него, така че да осигури възможност на хирурга да оперира спокойно или да извърши друга интервенция върху пациента. Има обща, регионална и комбинирана упойка. Пациентите се разделят на спешни, планови (такива, при които има насрочена дата и час на операция или друга процедура), както и пациенти, които са обект на лечение на т.нар. „еднодневна хирургия“, казва д-р Димитър Николаков. При нея болният идва, оперират го и още на същия ден си тръгва. Тези случаи са подходящи за малки интервенции на пациенти без придружаващи заболявания, при които проблемът е съсредоточен в дадена област. „Еднодневната хирургия“ е метод, широко застъпен в САЩ и Западна Европа, но за съжаление не е толкова разпространен у нас“, обяснява още д-р Николаков.
Триъгълникът
Според анестезиологът упойката е като равнобедрен триъгълник. Всеки от ъглите му е съществена част от анестезията. „Първият ъгъл е съзнанието. При упойката то трябва да бъде отнето и болният да не вижда какво се
случва около него, да не се страхува, притеснява. Вторият ъгъл е обезболяването – тоест пациентът да не изпитва никаква болка, докато е в ръцете на лекарите. Това е изключително важно, тъй като организмът има механизъм за привикване към болката, но той задейства определени вътрешни механизми, които не са благоприятни за
здравето. Третият ъгъл е релаксацията. Болният трябва да е напълно отпуснат, за да може операторът да си свърши работата. Отнемане на съзнанието, обезболяване, релаксация – това е“, разяснява д-р Николаков.
При регионалната упойка обаче нещата малко се променят. Там остават само релаксацията и обезболяването, но пациентът е в съзнание. „При нея изключваме цял регион от тялото. Тя се прилага често в коремната хирургия, ортопедията, гинекологията и т.н. По-щадяща е, по-лесно се понася от пациентите“, казва лекарят. Ако обаче анестезиолозите искат освен да обезболят напълно една част от тялото, но и да отнемат съзнанието на болния, то тогава се използва т.нар. „комбинирана анестезия“. „Независимо коя упойка се използва, винаги лекарят следи жизнените показатели на пациента от близо – дишането, хемодинамиката, насищането на кръвта с кислород и т.н.“, това е от изключително значение“, подчертава д-р Николаков.
Предварителният преглед
За да се направи индивидуална схема, да се определи най-правилната упойка, анестезиологът трябва да зададе куп въпроси на пациента. „Имаме т.нар. „чек лист“, който се прави от пациента и анестезиолога или анестезиологична сестра. Проверяваме всяка зона от тялото. Ако започнем от горе надолу, то първо е главата. Пациентът трябва да каже дали е имал припадъци, гърчове, загуба на съзнание, травма на главата. Следват очите – има ли повишено вътреочно налягане, глаукомата е много сериозно придружаващо заболяване и при нея някои от анестетиците се избягват. Задължително разпитваме и ако е необходимо тестваме болния за алергии – към храни, вещества, медикаменти. Проверяваме дали има риск от падащи или клатещи се зъби. Оглеждаме добре гърлото, за да разберем дали може да се появи проблем с интубацията. След това се спираме на шията и щитовидната жлеза. Правим обстоен преглед на белите дробове. Важно е болният да сподели всички заболявания като хронична обструктивна белодробна болест, астма и т.н. Проверяваме сърцето.
Интересуваме се дали пациентът е с високо или ниско кръвно налягане, дали има болки в зад гръдната кост, дали е преживял инфаркт. Следва стомахът и черният дроб. Болният трябва да ни съобщи, ако има язва на дванайсетопръстника, чернодробни проблеми, дископатия, дискови хернии, разширени вени по долните крайни. Въпросите са много, но всеки един от тях е от съществено значение за лекаря. След като се направи пълният обстоен преглед едва тогава анестезиологът определя каква упойка ще бъде поставена. Някои медикаменти не се препоръчват при определени заболявания“, описва д-р Николаков.
Страничните ефекти
Лекарят сравнява поставянето на упойката с пилотирането на самолет. Подготовка, премедикация (засилването на самолета), поставянето на упойката и поддържането й (полетът) и излизането от упойка (кацането). „Нашата работа е да осигурим комфорт на пациента, комфорт на оператора и комфорт на целия екип, който участва операцията или интервенцията“, споделя анестезиологът.
Като всеки медикамент и анестезията има своите странични ефекти. Предварителната среща на лекаря и пациента обаче могат да намалят сериозно неблагоприятното въздействие. „Това става с избора на подходяща упойка и план за действие. Превенцията е много важна. Когато знаем за даден проблем и го очакваме, много по-лесно може да се справим с него“, казва д-р Николаков и още веднъж подчертава, че по време на анестезията мониторирането на жизнените показатели е от ключово значение. „Образно казано всеки ден ние губим пациента, защото спираме дишането, влияем върху съзнанието му. Ние анестезиолозите сме като кукловоди, които поддържат основните жизнени функции на пациента, за да може всичко да мине по план“, допълва той.
В повечето случаи при излизането от пълна упойка се наблюдава т.нар. синдром на повръщане. „Повръщането, гаденето са често срещан проблем, но и той може да се реши като се прецизират опиатите, които слагаме на болния. А има и други медикаменти, които потискат тези неприятни странични ефекти“, категоричен е лекарят.
Една от широкоразпространените заблуди по отношение на пълната упойка е, че тя води до амнезия, дори до деменция. „Когато се прилага обща анестезия пациентът губи съзнание. Той не помни какво се е случило по времето, когато е под наркоза. Медикаментите обаче не влияят по никакъв начин на паметта на болния преди това. Много хора се опасяват, ако останат под упойка по-дълго време. В някои случаи обаче това е наложително. Като т.нар. медикаментозна кома. Тя може да продължи с дни, седмици, дори месеци. При нея целта е да се релаксира мозъкът, да се гарантира спокойствие, докато пациентът се възстанови напълно. Подобно нещо се прави при мозъчен отток например“, казва лекарят и допълва, че медикаментите, които се използват са съвременни и няма никаква опасност нито от амнезия, нито от деменция.
Оле отвори очички
Един от сериозните проблеми пред анестезиолозите е опасността болният да се събуди по време на операция. „Упойката е комбинация и от трити ъгъла на триъгълника, ако единият изчезне, то това може да доведе до сериозен проблем. Възможно е при неправилно дозиране пациентът да дойде в съзнание, но той ще е релаксиран и обезболен. Това е изключително неприятно усещане. Той разбира какво се случва, но не може да мърда и не изпитва болка. Друг вариант е болният да не е релаксиран достатъчно или пък да не е обезболен“, казва д-р Николаков.
Спинална или епидурална упойка
Много хора смятат, че спинална или епидурална упойка са идентични. Това обаче съвсем не е така. „Разликата между тези две регионални упойки е съществена. Спиналната анастезия се поставя еднократно за определен период от време – 1, 3, 9 часа… След това действието й отминава. През това време лекарят трябва да приключи с интервенцията. Епидуралната упойка се поставя на по-различно място от това на спиналната. При нея факторът време се ликвидира. С епидуралната упойка пациентът може да се обезболи по време и след операцията. Тя се понася много добре и при нея липсва честото главоболие, което се среща след спиналната анестезия. С епидуралната упойка пациентът може да става, да се разхожда. Тя позволява на болния по-лесно да се раздвижи, да се възстанови. Силно препоръчвам този вид обезболяване“, казва д-р Николаков. Той е категоричен, че нито при спиналната, нито при епидуралната упойка има риск от парализа – едно от многото опасения, свързани с тези анестезии. „Анестезиологът е там не, за да нарани болния, а да му помогне по възможно най-добрия начин“, допълва лекарят.
Автор: Мая КОВАЧЕВА
Източник: https://clinica.bg/