Лекарите често сравняват нерва на човек с оголен кабел. Знаете ли, че при хора, заболели от множествена (наричана и мултиплена) склероза (МС) нервът прилича по-скоро на оголен кабел, чиято миелинова обвивка е разядена – буквално. МС е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелиновата обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви. То причинява възпаление и необратими увреждания срещу миелина, провокирайки „късо съединение“ в целия организъм. Можем ли да го предотвратим и как, попитахме проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедрата по неврология към МУ- София и началник на отделение в Клиниката по неврология в Александровска болница.
„Невронът има ядро, дълъг израстък, наречен аксон, и много разклонения, наречени дендрити, чрез които приема и предава информация от другите клетки. Дендритите приемат нервни импулси и ги провеждат по посока към тялото на неврона“, обяснява проф. Трайков.
Все още не се знае защо множествената склероза се появява. Много лекари и изследователи смятат, че причинителят най-вероятно е вирусен. Именно той буквално пренастройва имунната система и я дезактивира. В случая с МС целта на този вид автоимунна реакция е миелинът – обвивката на неврона, казва неврологът. „Няма ли го миелина, от една страна ще се забави предаването на импулса, от друга, като се оголи аксонът, става лесна плячка и на самите антитела, които образува организма“, обяснява специалистът. Увредените огнищата (плаки на демиелинизация) с времето склерозират. Проф. Трайков е категоричен, че
мултиплената склероза не е наследствено заболяване,
но генетични фактори биха могли да повишат риска при определени индивиди. Честотата на заболяването е най-високо при европеидната раса.
За голямо съжаление, МС „обича“ младите хора (най-вече жените) в трудоспособна възраст – между 20 и 45 г. Дамите заболяват почти два пъти по-често от мъжете. В България има около 4 000 души с това заболяване. Забелязва се леко увеличение на заболеваемостта в световен мащаб, а също така и у нас, но специалистите го отдават на по-ранната диагностика.
Признаците на болестта в началото могат да са безобидни и човек да си каже: „Е, ще мине.“ Проф. Трайков обаче препоръчва бързо да бъде потърсен специалист, за да бъдат направени съответните тестове, които да установят има ли проблем. При съмнения за МС се прави изследване на ядрено-магнитен резонанс. До появата на ЯМР поставянето на диагнозата е било доста по-трудно. „В края на 80-те години на миналия век пращахме пациентите в Солун, където се намираше най-близкият апарат за ЯМР“, спомня си проф. Трайков.
Кои знаци на организма не бива да се пренебрегват?
Първи от всички симптоми е необяснимата умора. Синдормът на хронична умора се проявява при около 30% от пациентите и ако тестовете потвърдят, че не става дума за депресивно състояние, специалистите са нащрек. Умората е и най-тежък симптом при 40% от вече диагностираните пациенти с МС. За съжаление тя става неизменна част от ежедневието им.
Друг симптом е изтръпването на крайник (подобно на протичащ ток) и загубата на сетивност. При този симпотм е препоръчително пациентите да търсят специалист, а не да се надяват изтръпването да отмине. Често заедно с изтръпването се появява и гъделичкане – по пръстите или друго засегнато място. Това е знак за увредени нерви. „Ако изпускате предмети, залитате, удряте се в мебели, не пренебрегвайте тези симптоми“, съветва лекарят.
Запекът също е признак на МС. Той може да се задълбочи и когато човек има проблеми с пикочния мехур. В случай, че забележите някаква промяна в начина си на изхождане по малка и голяма нужда, посъветвайте се със специалист.
Същото се отнася и за проблемите в говора. Демиелинизацията на нервите на практика
нарушава повече от една функция на нервната система
– говор, равновесие, зрение, координация, памет.
Най-новите проучвания в неврологията доказват, че още в началните стадии на МС настъпват промени в мозъчната кора. Това обяснява факта, че при около 70% от заболелите се наблюдават когнитивни дефицити. Те са индивидуални и зависят най-вече от мрежови връзки в мозъка, създадени от дендритите. По думите на проф. Трайков интелигентният мозък е този с повече дендритни разклонения. А те се създават с повече умствена дейност. „Дендритогенезата е най-яркият пример на невропластичност: колкото повече дендрити се успял да образуваш в активната си възраст, толкова по-интелигентен ставаш. Но когато дойде болест като паркинсон, Алцхаймер, тогава дендритогенезата се ликвидира. Ако си бил с висок образователен ценз, процесът на заболяването ще се забави и ще се прояви много по-късно“, обяснява лекарят. И все пак, с напредването на проблема тежестта на когнитивния дефицит се увеличава, но съвременната неврология е категорична, че при ранна диагноза може да бъде овладяна.
МС е многолика болест, казват специалистите.
В 10 до 30% от случаите е т.нар. доброкачествена. Тя е с малка сетивна симптоматика, с редки пристъпи. Могат да минат години докато се развие рецидив, поради което болестта прогресира бавно, пациентът живее без сериозни ограничения във всекидневието си.
Пристъпно-ремитентната се проявява в 40-60% от случаите. Пристъпите са на 1 до 4 години. Може да има пълна ремисия с малки функционални нарушения при 1/3 от болните, но при 2/3 излизането от пристъп води до натрупващ се дефицит. При хронично прогресиращата, която се проявява в 20-30% от случаите, може да се прояви значим дефицит за период от 2-10 години.
Болестта има и твърде висока цена, което е неминуемо, тъй като засяга хора в трудоспособна възраст. Засегнати са и техните деца, родители, близки, приятели, целите им семейства. Измеренията на коварното заболяване не са само икономически, но и социални.
Данните от международно проучване сочат, че заради болестта си, 96% от хората с МС и 91% от семействата и партньорите им, не могат да присъстват на социални събития като рождени дни. До 7 месеца след поставяне на диагнозата 25% от заболелите и 10% от близките им напускат работа си и забравят за професията си. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване. Всеки трети ограничава умишлено социалните си връзки, защото не е сигурен как близкият му с МС би се почувствал.
Средно годишните косвени разходи, свързани със загуба на производителността, са около 16 хил. евро на човек, диагностициран с МС. Загубата е почти двойна – 31 хил. евро, за всеки близък на пациент, който полага грижи за него.
Лекува се, но все още не е излечимо
Заболяването, описано през 1868 г. от френския професор Жан-Мартен Шарко, който казва, че болестта е стара, но надеждите му са неговото поколение лекари да промени това. Уви, това не се е случило. И проф. Трайков твърди, че в началото на трудовия път като невролог е имал подобни надежди. „Новите терапии, образно казано, приспиват болестта при 40% от пациентите. „Съвременните лечения на МС са три вида. Първият е класическият. Това е лечението на пристъп чрез кортикостероидите.
След това преминаваме на лечението на извънпристъприте форми. Наричаме ги лечения, които могат да променят хода на болестта – да я забавят, да намалят броя на пристъпите, да удължат преживяемостта. Но за съжаление към момента няма терапия, която да спре развитието на болестта. В извънпристъпен период има две групи медикаменти. Дълги години на фармацевтичния пазар не се беше появявал медикамент за МС, но вече навлязохме в нова ера. Преди 7-8 години се появи първата таблетна форма. Наскоро излезе и още една таблетна форма и още 2 инжекционни, като едната се прилага само един път месечно. Това е много важно като се има предвид, че повечето пациенти са хора в активна възраст.
Новите медикаменти действат различно от интерфероните
За първи път те въздействат не само на ниво антитела, които убиват неврона или погрешно настроени антитела, но и влияят на достигането на тези антитела до мозъчната тъкан. В много отношения така се създава предпоставка и за ремиелинизация на невроните. „Всеки път, когато говорим за ремиелинизация или за възвращаемост на нормалното състояние, трябва да сме много внимателни, за да не даваме безпочвени надежди на хората. Смятам, че е коректно да кажем, че досега съществуващите 3 по-стари и 4 по-нови средства на българския фармацевтичен пазар имат приблизително еднакъв краен ефект – променят хода да болестта в различна степен – въздействието се променя според пациента, медикамента, хода на болестта, но не спира развитието на МС и не води до пълно излекуване. Т.е. те добавят години към живота на болния и подобряват неговото ежедневие.
Това, към което се стремят всички нови лекарства е една проста „формула“ – NEDA-4 (no evidence of disease activate – няма данни за активност на болестта). Активността на болестта се отчита в четири точки – брой пристъпи, брой лезии, показани на магнитния резонанс, свързана с МС мозъчна атрофия и прогресия на инвалидността. Всички нови средства на фармацевтичния пазар се стремят към NEDA-4 като отговорът и на четирите трябва да е положителен.
„Първият интерферон, който се появи н фармацевтичния пазар през 1993 г., обеща да намалява броя и площта на плаките, но с годините се оказа, че не е вярно, но пък намалиха броя на пристъпите“, казва специалистът.
За какво мечтаят лекарите?
„Ако всичко това бъде свързано с ранна диагностика и своевременно приложение на адекватната терапия, значи, че сме започнали да контролираме болестта, когато пациентът е все още във физическо здраве и активност. Но мечтата на невлролозите е да изчезнат плаките и да стимулираме ремиелинизацията“, казва проф. Трайков. По отношение разпространените „теории“, че стволови клетки може да повлияят болестта, проф. Трайков е категоричен: „Стволовите клетки би трябвало да „пълнят дупките“, но това не се случва… Това е злоупотреба с нещастието на хората“.
Очаква се Европейската агенция по лекарствата да одобри догодина нов медикамент, който вече е приет от Американската агенция по храните и лекарствата и вече около 20 хил. американци ползват. У нас ще бъде подходящ за прилагане по медицински показания на около 400 души и да забавят агресивния ход на заболяването.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/