Д-р Радка Масларска: Контактът с майката намалява усложненията при недоносени

Д-р Радка Масларска: Контактът с майката намалява усложненията при недоносени

Д-р Радка Масларска: Контактът с майката намалява усложненията при недоносениТази година България отбеляза за пети път 17 ноември като ден на преждевременно родените деца. По данни на СЗО от 2015 г. годишно се раждат около 15 милиона недоносени бебета, като почти 1 милион от тях загиват заради усложнения. Данни от 184 страни от всички континенти показват, че процентът на преждевременно родените варира от 5 до 18%, и колкото по-бедна е една страна, толкова повече са преждевременните раждания. Данните за Европа от 2012 г. са за равнище на недоносеност от 5,5 до 11,5%. В най-голям риск са многоплодните бременности (близнаци, тризнаци), при които раждането започва преждевременно в повече от половината случаи.

По повод Световния ден на недоносените тази година отделението по неонатология на “Аджибадем Сити клиник болница Токуда” поднови своята програма за скрининг и проследяване на недоносени и рискови бебета. Безплатните прегледи се извършват всяка последна събота на месеца след предварително записване на тел. 02/403 4000. Д-р Радка Масларска, началник на отделението, е основен двигател на безплатната скринингова кампания.

– Д-р Масларска, стана ясно, че детската смъртност в България намалява бавно, но устойчиво, и въпреки това е сред най-високите в Европейския съюз. Каква е статистиката за недоносените?
– Недоносени са всички деца, родени преди 37-а гестационна седмица, с тегло под 2500 грама. По данни на Националния регистър за ражданията от 61 014 родени през 2016 г. 5777 са недоносени, като 276 са с екстремно ниско тегло под 1000 грама.  Данните по региони показват, че процентът недоносени варира между 5 и 15% в различните области. Този процент е над средния за страните от Евросъюза. Причините за това са много. Най-честата причина са нфекциите по време на бременността. Трябва да се отбележат също честите многоплодни бременности, които се създават при ин витро процедури. Друга причина са  хроничните заболявания на майката – като високо кръвно и диабет например.

– Над 30% от тези деца получават увреждания следствие недоносеността. До каква степен тези рискове могат да бъдат намалени?
– През последните години възможностите ни значително се разшириха. Съвременните изследвания показват, че много от най-честите усложнения, характерни за недоносените, могат да бъдат повлияни с
правилни грижи веднага след раждането

Съвременната философия на неонатологията е не само да бъде спасен животът на високорисковите новородени, но също да бъдат сведени до минимум усложнения като ретинопатия, церебрална парализа, бронхопулмонална дисплазия. Въвеждаме в нашата практика иновативни методики в интензивната терапия, които вече са доказали, че дават по-добри резултати при бебетата. Това означава да се разчита повече на самостоятелното им дишане, да се прилагат методи за борба с болката и не на последно място тези деца да не се отделят от майките, доколкото е възможно. Трябва да се стремим майката да има непрекъснат контакт с тежко болното дете, да се създадат условия тя да може да се грижи за своето недоносено бебе от самото му раждане. Затова и планираме ремонт в отделението. Искаме да създадем семейни стаи, в които родителите не само да идват на свиждане за по един час на ден, както е в момента, а да могат да бъдат непрекъснато до своите бебета по време на интензивното лечение.

На Световния конгрес по перинатология, който се проведе в края на октомври в Белград, бяха докладвани проучвания, които доказват, че тези практики намаляват с 40% риска от вътречерепни кръвоизливи.

С повече от 50% се намалява честотата на друго сериозно усложнение – бронхопулмоналната дисплазия. Овладяването на тези рискове води до по-нисък процент на късните нарушения в психичното и неврологичното развитие на тези деца. Това означава, че те ще имат по-малко затруднения в обучението и социализацията в по-късна възраст.

– Защо провеждате скрининг на рискови новородени, по-голямата част от тях недоносени?
– Недоносените деца достигат своите връстници от 1- до 3-годишна възраст, според степента на незрялост. Необходимо е обаче, когато едно недоносено е готово да напусне болницата, да се направи оценка на здравословното му състояние, която да премине в периодично проследяване на физическото и нервно-психическото развитие. При недоносените деца спазването на хранителен режим, както и провеждането на двигателна гимнастика, масаж и рехабилитация са част от стъпките, които им помагат да израснат по-бързо. Ние, като специалисти, трябва да подготвим родителите за спецификите в грижите за недоносеното бебе, какви “знаци” в развитието му да следят, в какъв период какви консултации е препоръчително да потърсят. Това ще даде възможност евентуално нарушение или отклонение да се установи навреме и да се вземат мерки в периода, в който те биха били най-ефективни.

След изписване на недоносеното бебе грижите както от страна на лекуващия лекар, така и от страна на семейството, трябва да продължат и да са взаимно свързани. На първо време е необходимо изработване на индивидуален план за проследяване. Той трябва да включва задължителни и препоръчителни консултации и изследвания.  Програмата за проследяване е необходимо да се допълни и с план за провеждане на имунизации  и определяне на двигателен режим. До навършване на 1 година специализираните медицински грижи на лекаря-неонатолог са задължителни за правилното проследяване на недоносеното бебе. Това е алгоритъм, който прилагаме за всички рискови бебета, за които се грижим.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: http://zdrave.to

Leave a Reply