Недоносените бебета имат нужда от проследяване

Недоносените бебета имат нужда от проследяване
Ключови моменти в живота им са втората година и тръгването на училище, казва проф. Боряна Слънчева
Недоносените бебета имат нужда от проследяване
Ключови моменти в живота им са втората година и тръгването на училище, казва проф. Боряна Слънчева

Демографската криза е един от най-актуални проблеми на Стария континент и България далеч не прави изключение. На фона на драстичното намаляване на раждаемостта у нас, бавно, но сигурно все повече се раждат недоносени деца. Дни след Световния ден на недоносените разговаряме с три жени, които са посветили живота си на тези бебета – проф. Боряна Слънчева, ръководител на неонатологичната клиника в „Майчин дом“, Мая Рашева – майка на две недоносени близначета и психолога Инна Минкова, основател на Семеен център за недоносени деца „Малки чудеса“. Днес ще ви представим гледната точка на лекарите, а утре тази на пациентите.

– Проф. Слънчева, колко са недоносените деца в България?

– Трайно са между 10 и 11% от всички раждания. Това е средно за Европа. Няма сериозни спадове или покачване през последните години.

– Какви са най-честите причини за преждевременно раждане?

– Увеличава се възрастта на първораждащите жени. Днес тя вече е между 33 и 35 години. Това без съмнение е един от сериозните фактори. Все по-често семействата избират асистираната репродукция и тя, в комбинация с многоплодните бременности могат да доведат до появата на недоносено бебе. За съжаление се сблъсквам и с жени, които пренебрегват редовната женска консултация и изследванията. Някои проблеми могат да се хванат рано и да се предотврати преждевременното раждане. Не бива да подценяваме и ежедневния стрес, лошия начин на хранене, не добрата здравна култура.

– Какви са най-честите проблеми при едно недоносено бебе?

– Колкото по-рано се роди бебето, толкова по-зле. Има част от децата, които се раждат с незрялост на всички органи и системи. Водещ проблем е белодробната патология. Недоносените имат проблеми със съдовете, с очите, понякога се получават мозъчни кръвоизливи.

– Какви са специфичните здравни грижи за такива бебета?

– При всички положения едно недоносено дете трябва да се роди в болница трето ниво. Там има както добри гинеколози, така и педиатри, неонатолози, подходяща апаратура. Лекарите са с богат опит и по-лесно могат да се справят с критични ситуации. Голяма част от тези деца имат нужда от продължителни вливания. Даваме им редица медикаменти, храним ги по венозен път. Вече има нови протоколи за захранването на тези.
Мониторирането продължава почти до изписването. Кислородотерапията също е от голямо значение, защото тя трябва да се дозира изключително точно, за да няма отражение върху очите и централната нервна система на детето.

– Какви са най-големите новости в неонатологията?

– В неонатологията винаги има новости. За радост в нашата клиника използваме всички най-нови неинвазивни техники за приложение на сърфактант. Има нови протоколи по отношение на хроничната белодробна болест, по отношение на анемиите. Кръвопреливанията се правят по-рядко.

– Когато говорим за неонатология и недоносени деца, за какво трябва да се погрижи държавата?

– За съжаление у нас изоставаме по отношение грижата за самото семейство, което има недоносеното. Психологическата подкрепа е много слабо застъпена. Когато детето бъде изписано от болницата, много родители остават в безтегловност. Недоносените имат нужда от редовни прегледи при различни специалисти. В нашата клиника сме създали индивидуален медико-социален план, в който сме разписали във времето какви лекари трябва да се посетят. Важно е да следим изкъсо накъде вървят нещата. До 6 месеца наблюдаваме тези деца изключително често, след шестия месец, ако нещата вървят добре, консултациите малко се разреждат. От значение е да видим детето, когато стане на годинка, за да преценим дали е проходило, дали има проблеми с говора. Тези бебета имат нужда от проследяване и в по-късна възраст по отношение на двигателното и психомоторно развитие. Ключови моменти са около 2-годишна възраст и след това преди да тръгнат на училище. Дискретните нарушения често се хващат именно в този период. А колкото по-рано се открият проблемите, толкова по-добре и за детето, и за родителите. Тук държавата обаче няма почти никакво участие.

– Тези дни в София се откри център за подкрепа на родители с недоносени деца, както и в помощ на малчуганите, родени преждевременно. Какво мислите за това начинание?

– Прекрасно е. Трябва да има повече подобни центрове в цялата страна. Така помощта ще бъде общодостъпна за всички деца, независимо къде се родят. Нещата в София са по-различни. Тук имаме всякакви специалисти – кардиолози, специалисти в очната патология, рехабилитатори. За съжаление в провинцията не навсякъде е така. Разликата е голяма. Би трябвало областните болници да консултират тези деца и да поемат изцяло грижата за тях.

– Какво бихте казали на родителите на недоносените деца?

– Родителите трябва да се информират предварително. Всяка бъдеща майка да знае кой лекар, кое лечебно заведение ще е най-подходящо за нея и нейното бебе. И тук говоря за медицински грижи, а не за удобствата в родилно отделение. Животът на бременната и детето трябва да са подсигурени с добри лекари.
За съжаление раждането на недоносено е голям стрес за семейството. Пожелавам на всички родители да са по-позитивни и да вярват в силите на своето дете, да вярват в екипа, който се грижи за него. Грижата за детето е както от страна на лекари и акушерки, така и от страна на родителите. Всички ние трябва да работим заедно. Хубаво е семействата да имат доверие в медицинския екип и да спазват правилата, които ние им чертаем. Това са правила, създадени на база на много богат опит в неонатологичната общност. Пожелавам им да имат сили, за да се справят с огромния стрес. Ежедневно в клиниката се опитваме да успокояваме родителите, но всеки човек е различен. С едни се работи по-лесно, с други – не. Едни са агресивни и недоверчиви, други ни се доверяват. За съжаление напоследък цялата система работи срещу лекарите. Така много хора остават с убеждение, че това, което лекарят казва не е правилно. А ние искаме пациентите ни да се чувстват добре. Няма лекар, който да не иска пациентът му да оздравее. Учудвам се откъде идва това отрицателно отношение към лекарите. Стараем се да допускаме родителите, колкото се може повече до децата, даваме им информация и това често омекотява агресивните реакции. Опитваме се да скъсим дистанцията между лекар и пациент.

Автор: Мая КОВАЧЕВА

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply