Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, юли 1, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Евгений Възелов: Пациентите на хемодиализа са се увеличили с 20 % за последните 4 години
  • Последвайте ни:!

Проф. Евгений Възелов: Пациентите на хемодиализа са се увеличили с 20 % за последните 4 години 

Проф. Евгений Възелов: Пациентите на хемодиализа са се увеличили с 20 % за последните 4 години

Снимка: УМБАЛ Александровска
Проф. Евгений Възелов

Пациентите на хемодиализа у нас са се увеличили от 3000 на 3600 души за последните четири години. В България обаче броят на тези болни процентно скача два пъти по-малко, отколкото средноевропейския, а причините за това са няколко – от проблеми с първичната помощ до факта, че някои пациенти у нас дори не достигат до хемодиализа, защото бъбречните им заболявания се откриват в прекалено късен етап. Това информира Дарик един от най-добрите нефролози у нас проф. Евгений Възелов, който завежда Клиниката по диализа в Александровската болница.

Кои показатели трябва да следим, когато изследваме урината си, за да запазим бъбреците си здрави? Креатинин и урея сред тях ли са?

Един от най-честите показатели, които се изследват и ни дават представа за бъбречната функцията, това е креатининът. В по-малка степен се гледа и урея, която е малко по-сумарен показател, докато креатининът много по-точно характеризира бъбречната функция. Тъй като бъбрекът обаче има много големи компенсаторни възможности, промените в креатинина вече се появяват в едни по-напреднали стадии на бъбречното засягане, така че това в никакъв случай не е ранен белег на бъбречното засягане. Един по-ранен белег е появяването на белтък в урината.

На какво е признак белтъкът в урината?

Най-общо казано на това, че бъбречният филтър не работи достатъчно добре и е станал пропусклив. В първичната урина се допускат количества белтък, които след това се абсорбират, за да може организмът да си запази белтъчното съдържание и в окончателната урина количествата белтък са незначителни. С обичайните изследвания тези количества не се и улавят.

Кои са предизвикателствата пред нефролозите, когато говорим за трансплантациите у нас?

Трансплантацията е по-физиологичният метод на лечение на хроничното бъбречно заболяване. Естествено е пациентите да се стремят към нея. Тя е и по-желана за обществото, защото първоначалните разходи за трансплантация са по-големи, но, когато този трансплантиран бъбрек функционира година или година и половина, той вече изплаща стойността на лечението. За обществото разходите за един трансплантиран пациент са доста по-ниски, отколкото за един пациент на диализа. В България за един пациент на хемодиализа се заплаща сума от порядъка на 20 000 или 21 000 лева на година.

А каква сума е нужна?

За да се отговори на този въпрос обективно и безпристрастно, нашата европейска организация в момента провежда едно много голямо проучване за това как диализното лечение е заплатено в различните страни. Идеята е да се дадат едни универсални европейски препоръки как би могло да се оптимизира това лечение, защото разликите в заплащането наистина са драстични. В някои случаи те са от три до пет пъти за едно и също лечение. Разбира се, би трябвало да отчетем и различния стандарт в страните от Европейския съюз. Надяваме се, че това ще даде една по-обективна и генерализирана основа за остойностяване, което ще ни позволи малко повече. Съвсем закономерно е нашето желание да използваме всички възможности на съвременната медицина.

Все още ли пациентите на хемодиализа са около 3000 души? Променя ли се техният брой?

Техният брой се променя, но доста по-малко, в сравнение с европейската тенденция. В Европа всяка година се добавят 6 до 7%. В България този процент възлиза на около 3 – 3,5 на сто. Трудно можем да си обясним защо е така. Може би има проблеми с първичната помощ, някои пациенти не достигат до диализа, а други – достигат твърде късно и това скъсява преживяемостта им. Има и други предизвикателства, свързани със съдовия достъп. За да бъде ефикасно диализното лечение, на пациента предварително трябва да бъде направена операция на съдовете, най-често на ръката, за да се създаде фистула за теглене на кръв от организма. Има доста проблеми, но като цяло бройката вече надхвърля 3600 пациента, тоест – тя е с около 20 % над това, което е било преди 4 години. Бройката на трансплантациите през последните години рядко надхвърля 50. През последната година тя падна малко под 40 пациенти, което за България е недостатъчно. Страни с по-активна трансплантационна програма са достигнали висини от порядъка на 60 пациента. Ние бихме се радвали на едни по-умерени, но възходящи темпове, за да можем да задържим поне увеличението на бройката на пациентите на диализа. Това е и един начин да бъдат намалени разходите за лечение на хронично бъбречно заболяване в терминален стадий.

На финал – оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Тук става въпрос за един позитивен реализъм. Ние сме натрупали доста опит. Срещали сме периоди, когато диализното лечение е било в застой. Имали сме периоди, когато сме били със статут на галено дете. Медицината обаче напредва и смятам, че нашата област има същите възможности, както интервенционалната кардиология, която в последните две десетилетия промени много възможностите за лечение.

Източник: http://bestdoctors.bg

Добавете коментар