Искаме достоен живот за болните си деца

Искаме достоен живот за болните си деца
Не може държавата да ги зарязва щом навършат години, казва Десислава Илиева
Искаме достоен живот за болните си деца
Не може държавата да ги зарязва щом навършат години, казва Десислава Илиева

Стотици хора се стекоха вчера на протест в София в подкрепа на хората с увреждания в България. Кои са най-наболелите проблеми, които чакат решение от властта, защо майки и деца носеха черни балони, попитахме Десислава Илиева от Бургас. Тя е майка на дете с ДЦП.

За трети път съм в София на протест в подкрепа на хората с увреждания, защото искам да се променят законите и за децата, и за възрастните. Трябва да се променят възможностите за получаване на лична помощ, недостъпната среда и много други проблеми. Децата с увреждания остават деца за цял живот, не може след 18 години държавата да ги зарязва.

В момента месечната помощ за деца с уврежане над 95% е 930 лв, но те растат и имат нужда не само от нея. Те стават на 18 години и остават без нищо. Затова правилата трябва да се променят. Освен това не разбирам защо се ощетиха децата с 50 и 70 процента инвалидност, това не е редно. След като има болни хора, всички трябва да получават достойна помощ.

Има нужда от промени и с ТЕЛК. В момента на всеки три години ние с детето трябва да се явим пред комисия. Не е редно, след като има увреждане, то е до живот, независимо дали е 100, 70 или 50 процента.

Крайно време е да се обърне внимание на хората с увреждания. Сега се затварят специализирани училища, иска се да се интегрират децата в нормалните школа, а това се окзва невъзможно, защото там няма достъпна среда за тях.

Бюрокрацията е друг огромен проблем. Аз шест години не бях личен асистент, защото лекувах детето си в „Момин проход“. За да получа статут на асистент, трябваше да си сменя личната карта, да се запиша на друг адрес. А това в случая беше невъзможно, защото санаториумът е държавен. В същото време тези деца изискват целогодишна грижа, рехабилитация, логопед, психолог. Големи проблеми имахме и със социалните служби, разхождаха ни за детски добавки, за всичко. От тази година има малко облекчение, защото няма да ни разхождат толкова много, но бюрокрацията е отвратителна.

Затова и черните балони, които носим не са случайни. Те са символ на геноцида срещу нас. Искаме промяна на всички недъзи в системата и достоен живот за децата ни. Ще се борим за тях докрай!

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply